
Преди много, много години имало две полски цветя, които били влюбени едно в друго. Като всички други цветя всяка пролет цъфтели и поздравявали слънцето. Но в началото на една пролет едното цвете казало на другото: "Нека да не цъфтим тази пролет като другите цветя, нека цъфнем в средата на зимата в снежните дни, когато всички бягат от студа, така че цялата природа да принадлежи на нас." И двете решили тази пролет да не цъфтят. Докато едното цвете чакало да настъпи зимата и да завали сняг, за да цъфне, другото цъфнало през лятото. От този ден до днес цветето, което цъфти в снега и очаква любимия си, се наричало кокиче, а другото, което оставило любимия на средата на пътя - теменуга (hercai). Ето заради това непостоянните, неверните любими се наричат hеrcai.

Спомените, чувствата, емоцията, надеждата, вяра и любовта са живи повече от всякога


Трите години на Hercai, чувствата и емоциите предизвикани от тази приказка за любовта родена от отмъщението никога няма да се забравят. Мечтите за Reymir са още живи в нас и милионите по света. И няма никакво значение дали е минала 1 година или 101, тази любов ще продължава да живее във всяко сърце, което историята е докоснала.

























Приятен петък 😇 “




