Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума

  • 1 186 029
  • 13 244
# 8 505
Джентълмен с изискан вкус и оригинални идеи във вътрешния дизайн!
Виж целия пост
# 8 506
Както казваше моята щерка като мъничка: "Мамо, като имаш животни, мебелите трябва да ги съжалиш." Да ги прежалиш, имаше предвид. Дълго имахме "съжален" диван и все още имаме "съжалени" пердета.
Виж целия пост
# 8 507
Оххх, и ние сме с един "съжален" диван, вече толкова години.
Виж целия пост
# 8 508
И нашият "декоратор" проявяваше нездрав интерес съм диваните в хола, но намерихме решение. В Амазон продават едно прозрачно фолио, което се лепи на мебелите и отнема цялото удоволствие от драпането с нокти, защото лапите му се пързалят. Много добре работи фолиото - Сами тотално изгуби интерес към диваните. Препоръчвам!
Виж целия пост
# 8 509
Здравейте, отдавна следя темата, изправена съм пред дилема и имам нужда от помощ. Имам домашна женска котка на 10 години, която е кастрирана като малка, гледаме я е апартамент, кротичка е ..е има си своите лудости, много се обичаме и разбираме. Само на мен дава да я пипам и правя масаж Joyспи в краката ми вечер и като цяло сме супер комбина.

На селото на мъжа ми има едно котенце, което също идва там, когато има хора от вече доста години. Проблема е, че сега зимата няма да има никой, и много се притеснявам за него. Вече е на възраст, въпреки че е много оправен и доста зими е изкарал, има комшии, които го хранят чат пат, ..  но не е като да си имаш стопани Disappointed Мъжки е, много в кротък към нас, възпитан и разбран, въпреки че е голям побойник с другите котки... но вече е на възраст, има проблеми със зъбите, трябва да яде само мека храна и предстоящата зима ще е много тежка за него.

Та обмислям да събера двете котки в един апартамент. Няма да се виждат, ще ползват различни стаи и тераси. Ще е голям дискомфорт за всички и се чудя дали не е лудост. Може би ще трябва и да кастриране на стари години селския котарак. Моля ви, посъветвайте ме, да мъча ли изобщо животинките и нас, ако няма шанс да се получат нещата.
Аз взех преди месец и малко едно мъниче от село. Сърце не ми даде да го оставя. Доведох го при 4ри годишен котарак и 16 годишна писана. Около седмица го държах отделно. Събирах ги само в наше присъствие.
Котаракът видимо ревнуваше.
Принцесата не му обърна внимание.
Сега са голяма любов. Ядат заедно. Гушкат се. Играят. Спят заедно.
Виж целия пост
# 8 510

Показвала съм ви Роки! Днес го блъсна кола, стиснете по едно палче за него. Доктора каза до 24часа ще разберем дали ще оцелее Cry душата ми плаче за него, то ми е третото дете Cry
Виж целия пост
# 8 511
Милото кученце,дано се пребори!
Стискам палци! Кураж!
Виж целия пост
# 8 512
Миличкото! Стискаме палци и лапи!
Виж целия пост
# 8 513
Милото кученце... Cry Силно стискам палци да се оправи! И да няма сериозни последствия!
Виж целия пост
# 8 514
Дано се оправи кучето, стиска палци.
Виж целия пост
# 8 515
Душица мила! Дано, дано.
Виж целия пост
# 8 516
И от нас стиснати палци и лапички за Роки. Ще се молим да отмине без последици Hands Pray
Виж целия пост
# 8 517
И от мен стиснати палци за милото кученце!
 От както имам куче когато видя страдащо такова направо ми се обръща всичко. За мен кучето е част от мен и ми е като дете. Наистина ми е като дете, обичам я като дете и ми е най - голямата любов.
Скрит текст:
Имах страх от животни като кучета и котки. Като малки имахме дворно куче, което много ни обичаше, беше черно с малко бели петна, казваше се Лайка. Но някой от съседите реши, че му пречи, защото лае и я отрови.. А едно куче на роднини много ни се нахвърляше като отивахме на гости. Веднъж  успя да се откъсне от веригата, подгони ни и ме захапа по крака. Но за щастие успя да вземе само обувката.. Помня как аз и сестра ми пищяхме, а мама беше по - изплашена и от нас. От тогава и трите имахме страх от кучета.
Чудехме се на хората с кучета как може да ги целуват, да им казват, че са им деца..
Но когато преди 4 г.загубих бебе при раждането всичко се промени.. Имах нужда само от това да гушкам малко същество. Да усещам близостта му, да се грижа за някой..
Казвах у дома как искам куче, малко куче да си го гушкам. Много харесвах йоркита, но ми бяха скъпи. Нямах работа точно тогава, а мъжа ми не искаше да ми купи куче. Карахме се защо да не ми даде да си взема куче, искам да се грижа за малко същество..
Сестра ми пък и тя нали имаше страх и всички бяха срещу мен. Но аз в себе си знаех, че само едно малко куче ще ме спаси в този момент и започнах да гледам в групите за кучета, които се подаряват. Исках само да е малко куче.
Видях едно момиче, беше качила публикация да едно малко бяло куче на 7г., че се подарява, защото нама кой да се грижи за него. Бяха писали много хора преди мен с малки деца. Но реших да пиша и аз. Малко след това ми писа едно момиче, че ще ми даде кучето, но може чак в събота. И аз така се зарадвах. Писах на мъжа ми, защото мъжа на момичето беше негов познат. Знаеше къде живеят и трябваше да отидем там. Той обаче ми се развика защо ми е такова куче на 7г.старо..
Аз обаче твърдо решена, че поне ще отида да видя кучето.
Отидохме при тях и няма да забравя как изплашено гледаше милото куче. Лаеше много и беше изплашена. Погалих я, тя лае та неспира. Мъжа ми като я видя и още по - ядосан старо куче е, има жълти зъби, няма да я вземем. Толкова ме хвана срам там, но той избухна. И аз питах момичето дали може да си помислим и да отидем за нея друг ден. А тя каза, чя няма как да я върне на село, няма кой да я гледа. И аз незнаех какво да правя. А мъжа ми искаше да вземе другото им куче, че било по - хубаво..
Но явно имахме много голям късмет и двете с Бубани, та той отстъпи. От момента, в който я занесох вкъщи и всичко се промени. Тя спря да лае, беше залепена за мен и много заобича сестра ми. Аз повече се притеснявах тя как ще реагира, защото имаше страх, но кучето обича повече нея.
Толкова си я обичам, за мен тя наистина е моето бебе. Сигурна сэм, че моята принцеса ми я изпрати в живота, за да има за кой да се грижа и дам любовта си. И всеки ден се чуда как сме живели без нея, как им даде сэрце на хората, гледали я 7г.да я подарят.. Но пък аз нямаше да я имам сега. Много я обичам. Като я гледам си казвам каква грешка щеше да е ако не я бяхме взели. И на мъжа ми постоянно му казвам, че щях да съжалявам ако го бях послушала..
А момичето, което ми я даде много пъти ми пишеше как се радва, че точно на нас я е дала и че кучето е с голям късмет, защото много я гледам и се грижа за нея. А всъшност аз имах късмет да се появи тя в живота ми и да имам дете, което да обичам. Нищо, че е куче, за мен е дете и страшно много я обичам.[ spoiler]


Моето прекрасно бебе Heart
Виж целия пост
# 8 518
Бубани, голяма прегръдка, момиче! Да ти се връща доброто и да е жива и здрава сладурката!
Виж целия пост
# 8 519
Пожелавам ти скоро и човешко другарче на кученцето ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия