Ти да ме беше видяла първият ден в курса, веднага щеше да се запишеш 😁
Виж целия пост
книжка
- Публикувана: 18 ян. 2022, 20:23 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2022, 21:30 ч.
# 15
28 ян. 2022, 15:28 ч.
# 16
2 фев. 2022, 20:15 ч.
Аз имах голям страх и никакво желание да взема книжка. Баща ми, здрав да е още много години, поне веднъж трябваше да катастрофира, иначе сякаш не го пише година, но веднъж и аз бях в колата. Та страх си имах, и то сериозен.
Но така се стекоха нещата, че трябваше да взема книжка. Желание нулево, и ако не се налагаше изобщо нямаше и да запиша курсовете. Първия път как мина изпита нямам никакъв спомен, както казвах след това, изпитващият ми направи добро като ме скъса. В последствие зар зор, взех изпита. Желание все още нулево, страх - колкото ти душа иска.
Но от първия ден след като взех книжката ми се наложи да започна да шофирам. Сама. С дете в колата. И ме усетих даже кога почнах да ми доставя удоволствие.
Страх все още имам, но друг като шофира. И от време на време страхът ми се обажда ако трябва да карам из напълно непознато място.
Но като цяло не само че свикнах да шофирам, ами и започна да ми носи спокойствие. Изнервена ли съм, дай ми колата , да покарам ( извън града) и ще се върна кротка като агънце
Виж целия пост
Но така се стекоха нещата, че трябваше да взема книжка. Желание нулево, и ако не се налагаше изобщо нямаше и да запиша курсовете. Първия път как мина изпита нямам никакъв спомен, както казвах след това, изпитващият ми направи добро като ме скъса. В последствие зар зор, взех изпита. Желание все още нулево, страх - колкото ти душа иска.
Но от първия ден след като взех книжката ми се наложи да започна да шофирам. Сама. С дете в колата. И ме усетих даже кога почнах да ми доставя удоволствие.
Страх все още имам, но друг като шофира. И от време на време страхът ми се обажда ако трябва да карам из напълно непознато място.
Но като цяло не само че свикнах да шофирам, ами и започна да ми носи спокойствие. Изнервена ли съм, дай ми колата , да покарам ( извън града) и ще се върна кротка като агънце
# 17
12 фев. 2022, 10:23 ч.
И – о, каква изненада! – пет теми по-надолу четем следното:
Браво, забрави ли откъде си тръгнала?
Към авторката на темата: задължително запиши курса, отнасяй се много сериозно, упражнявай се много и колкото повече умения придобиваш, толкова повече страхът ще намалява и ще накрая ще изчезне. Човек трябва да е уверен, но увереността идва с опита, така че...
Просто на тези времена без книжка е ако не невъзможно, то изключително трудно.
Аз съм на 74 години. Шофирам от 50 години. Активно. Всеки ден. За разлика от мои връстници, мога да отида където искам когато си искам и да пренасям разни работи без да моля и натоварвам хората.
Успех и по-смело, но разумно смело все пак.
Виж целия пост
Кой те кара да правиш нещо от което те е страх? Защо искаш книжка?
Аз ако имах време и пари ще изкарам всички категории.
Аз ако имах време и пари ще изкарам всички категории.
Преди две години изкарах книжка. От една седмица имам кола. Карам из квартала, но ме е страх да изляза на булеварда.
Преди курса никой не ме е учил да карам. Уча се сега сама.
Опитах след курса два-три пъти друг да ме учи. Като ми се развикаше и блокирах. Сама се справям по-добре.
Има ли друг човек в колата, разчитам на него. Затова не виждам смисъл от допълнителни часове.
Карам всеки ден по малко. Преди да се кача, треперя. Сляза ли - пак. Седя пред нея, гледам я, пуша и се чудя защо ми е.
Още не съм я разучила. Първите пъти карах на дълги светлини вместо на фарове. Оставях лоста на свободно положение, трябвало на първа скорост да е. И на ръчна карах.
Вече почти не гасне, започнах и скоростите да сменям, стигнах до трета. Завой на трета не става.
Разчитам на обясненията на колеги защото около мен никой не разбира.
Скоро ще трябва да стигна до бензиностанция. Отсега ми се изправя косата. Как ще стигна? А и не мога да си сипя бензин - не знам как.
И на автомивка трябва да ходя.
Не знам как да вдигна предния капак. Не намирам палче под него - така ми обясняваха.
Ще сложа табелка Млад шофьор за да не ме псуват много. В друга тема ме посъветваха да не слагам защото ще ми правят сечено.
