Частни училища - информативно-дискусионна тема 50

Не мога да се сдържа! Ще споделя текста на Димитър Калбуров от фейсбук, защото сега ми попадна и считам, че покрива страховете за учебната система и онези точки, които очакваме някак си частното образование да е осъзнало и да промени, но дали....

"Система, която би те оставила да повтаряш петнайсет предмета, защото си се провалил по един, не работи добре.
Система, в която учителите не се съобразяват с това колко домашни или материал са дали другите учители, защото ги интересува само техния си предмет, не работи добре.
Система, която те затормозява да анализираш какво е искал да каже авторът, вместо да се опита да ти запали въображението и креативността, не работи добре!!!
Система, която те кара да зубриш, вместо да разбираш, не работи добре.
Система, която не се развива и не се адаптира непрестанно, а си стои на едно място от кой знае колко десетилетия, не просто не работи добре, но и деградира.
Система, която не намира време да те научи как да се храниш, да спортуваш и да общуваш с околните, за да си здрав физически и психически, защото „това е работа на родителите“, не работи добре.
Система, която за цели дванайсет години инвестиция ти дава само обща култура, от която сигурно 90% от завършилите не помнят и 5%, може би не е дори за ремонт, а по-скоро за скрап и за създаване на нова система. Такава, която да те запознае със света по интересен начин и вълнуващ начин и да ти даде не основата, а направо първите три етажа.

Образованието би трябвало още от най-ранна възраст да ти помогне да си намериш призванието и после да те напътства, докато станеш добър в нещото, което ти харесва. Защото обикновено хората, които си харесват работата, са не само доста добри в нея, но и генерално са по-щастливи и приятни за целия свят, което пък решава десетки проблеми на всяко едно общество. И защото в крайна сметка единственото смислено нещо на този свят е човек да се чувства щастлив и удовлетворен от живота. И е напълно окей да станеш актьор, който си няма хал хабер от химия. Механик, който не разбира от биология или даже неврохирург, който не разбира от математика.
Образованието не трябва да те кара само да гледаш към часовника с очакване да бие звънеца, а да ти събужда глад за още и още и най-вече да вдъхновява.
А аз за вдъхновение насила не съм чувал."

Прекрасно написано, но и в частните училища не се намира. Затова много родители се прехласваме по всичко алтернативно. Обаче повечето работа си остава за нас самите и нашите деца. Все още. А вече сме 2022. И ако имат късмет, децата ни ще попаднат на един, двама вдъховящващи учители, звезди в небосклона на знанието. А то е най-ценното.

Ох, такива излияния и философии хич не са ми по вкуса. Все едно чета пубер, който не иска да ходи на училище, ама и той не знае какво точно иска.
Никой не помни 90 процента от това, което е учил като факти. Не е и нужно, защото ученето първо създава начин на мислене, схващане на логиката в една наука, а не само факти.
Който очаква училището да научи детето му да спортува, да яде нормално и прочие, значи е проспал първите седем години на детето си - това са все неща, които се учат първо вкъщи. И изобщо, намерил човекът да се упражнив недоволство. Надъхал се с разни "мъдрости" по темата и решил да ги смеси в едно. Предполагам, че авторът е от умните и красивите.

Ако става въпрос за кандидатстване в ПУК мога да кажа какво сподели моята госпожица и какви са изводите ми от казаното от нея.
Няма броене на звуци, няма сричкуване, няма финна моторика. Има логика, съобразителност, бързина. Няма решаване на задачи. Има групиране на предмети по размер, сравняване на няколко обекта с един контролен (в случая при моето момиче е било да намери другата еднаква калинка), лабиринти, пъзели. Бързината и логиката са най-важни. Изпитът е 40 минути, при малката мина много бързо от момента, в който я взе психолога вътре в училището до момента, в който ни я изведоха в двора бяха 25-30 минути.
Аз винаги я упреквам, че много бърза при решаването на задачите, а всъщност това е било важното. Бързо да решава възложеното и да се концентрира. За ПУК нямат значения уменията по БЕЛ.
Виж, в СС и двата кръга включват и това, което посочих за изпита в Питагор и финна моторика, и броене на пръв и последен звук, срички, разказ свободен по картинки, намиране на разлики в картинки, откриване на скрити предмети и т.н.

Аз искам да попитам родителите, чиито деца да приети в ПУК в СС тази година дали ще отидат да видят работите на децата? Аз като подписвах договора попитах дали мага да видя работата й, но ми казаха, ме на този етап няма да може, по-късно -да. Предполагам, че са изчаквали да мине и основния изпит и тогава да разрешат.

Тъкмо днес с детето учихме какво е ‘клише’. Нямам представа кой е Димитър Калбуров, но цитираният от него текст поне в моите очи си е абсолютен пример за ‘клише’. Тези въпроси се разискват още от времето, когато аз ходех на училище - към 1997 г.

Написал е пълни глупости.
Точно за алтернативните... не бих се учудила ако направи новото прогресивно.

Първо Калбуров си е завършил ДУ, пък виж, даже е прописал. Като започне някой да ми ги къдри такива....бла-бла-бла. Ами айде, покажи как става като знаеш какво трябва да е образованието.

Mimikona, вдъхновение насила няма, както и учене насила. Нататък вариантите са два: излизане от "системата" с всички последици, което вече е напълно възможно - има възможност за самостоятелни форми на обучение или дори директно към чуждестранни дистанционни училища, има демократични училища и "пространства за учене". Или вариант 2: оставане в "системата", като подготвим детето какво се очаква от него, какъв е залогът, за какво изобщо става въпрос. Ако самото дете няма желание и не е мотивирано, няма учител, който да успее да го вдъхнови, защото то просто няма да е отделило енергията, за да разбере този учител какво му казва. Няма учене без грам усилие, само на голо вдъхновение, при това създавано отвън.
Какъв да е този учител, който да запали интерес в деца, които са се разкачили от всичко, а родителите им с готовност обвиняват училището и други налични външни фактори за всеки провал?

Клише или не, това е моята истина и на много родители около мен. А системата си буксува и виждам, че промяна няма. А е нужна. Чували ли сте за курса по "ЩАСТИЕ" или курс в Yale, който учи студените с научни принципи и изследвания как работи щастието. И че е най-посещавания курс на Yale University от 20 гoдни насам. Явно не са чак такива глупости.

Ако някой знае за училище поправило гореописаните "стандарти" , моля да сподели.

Щастието е нужда на консумериста. Хората с вътрешен живот нямат нужда от щастие отвън още по-малко от курс по щастие. Па макар и е йеил...
четете книги. За горното - Ремарк. Чудно казано в едно изречение. Върховата емоция на западния свят.
Между другото нашето класически училище свърши добра работа. Явно Вие и приятелите Ви не сте уцелили.

И съответно получава гратове за този курс, нали? А същите тези студенти после си налягат парцалите над тежките учебници, че и за децата си след време търсят прилично зубраческо училище. Не слушай какво приказва някой, а какво прави със собствените си деца като образователни ходове.
Нищо, ще ги израстеш тези мисли след време.

В шести клас

Курсът по щастие на Yale пък грам не противоречи на идеята да си седнеш на задника и да поработиш здраво за образованието си. Той е напълно достъпен безплатно в Coursera, вижте го. Нищо не се казва там за реформа на образователната система, а само за неща, които си зависят от всеки. Всъщност концепцията на точно този курс дори леко противоречи на това, за което се борите.

Аз пък си мислех онзи ден за това да учиш всичко и само това, в което си най-добър. И мислите ми бяха по повод коментари, че Питагор бил по руската школа. Аз като не поддръжник на русофилските нагласи в БГ искам да кажа, че въпреки всичко когато става въпрос за умни и мотивирани деца - тази школа върши работа и то много добра. То и СС е по тази руска школа, повечето ни училища са по нея, но зависи от тези, които учат в тях.
И коя е руската школа, ако някой пита какво имам предвид ще уточня. Учиш и знаеш по всичко. И това не изключва в определени области да си много по-добър от стандартното.
В главата ми се върти един филм, който съм гледала преди много години, или в края на гимназията, или в първите студентски години.  Филмът американски, но американската група най-добри ученици в колежа се срещат с такава група от руска страна на нещо като викторина-олимпиада на много теми - история, химия, математика, световна литература и т.н. От американците всеки ученик е най-добър в една от областите. На викторината започват въпросите и който знае отговора натиска бутона. Въпрос по химия  и американеца- химик бързо натиска бутона за да отговори. От руската страна всички натискат бутона, защото всички знаят верният отговор. Та нещо такова ми се струват училищата от типа на СС и честно казано на мен лично ми допада.

Щастието е нужда на всеки човек! Изнендавам се, че не го знаете.

Виждам какво става в едно частно училище и колко се съблюдава за щастието на всички деца. Колко се наблюдават и управляват социалните интеракции между децата и колко им е важно на учителите за интегрирането и разбирателството в класа. Виждам как се преподава материал и как, ако не напредва детето просто се стоврва върху родителя обучението му в пропуските.

Оххх. Не знам има ли смисъл да пиша. Напредък трябва определено.

То и Робин Шарма се шматкаше из "Бръшляните", да не би да води и курс по щастие?😂