Деца от всички страни, добре сте дошли- 12!

Дъщеря ни  носи мартеници на целия клас. Много им се радват децата.

В Норвегия е наемна войската, както и в България. Професионална войска е - това им е професията. Не е "донаборна" , няма задължителна казарма. Записва се само който иска да ходи войник.
Това го казвам със сигурност ( щото видях по- горе, че БютифулМ бе включила и Норвегия).
Ако казармата бе задължителна в Норвегия- децата ми нямаше да имат норвежки паспорти. Те са с двойно гражданство. Ние с мм- само с норвежко.
Децата носят мартеници, харесва им - и закачени, и на ръката.

Заблудила съм се,Мелина.Но мисля,че имат задължителни занимания по някое време за боравене с оръжие и т.н.

Ася,аз искам гражданство,защото ми е много сложно с документите иначе.Като студентка можех да си ходя често,но сега работа,дете и паспортът ми изтекъл.Иначе нямам кой знае какви други подбуди.

Аз паспорт нямам 🤷♀

В Норвегия продават оръжия във всеки спортен магазин - ловът е спорт там, струва ми се съвсем нормално да ги обучават как да боравят в оръжие.

Едно време в училище също ни учеха, мисля с въздушни пушки стреляхме, в приземието имаше специално помещение.

Не, не ги обучават да боравят с оръжие в училище. Това го зная също със сигурност.
Ловец без курс и билет е бракониер. Всички гори са частни. Всеки парцел е на някого.
За ловджия курсът е по- скъп отколкото за войник. За да стреляш в някоя гора - трябва да се разбереш със собственика и, да имаш документи, всичко. Животното, което си убил принадлежи на собственика на гората. Ако го искаш- трябва да се разбереш с него. Ако имаш своя гора - не можеш да убиваш животните в нея ако не си ловец.
Нямаш право да си заколиш домашните животни, трябва да закараш животното в оторизирана кланица да ти го заколят. Ако сам си заколиш кокошката -  може да влезеш в затвора.
Ако блъснеш елен, също трябва да извикаш полиция.
Не можеш да си купиш оръжие  в Норвегия без разрешително. Дори полицаите не носят оръжие. Само в специални случаи носят оръжията си.
Дори и риба можеш да ловиш свободно само в морето. За река/езеро- трябва да си купиш билет от собственика, или ако ти разреши( без билет).

Ехеее, доста зор трябва там, за да станеш ловец явно. Но аз лично съм поддръжник на това. За мен ловът на диви животни е ненужна жестокост. Виж за домашните ми идва в повече да не може човек сам да си заколи петела, а да трябва да го носи някъде си и да плаща. Но те са странна нация.

Честит 3ти Март! Отбелязахте ли го в къщи някак.Все се чудя как да го отбележа освен да говорим за миналото.Сега очевидно темата за нападението над Украйна е и в училище.Днес се прибраха от училище децата и задаваха въпроси.Чух и какво са научили от съученици. Общо взето има умраза нескрита към Русия. Което много ме натъжава. Не би трябвало децата да изпитват такива чувства от толкова малки към народ ,който не познават,заради диктаора който ги води.
Мелина,много ми допада политиката относно лова в Норвегия! Така трябва да е,а не като тук всеки който иска да има достъп до оръжие. Това е №1 в листа ми кое не харесвам в Щатите,но не виждам как ще се промени. Тук също няма задължтелна служба.Надявам се никое от моите деца да не се ориентира в тази сфера.
Вчера празнувахме денят на книгата и децата ходиха облечени като герои от книги.От моите само малката се облече,момчетата казаха,че героите които те харесват са съвременни и са облечени като тях самите. Малката беше розов пастел от книгата"Денят в който пастелите напуснаха"  тази https://www.youtube.com/watch?v=489micE6eHU

Здравейте,
ние не отбелязахме 3 март по някакъв специален начин. Честно казано, аз не съм голям патриот и не мога да се пречупя да възпитавам това чувство в децата, а колкото до исторически факти, мисля, че все още са много малки за това. Ние все пак говорим за България и за Италия, но за момента не отдаваме голямо значение на държавите. Аз мисля, че те дори не разбират много добре какво е държава и какво град. На мен ми харесва това усещане, един свят без граници, както е в детските очи. Също за момента предпочитам да не им се говори за войната в Украйна, смятам, че са прекалено малки, за да им стоварим на главите и това притеснение, след 2 години ковид, локдауни и какво ли не, предпочитам докато не ги засяга директно да не им обясняваме какво се случва по света. Не гледаме новини пред тях и не говорим за войната в тяхно присъствие. Дано не се наложи да влезне и това и в тяхното ежедневие. Естествено с по-големите деца е различно и има смисъл да се обсъждат тези събития в къщи и в училище.

При нас е карнавал. Децата много се забавляват. В четвъртък са имали карнавални игри в градината, танцували са преоблечени като патета, като сами си бяха направили костюмите. В четвъртък беше същинския карнавал в градината и всички ходиха преоблечени, даже учителките бяха преоблечени и ми се стори много забавно. Ходихме и на рожден ден. Днес беше почивен ден за децата и ходихме на разходки преоблечени, а утре е същинския карнавал и има организирани разни събития в нашия град. Мога да кажа, че най-накрая има нормалността, която ни липсваше последните две години.

Аз също нямам негативно отношение към маските, не ми пречат толкова много, най-вече лятото е кофти ако трябва да ги носиш и на открито, иначе сега зимата даже си я слагам да ми пази топло на лицето, въпреки че не е задължителна вече.

