Плаши ли ви комплексирания мъж

  • 6 059
  • 70
# 45
А ако комплексите са хотелски с 5* пак ли плашат?
Виж целия пост
# 46
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...
Виж целия пост
# 47
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.

Това според мен не е комплексиран мъж, а точно обратното - мъж с неадекватна самооценка, без мотивация и характер. Комплексар според мен е съвсем друго нещо.
Виж целия пост
# 48
Всъщност си беше точно комплексиран. Имаше прекалено много неуспехи и се опитваше да смачка хората около себе си, за да изпъква като най-добрият във всичко.
Виж целия пост
# 49
Мъже с комплекси около мене не е имало или не са го показвали. Даже не знам има ли такива. Виж, жени с комплекси дала природата. С комплексите си са ме натоварвали жени. Гледах детето на най-добрата ми приятелка за да си направи втората операция на носа. Виждала съм я на снимки с оригиналния нос и си ми харесваше, даже повече от носовете след третата и петата операция. Стотици мои познати си променяха носове и г*зове, цици, които ги компенсираха незнайно защо.

Обичам купонджии и ако има купон не забелязвам комплекс, а ако забележа, вече с 200 🥳.
Виж целия пост
# 50
Мъжете с комплекси не ме плашат – напротив, харесват ми, защото са предвидими и лесно манипулируеми.
Виж целия пост
# 51
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...
Първите са повече от вторите.
Виж целия пост
# 52
Авторе, имаш само две публикации в този форум. От нищо не личи твоят "случай" да е бил коментиран от когото и да е. Та се чудя, какъв ти е / бил проблемът?
Хората слагат етикет "комплексар" за какво ли не. Защо ти не дадеш пример? Това също би било полезно.

Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Виж целия пост
# 53
Майката е проблема, не външния вид.

На теб гръбнак ти трябва.
Виж целия пост
# 54
Тва онзи theopenminded ли е? То на него комплексарщината му е в сферата на научните интереси, помагайте без да философствате.
Виж целия пост
# 55
Кой, Дрен, припомни ми.
Виж целия пост
# 56
мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Да иде да си напазарува циганка от пазара. Убедена съм, че циганчето няма да има нищо против къщата на майка му.
Виж целия пост
# 57
Ох, звучи ми като един мой приятел с когото трябваше да поприключа отношения, но стана такава отвратителна стара мома, че думи нямам.
- Искам само любов, някой да ме обича - той по презумпция никога не е обичан, абсолютно никога. Това не е вярно.
- Искам да си имам син и да го кръстя на мен си - хипотетичната майка мнение няма ли да има? Не. И ще е лекоатлет.
- Искам да работя ХХ, това ми е мечта и тогава ще си оправя живота - нещо, като астронавт иска да работи, спрямо възможностите и образованието му.

Живее в миналото, пие и се излага навсякъде, за сметка на това е ербап и често го шамарят, жените са меркантилни, не виждат вътре в него, често е безработен и живее с майка си, години достатъчни, физика недостатъчна.

Но, той иска.
Жалко, че беше доста свеж.
Виж целия пост
# 58
Авторе, по комплексите се работи да ги преодолееш, а не чакаш някой да се жертва да те търпи с тях или да те спасява.
Виж целия пост
# 59
Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Хм, имаш собствено мнение, че си безгръбначно и нямаш собствено мнение.
И виждаш, че си в собствен свят, значи правиш разлика.
Малко играеш май.
За общуването - няма друг начин, освен да тренираш. Общувай и ще се научиш, с теоретични разработки няма да стане.
Твоят приятел може би просто седи и чака някоя жена да му скочи на врата и нищо не прави. Ами да се задейства, с годините става все по-трудно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия