Плаши ли ви комплексирания мъж

Плашат ме и още как! Аз не съм страхлива, но от комплексари бягам с 200. Защото хората не се променят, комплексите не се преодоляват, но пък трябва да избият някъде.

Такъв човек, мъж/жена няма значение може да ти стъжни живота, да те накара да се почувстваш най-грозния, най-неуспешния, най-глупавия и некадърен човек на света, без значение как изглеждаш, колко дипломи имаш, езици знаеш и как се справяш изобщо с живота. Защото само така могат да изпъкнат те. На гърба на другите.

Аз понеже си ценя времето, здравето и нервичките от такива хора страня.

Накратко - гледам да стоя по-далече от такива хора, независимо от пола, стига да мога. Барби е обяснила защо.

Като бях на 20+ имах голям мерак "лекувам" разни комплексари и мамини синчета и се врях де що можех да ги оправям. Сега не искам и да ги доближавам - много нерви се хабят в процеса, нямам излишни. Да си седят комплексирани ама далече от мен.

О, колко сладко, дали плашели. Демек, дали са страшни лоши вълци? Не са. Най-обикновени недорасляци.
Не, не ме плашат. Отвращават ме и ги презирам. Не съм им майка да си губя времето с тях.
Ама съм забелязала, че не става дума за комплекси, а за гаслайтинг - ох, миличкото аз, имам комплекси и ми пречат, ще ме разбереш ли? Всъщност са мръсни манипулативни егоцентрици. Много бързо миличките им комплекси се превръщат в злобна атака.

Галя ги по гребена и после кръц, ако стъпят накриво.

Не се плаша, но и не се хабя да променям вече пораснал човек. Ако не ми допада, просто стоя по-далеч от него. Евентуално бих могла 1-2 пъти да му намекна нещо, но ако ясно виждам, че няма резултат, спирам и се отдръпвам.

И аз така. Не забивам на тези теми вече. Ако ми е приятно с него - приятно ми е, ако усетя нещо кофти - въртя очите и чао.

Външни комплекси не ме вълнуват, аз гледам със собствени очи.
Душевни такива - терапията е времеемка и стува скъпо, резултатите съмнителни.

Чуждите емоционални бакии са като червеева дупка - завличат всичко със себе си. Не ме плашат, но ми цапат розовото.

Хубавата новина е, че спасителки дебнат отвсякъде

Аз мъж без комплекси не съм срещала. Дори най-големите женкари и вървежни мъже, които познавам, са показвали несигурност в някакви отношения. Но между такъв, който има несигурности и хронично комплексиран, разликата е огромна. Освен в степента, основна разлика е в начина, по когото се подхожда към нещата, които будят несигурност. Ако има зряло отношение, не се задълбава излишно или пък има воля за промяна там, където смята за нужно, рядко е проблем. Когато съм усещала определени уязвимости, съм се старала да създам сигурност, да уверя, че те тотално нямат значение за мен, да подкрепя. Един зрял и достатъчно уверен човек реагира добре на този подход. Но има определени типажи, с които определено нямам желание да се занимавам:

1. Този, който се опитва да те свали под нивото си. Обикновено такива са тежко комплексирани и дълбоко в себе си вярват, че никой няма да стои с тях, ако вярва, че има друг избор. Съответно е опитват да ти смажат самочувствието. От такива не бягам, а ги изритвам от живота си.

2. Този, който обвинява жените за неуспехите си. Понякога действа като горния, понякога сипе омраза срещу жените, понякога изпада в драматизми за това, колко нечестен е светът. Понякога омразата е съчетана с тип прикрито благоговение към жените, понякога избива на чиста злоба. Много досаден тип, защото всячески се опитва да избяга от отговорност за положението си. Казвам си мнението и ако няма желание да види грешките си, всячески отбягвам.

3. Изпадналия в самосъжаление. Подобен на горния в много отношения, но при него фокуса е върху това да съжалява себе си и съдбата си. Понякога е типично бягането от отговорност, понякога приема, че грешките са у него, но волята за промяна е нулева, демонстрира пълна безпомощност. Също отбягвам.

Зависи колко ми вредят, няма човек без комплекси, някои ги прикриват, други не го осъзнават и си ги избиват.

Не ме плаши никой. Досадни и ангажиращи са хората с изявени ментални комплекси и често токсични.

Едно е мъж с комплекс, че е твърде окосмен, друго е мъж с комплекс, че няма достатъчно пари или че трябва да е винаги с мацка на 20.

Общувам с всякакви, не допускам всеки до себе си.

Чак да се плаша - не. Зависи доколко ме дразни въпросният комплекс. Ако се проявява като защита - "все аз съм лошият" примерно, проявявам разбиране и гледам да се коригирам. Но ако се проявява като вербална агресия, си взимам бележка и ограничавам общуването, ако не мога да го избегна, например, ако е човек от близкия роднински и приятелски кръг.

Никакви несигурности, които не избиват в агресия или автоагресия, не ме плашат.

Всеки човек, независимо дали мъж или жена има някакви комплекси. При мъжете, обаче, комплексите, свързани с мъжките им качества и възможности са най-неприятни. Не мога да търпя такова нещо.

Преди съм си мислила, че я ще променя някой Дон Жуан, я някой Едип. Това е невъзможно.

Сега не харесвам комплексари. И моят мъж не е.