Кала, ние не отбелязваме по никакъв начин 3ти март. Като цяло не отбелязваме национални празници, но разбира се говорим за България. За войната също говорим, просто при нас трудно може да се избегне, защото имаме много лични връзки с украинци и руснаци. Нашите близки приятели, италианци, не успяха да се приберат в Москва, защото войната ги хвана тук и всичките им неща, включително акт за раждане и ваксинации на децата са им все още там. Дори не знаят как ще им докарат нещата. Имам страшно много познати и приятели и от двете страни на барикадата... Ние гледаме постоянно новини и децата задават въпроси, та обясняваме какво е война, доколкото това може да се обясни на 4 и 6-годишни. За мен е важно да се говори за това, не обичам децата да се възпитават в дух, че всичко на света е хубаво и всички хора са добри, защото смятам, че така им създаваме нереалистични представи за живота и хората. Също говорим, че има лоши хора и не всички са добри, и че трябва да бъдат внимателни. Говоим какво прави един човек лош и такива неща. За мен са от изключителна важност.

Трети март го отбелязваме по принцип скромно, в разговор с децата. Като бяха по-малки, съм им пускала българския химн, възрожденски песни. От друга страна, 3 март исторически е дата, към която имаме смесени чувства, защото сме на мнението, че "който ни е освободил, той ни е поробил". И към днешна дата това е така актуално....По принцип винаги сме били с лошо мнение за политиката на "великата" империя до нас. Покрай войната на изток, този път нямах никакво празнично настроение. Говорихме с децата, но дотам.
Притесняваме се не само за нас, за нашето бъдеще, а и за бъдещето на България и близките ни там.
Песимист съм, дано успеят да разрешат конфликта без опасност за живота ни, без да се налага да бягаме и емигрираме незнайно къде.

А омразата...Не е хубаво, но е човешко да се появи в такава ситуация, дори и при децата. Хубаво е да се обсъждат тези теми.
Моите са по-големи, войната в Украйна е тема за разговор в училищата им. При големия е тема за дискусии по политика , география, забелязва се, че децата се притеснени, обсъжда се вероятността от атомна война... Е, как няма да се надигне ненавист, към тези , които причиняват толкова мъка на един народ и вероятно биха ни объркали тотално живота!

Вкъщи съм намалила до минимум новините, които дори мен ме разстройват. Знаят основни факти и достатъчно. Не искам да натоварвам психиката на децата, щадим ги до известна степен.

Най-добрите ни приятели тук са украинско семейство. Ами изобщо не се изказват еднозначно. В училището тук говорили за войната, ок. Но аз искам детето ми да се научи, че при конфликт, не може да чуеш само  единия и веднага другия е виновен. Не съм им запозната със ситуацията там, но - украинците са бели и добри, а руснаците ядат деца...Наложени са санкции и на котките и кучетата от Русия, това вече е трагикомично.
Дано се разберат по-скоро.

Нещата не са черно-бели, разбира се, но е ясно кой започна войната.
Затова и ще има крайни мнения и емоции.

Да бе. Ама чак пък и за животинките санкции?  Прекалява се в доста отношения. Ние сега си купуваме коте и ходим по изложби. Та така видяхме тази страшна санкция.

Aз също смятам, че с децата трябва да се говори  на актуални теми, но мисля, че зависи на каква възраст са. Малките деца нямат усещане за пространство, не могат да преценят кое колко е далеч и специално в тази възраст в която са моите не мисля, че с нещо ще допринесе във възпитанието им да им стоварим на главите притеснения. Има време и да разберат колко гаден е светът. Това не е само мое мнение, а и на един детски психолог, който следя.

Бибит, аз съм също на твоето мнение. Нещата не са едностранни, но е ясно наистина кой е агресора в случая. Аз мисля, че е важно да се научат децата, че цивилните хора при война са потърпевши и в единия лагер и в другия и не са виновни за политическите конфликти.

Моите деца учат за войната и тримата на различно ниво (не за събитията в момента),но и тях са обсъдили. Съгласна съм със Сноучето.Света не е само добър и трябва да се знае. На различна възраст са и се налага обяснения според възрастта. Мисля,че е по-добре да научат от къщи от колкото да се шокират в училище. Миналата седмица бях във втори клас дкато обсъждахме темата за революцията.Някой книги въпреки,че са за деца са си с оръжията и се виждат по картинките застреляни хора.Много деца бяха в шок. Не не ми е приятно да говоря за войната,натъжава ме,трудно ми е,но е нещо което се случва в момента и децата говорят в училище и между тях си. Искат да имат собствено мнение по въпроса.
Моите близки в Бг са се хванали да помагат с каквото могат и след като говорихме и с тях и чухме и техните думи ,(защото ние тук сме твърде далече за да видим нещо с очите си) им стана по-ясно каквое войната. Трагедия! Брат ми казва ,че вижда разрушени семейства,защото в БГ са само жени и деца.Бащите са останали да защитатват родината си.  Темата ми е много близка.МОите баби и дядовци и от двете ми страни са бежанци от гръцко.Когато БГ  губи териториите си и те са принудени да напуснат домовете си за да останат Българи,защото са им казали,че ако останат трябва да забравят български и стават гърци. Бабите са ми разказвали и все още имам спомени. Офтопик когато приемах американското гражданство се разплаках.Имах чувството ,че предавам дедите ми.  Иначе всичко е въпрос на интереси,за мен е важно децата ми да не се срамуват от произхода си.  Химна на БГ го знаят както и американския. Говорим за традиците,празнуваме всичко. Няма да им обяснявам колко перфектни сме българите,при условие,че съм се махнала от Бългрия. Празнуваме и 3 март и 4 юли. И двете страни има с какво да се гордеят и от какво да се срамуват.Политиката е игра на интереси и много пари.