Още не чувствам колата моя.
Как да преодолея страха от булеварда?
И още въпроси ще имам ...
Преди курса никой не ме е учил да карам. Уча се сега сама.
Опитах след курса два-три пъти друг да ме учи. Като ми се развикаше и блокирах. Сама се справям по-добре.
Има ли друг човек в колата, разчитам на него. Затова не виждам смисъл от допълнителни часове.
Карам всеки ден по малко. Преди да се кача, треперя. Сляза ли - пак. Седя пред нея, гледам я, пуша и се чудя защо ми е.
Още не съм я разучила. Първите пъти карах на дълги светлини вместо на фарове. Оставях лоста на свободно положение, трябвало на първа скорост да е. И на ръчна карах.
Вече почти не гасне, започнах и скоростите да сменям, стигнах до трета. Завой на трета не става.
Разчитам на обясненията на колеги защото около мен никой не разбира.
Скоро ще трябва да стигна до бензиностанция. Отсега ми се изправя косата. Как ще стигна? А и не мога да си сипя бензин - не знам как.
И на автомивка трябва да ходя.
Не знам как да вдигна предния капак. Не намирам палче под него - така ми обясняваха.
Ще сложа табелка Млад шофьор за да не ме псуват много. В друга тема ме посъветваха да не слагам защото ще ми правят сечено.
Още не чувствам колата моя.
Как да преодолея страха от булеварда?
И още въпроси ще имам ...
Към авторката на темата: задължително запиши курса, отнасяй се много сериозно, упражнявай се много и колкото повече умения придобиваш, толкова повече страхът ще намалява и ще накрая ще изчезне. Човек трябва да е уверен, но увереността идва с опита, така че...
Просто на тези времена без книжка е ако не невъзможно, то изключително трудно.
Аз съм на 74 години. Шофирам от 50 години. Активно. Всеки ден. За разлика от мои връстници, мога да отида където искам когато си искам и да пренасям разни работи без да моля и натоварвам хората.
Успех и по-смело, но разумно смело все пак.
# 18
12 фев. 2022, 21:30 ч.
Guess Who, не се разбрахме защото четем сух текст без лично общуване. Казвам това, което казваш и ти, но по друг начин.
И аз съм била като нея, треперела съм, страх ме е било. Лъгали са ме по сервизи, оставала съм на пътя. Но не се отказах! Само аз от домашните ставам за шофьор, помня как сме влачили торби по празниците, мръзненето докато чакаш рейс, а той не идва. Нямах право да се откажа! Учех се още когато старата ми котка я водехме по лекари. Не можех да оставя майка ми да го влачи по рейсове! Него го беше страх от всичко. Как се плаща в зона, как се минават тесни улици, как се паркира.
Точно затова я питах защо й е книжка. Ако е само да ходи до мола, не й трябва. Ако има стари и болни роднини, ако има дете за градина/училище да кара, ако книжката е наложителна- да се стяга и да я изкарва, да не мрънка. Ако я изкара да е подготвена за всякакви ситуации- гасненето и свиренето на светофара й е най - малкия проблем.
Аз карам от 4 години японска малолитражка. Имам 26 000 км зад гърба си с нея. Сега се боря с бус средна база. За каране напред, скорости нямам проблем. С огледалата, паркирането и габаритите имам. Не се отказвам обаче защото искам да се науча.
Дано ме разбра, Guess who.
Виж целия пост
И аз съм била като нея, треперела съм, страх ме е било. Лъгали са ме по сервизи, оставала съм на пътя. Но не се отказах! Само аз от домашните ставам за шофьор, помня как сме влачили торби по празниците, мръзненето докато чакаш рейс, а той не идва. Нямах право да се откажа! Учех се още когато старата ми котка я водехме по лекари. Не можех да оставя майка ми да го влачи по рейсове! Него го беше страх от всичко. Как се плаща в зона, как се минават тесни улици, как се паркира.
Точно затова я питах защо й е книжка. Ако е само да ходи до мола, не й трябва. Ако има стари и болни роднини, ако има дете за градина/училище да кара, ако книжката е наложителна- да се стяга и да я изкарва, да не мрънка. Ако я изкара да е подготвена за всякакви ситуации- гасненето и свиренето на светофара й е най - малкия проблем.
Аз карам от 4 години японска малолитражка. Имам 26 000 км зад гърба си с нея. Сега се боря с бус средна база. За каране напред, скорости нямам проблем. С огледалата, паркирането и габаритите имам. Не се отказвам обаче защото искам да се науча.
Дано ме разбра, Guess who.
Препоръчани теми