Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума

  • 1 134 396
  • 12 771
# 510
Направо ще си подпали гъзето Heart
Виж целия пост
# 511
Госпожица Иви е уникален сладур. Ох, да ми падне това същество, ще го побъркам.
Невероятен поглед има, мил и нежен.
Имах подобна котка с такива цветове. Тази има още по-хубави шарки.
Моята нямаше такъв поглед. Беше много горделива, защото знаеше, че е хубава. И голяма уличница. И в двата смисъла. Много скитореше, голям ловец беше, но и години тамън роди и след 2 месеца пак бременна. Абе палавница си беше.
Това е някаква ангорска, но ангорското е избило и виж какво съкровище се е получило Heart Eyes
Виж целия пост
# 512
От 3 дни се опитвам да изхвърля това уплътнение от един кашон. Алис обаче го завзе и не дава да се пипне
Виж целия пост
# 513
Ето един малък дивак. Хем е гальовен, хем опитва да хапе ако си е намерил нещо и му го взема. https://imgur.com/a/a81HwdT
Виж целия пост
# 514
залях се с кафето,заради уличницата на Елора  Sweat Smile
тази тема е много  опасна...
чак се замислям за другарче-косматче на наш Ози
Скрит текст:
Виж целия пост
# 515
Госпожица Еви е наследила дългия косъм от майката, която е персийка. Имаше и едно бяло мъжко коте в котилото, което е още по- пухкаво и меко.
Те се родиха месец март 2020 г., точно когато затвориха заради Ковид и не можеше да се пътува между градовете. Аз се влюбих в това коте още от първата снимка, която майка ми ми изпрати. Чак след няколко седмици успях да отида да я видя.
Иначе съм имала преди много години заек и кокошка за домашни любимци. Между другото кокошката беше много умно и добро животно, но не обичаше да стои сама и ходеше все по мен. Взех я като беше малко пиленце, имаше рана на корема и не се знаеше дали ще оживее. Първоначално я гледах вътре, даже си спяхме заедно, после ѝ направих кътче на двора. След няколко месеца ме приеха студентка в друг град, нямаше как да я взема с мен и я занесох при кокошките на баба ми. Носеше яйца всеки ден и поживя доста години.
Виж целия пост
# 516
Виж целия пост
# 517
Госпожица Еви е наследила дългия косъм от майката, която е персийка. Имаше и едно бяло мъжко коте в котилото, което е още по- пухкаво и меко.
Те се родиха месец март 2020 г., точно когато затвориха заради Ковид и не можеше да се пътува между градовете. Аз се влюбих в това коте още от първата снимка, която майка ми ми изпрати. Чак след няколко седмици успях да отида да я видя.
Иначе съм имала преди много години заек и кокошка за домашни любимци. Между другото кокошката беше много умно и добро животно, но не обичаше да стои сама и ходеше все по мен. Взех я като беше малко пиленце, имаше рана на корема и не се знаеше дали ще оживее. Първоначално я гледах вътре, даже си спяхме заедно, после ѝ направих кътче на двора. След няколко месеца ме приеха студентка в друг град, нямаше как да я взема с мен и я занесох при кокошките на баба ми. Носеше яйца всеки ден и поживя доста години.
Аха, персийка била. Аз много разлика не правя. Те доста си приличат. Се пуфкави сладури.
Моята я домъкнах от София. Казаха ми, че е ангорска. Майката била ангорска, таткото също, ама имал и примеси.
Виж целия пост
# 518
Това определено ми е любимата тема във форума.Кара ме буквално да се усмихвам като гледам снимките Simple Smile.
Все повече ми се иска да вземем куче,но много ме притеснява как ще се отрази на котарака ни,който е свикнал да е цар и господар 13 години у дома.

За да не е само пост,ще ви го покажа пак какво прави в 99% от времето....
Виж целия пост
# 519
Ако кученцето, което планирате да вземете е още бебе - 3мес., няма да имате проблем. Котарака ще го командори, това е ясно, но няма да има тормоз нито от единия, нито от другия. Малко по-трудно се приема от котката куче, което е възрастно. При животните авторитета не е в размера или породата, ами във възрастта. Малките почитат и уважават възрастните.
Виж целия пост
# 520
Това определено ми е любимата тема във форума.Кара ме буквално да се усмихвам като гледам снимките Simple Smile.
Все повече ми се иска да вземем куче,но много ме притеснява как ще се отрази на котарака ни,който е свикнал да е цар и господар 13 години у дома.

За да не е само пост,ще ви го покажа пак какво прави в 99% от времето....

Котката най-вероятно ще продължи да е цар и господар. Един приятел преди години си взе самоед, който стана супер едър, но това не пречеше да слуша като войник котката, който беше в къщата доста преди него. П.П. По-горе са написали същото 😀.
Виж целия пост
# 521
Ако кученцето, което планирате да вземете е още бебе - 3мес., няма да имате проблем. Котарака ще го командори, това е ясно, но няма да има тормоз нито от единия, нито от другия. Малко по-трудно се приема от котката куче, което е възрастно. При животните авторитета не е в размера или породата, ами във възрастта. Малките почитат и уважават възрастните.

Котарака ни е много добър и спокоен,още от съвсем малък,никога не е посягал да ни драска или хапе,дори когато детето ми беше малко и се е случвало да го тормози,но преди 12 години се наложи за известно време да го гледат родителите ми,тогава все още беше жива тяхната котка(Симка на 5 години беше тогава,изключително зла котка към всички нас в къщата,въпреки,че е отгледана с много любов.Когато занесохме нашия котарак,тя вече беше доста болна,той за огромна моя изненада я гонеше и биеше жестоко,въпреки,че беше на нейна теритовия и тя беше по-старата.)
Преди 3 години направихме услуга на приятели и 10 дена гледахме у дома техния мопс,двете животни бяха тогава на 10 години и двете мъжки.Нямаше никакъв проблем ,ето ги двамата заедно лошо е качеството на снимката,но тогавашния ми телефон толкова си можеше
Виж целия пост
# 522
Ако кученцето, което планирате да вземете е още бебе - 3мес., няма да имате проблем. Котарака ще го командори, това е ясно, но няма да има тормоз нито от единия, нито от другия. Малко по-трудно се приема от котката куче, което е възрастно. При животните авторитета не е в размера или породата, ами във възрастта. Малките почитат и уважават възрастните.
Не е до възрастта, а до територията. Джералд Даръл го обяснява. Първото по време животно е отгоре, защото територията е негова.
Виж целия пост
# 523
Този крастав гоблин го прибрах от най-миризливия животински приют във Финикс. Тежеше 450 гр, една шепа беля



Превърна се в тази достолепна красота, която твърдо вярва, че родена херцогиня на копринена възглавничка в Уиндзорския дворец ( а тия селяни са я отвлякли като бебе)



Казва се ЛУна (дис)Грейс

А това са внучетата:

Мистър Мелвин синът ми го довлече от Ню Йорк във Финикс, защото се оказа, че гаджето му е силно алергична към котки. Така че беше натирен на село при баба и дядо...



Сега вече е господар на къщата и се чувстсва много комфортно



И бебето, Сейдж, което дъщеря ми доведе



Сега е пораснала



Ето и дисциплината вкъщи (Казала съм да не се качват на кухненската маса...)



Абе диктатура на котариата..
Виж целия пост
# 524
Много готино. Як котариат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия