Частни училища - информативно-дискусионна тема 50

Мишоран, пуснете детето да участва в олимпиадите на общински кръг, в някое и друго състезание  - Любословие, Знам и мога. Вече за състезателната математика не знам дали е добре, ако не се готвил.

Калбуров нашумя покрай "Пощенска кутия за приказки", четеше си разказите там, в последствие 2-3 книги издаде.

Разхождаш детето по материала и разбираш дали го разбира.

Взимаш един сборник и му даваш от тестовете. Има сборници за стандартна подготовка и за избираеми часове.
По български също. Или едно състезание Любословие от предходни години. Имат си и отговори.

Всичко 6 и мен би ме притеснило.

Привет,
Аз съм съгласна с Калбуров и ще се аргументирам защо. Аз и цялото ми обкръжение сме добре реализирани вишисти. НО...
 На мен средното образование ми беше супер интересно, особено в гимназиален етап и си изчитах като книжка всички учебници в началото на годината, защото нямах търпение да разбера какъв нов свят откриват пред мен. Това не се случваше единствено по предмет история, защото изобщо не ми беше интересна (да, срамно е, но е истина). Резултатът е, че аз си спомням сигурно всичко от средното и съм кръгла нула по история, независимо, че скалъпвах 6цата, защото реално си учех. При останалото и обкръжение никой не е имал интерес към учението в средното и... резултатите са очевидни - правописни грешки, не знаят как да изчислят обем на кутия/аквариум и т.н.,  с математиката са на Вие, с останалите предмети - също
 След това дойде висшето. Аз учих в ТУ София - КТТ - топ специалност, ама на думи. Учихме от учебници по 1000 страници за изпит, но от 89та година (аз съм `85 ), преподавателите ми бяха 80+ годишни, за които цифровизацията още не беше настъпила, учехме програмиране на хартия (компютър  не сме пипали) и т.н. Всякакъв ентусиазъм се изпари още в първата година. Интересна ми беше само математика и физика, защото просто си ги обичах като предмети. Резултатът е, че до ден днешен мога да ви напиша таблицата с интегралите, вероятно мога да ви реша всички типове задачи, които съм учила, мога да приложа наученото по физика - на практика без проблем и ми се е случвало да го правя. И това е от висшето ми...Останалото ми обкръжение завършиха информатика във ВИНС-а във Варна. Изпитите им изискваха да се научат 40-100 страници на предмет, съвременна програма, практически насочена, съвременно оборудване, по-млади преподаватели и респективно по-в час с новите технологии, реализирани в бизнеса част от тях и т.н. Те не само, че не угаснаха, а се запалиха супер много. След това те буквално експлодираха на пазара на труда и не искам да изреждам какво постигнаха само до 30тата си година. След висшето им и до ден днешен, тяхното непрекъснато учене за новите технологии в сектора им не стихва.
Тяхното висше можеше да се завърши буквално без учене - 40-100 страници са смешно малко материал за изпит, а и самата система беше такава, че реално половината точки ги получаваш през семестъра и накрая за изпита ти трябва супер малко, за да хванеш 3, можеш да препишеш без проблем и т.н.... Моето беше на другата крайност - по 1000 страници за изпит и можеше да ги изядеш с кориците, но пак да имат двойки всички явили се. Скъсвахме се от учене и пак едвам записвахме следващия семестър. Дори заверките бяха цяло чудо ако успеехме да ги съберем всички. Мога да разказвам до безкрайност каква пародия е там и колко литри сълзи изляхме докато завършим.
Познайте коя от двете системи запали факела и коя го угаси - многото учене или малкото; новата програма или старата; лесното завършване или трудното. Познайте след коя система останаха повече знания в главите, познайте коя система създаде по-пробивни и по-иновативни кадри.
Разказвам ви доста сбито всичко, но моят личен извод след наблюденията ми до момента, е че не количествето знания и трудният начин на придобиване е важно, а качеството на знанията и интересът, който е провокирал те да бъдат придобити. Знам, че няма такова училище на практика, но ако можех да избирам между училище с гърч от учене и училище с по-малко знания, но по практически насочени и с повече време, вложено от преподавателите, за да запалят интереса на децата - категорично бих избрала второто с ясното съзнание, че от далновидна гледна точка, това е много по-полезното за тях.
Не ангажирам никого с моята гледна точка. Просто споделям своите наблюдения и изводи и аргументирам причината, поради която считам, че в изказването на Калбуров има много истина.

А сега предлагам да направиш разлика между основно образование и висше. Да си отговориш на въпроса кое за какво служи. И съответно при кое какво трябва да се направи за да се надгражда нагоре.
Защото, ако твоите с факлите не са имали основата от училище, дори и 100-те страници нагоре едва ли ще успеят да прочетат и осмислят.

Само да ти кажа, че мой състудент точно от ТУ(при това не точната специалност) е собственик на една от най-големите софтуерни български фирми с решения във финансовия сектор. Компания, която вече е на всички континенти. И имам редица други подобни примери. Та примери всякакви.

Ама разбира се, че да се учи в университета по мухлясали учебници с нулева практическа стойност е чиста загуба на време. Затова и има възможност да се отпишем от една специалност и да пробваме друга, в друг университет. Само че децата не учат по такива учебници - с известни забележки учебниците всъщност са много по-хубави от тези, които с носталгия си спомняме "от едно време". Въпросът е че пак на много деца им е по-интересно да висят в Тик-Ток  или инстаграм и се очаква учителите така да преподават, че да са още по-атрактивни и забавни. Няма как да стане според мен, а и не е нужно.
А за неврохирурзите без математика и механиците без биология - кой и кога решава какво иска да стане това дете? Защото някои и в 8-9 клас не са сигурни и ако се окаже, че все пак искат да учат инженерни науки, а мама ги е подкрепила да спрат с математиката в 4 клас и да се готвят за неврохирурзи - какво правим тогава?

Нямаха основите. Брат ми беше 1ви курс студент, когато дойде от Варна до София да му помогна с математиката и установих, че той не знае  елементарни неща - корен квадратен например. База - кръгла 0, но с висшето навакса и се изстреля и сега е един от най-добрите прогрмаисти в Бългрия. На 25-26 години вече беше със собствена фирма, имаше няколко програмиста, които работят за него и имаше сключени международни договори. Родителите ми са едвам връзващи двата края лекари в дълбоооооооката провинция и не са му дали нито знания,нито 1 стотинка. Всичко си е изцяло негова заслуга.

И сега пак да се запитаме. Ако не беше брат ти(който е имал основата), какво правеше този изстреляния без основата? Т.е. вместо да има основа от училище, той се е трудил двойно да наваксва. Сериозно ли сама не можеш да си анализираш казуса?

Брат ми не само, че нямаше основата, както и мъжа ми не е имал, както и общо взето  мъжката част от обкръжението ни, ами конкретно брат ми беше първи курс студент, когато дойде в София при мен да му помогна с математиакта, защото му е тъмна Индия. С ужас установих, че той е на ниво основно образование, да не кажа и по-ниско :Д Той не знаеше какво да прави с корен квадтен, не знаеше елементарни неща. И беше за 3 дни на гости ... нямаше шанс да му помогна за 3 дни и да наваксам пропуснати години. До ден днешен е математиакта е на Вие, независимо, че е програмист :Д Онзи ден установих, че няма никаква идея как да изчесли обем на кутия/аквариум и т.н.  Наистина нямаше база никаква, иначе нямаше да се хабя да обяснявам очевидни неща.
Мъжът ми е на същото дередже. Но в работата си са на светлинни години от останалите в същата професия.

Относно това какво ако реши твърде късно какво иска да учи. И аз, и брат ми, бяхме неориентирани какво искаме до 12ти клас, втория срок :Д Аз мислех с биология и химия - медицина, като нашите и 3 месеца преди изпита се отказах и реших с математика, но то в ТУ София задачите са супер лесни и влязох с 5.97 на изпита. Брат ми пък учи много по-усилено от мен (за първи път в живота си го видяхме да учи ) отново биология и химия, но за стоматология и 2-3 седмици преди подаване на документи за изпита каза - ами искам информатика. А това е с математика, нямаше шанс :Д Нооо открихме, че във икономическия във Варна може да влезе с матура по биология - специалност информатика. Скъсахме го от майтап, че ще е най-добрия биолог сред информатиците. Е, оказа се живото-определящ избор. Той се запали супер много и успя. Никога не е късан на изпит.
Каквото и да си говорим това не е нормално, НО е статуквото. В държавен ВУЗ се влиза супер лесно вече. Не е както преди 20-30-50 години. Сега СУльо и Пульо влиза с каквато и да е основа, с каквито и да е резултати от "изпита". Преди година разбрах, че даже ВИНС-а във Варна имал промоция - ако се запишеш до еди кога си - първата такса ти е безплатна. ВУЗ-овете вече се чудят как да привлекат студенти, за да им носят доходи, а не кк да ги отсеят. Затова и без 13 години гърч в ПУК, НО, ОО, СО хората са влизат без проблем. А вече след това от кой какво ще стане - зависи от това колко му е запален или угасен факела.

Супер!
И сега да започнем ли ние с примерите на супер дупер успешни хора, които са си налягали парцалите от 1 клас? Които са ви надминали отдавна и с 3-та космическа вас с ВИНС-а и т.н.  Несериозно е.

Гърч е по твое мнение. По мое мнение си е същото ниво на учене, каквото беше и по наше време. Просто свикнахме посредствеността, представена като алтернативен подход, да е норма и пример. И затова нормалното учене ни се вижда гърч.

Shumanska, аз наистина не разбирам какво се опитвате да кажете. Винаги има примери за успешни по определни критерии хора, които са напълно необразовани. Това винаги е било опция. ВИНС не е еталон за висше образование. В почти всеки български ВУЗ може да бъде приет полунеграмотен кандидат-студент. И?

аз не мисля, че си противоречите с шуманска. Тя просто обобшава наедро, че образователната система има доста навик останал от едно време, който не харесва. И аз не хатресвам. Това не изключва смисълът на здравото учене в една адекватна програма, както и вашите твърдения за силно учене не изключват праилното такова с нови интересни модели, за които частните училища се стараят.

Ееее, казва, че ученето от ПУК няма смисъл. Защото и с него, и без него все тая.

ясно, аз не се задълбах много да чета.
Може би ще стане по-ясно ако "учене" в ПУК се замени с "развитие", защото много хора си представят как едно нещастно детенце е с ограбено детсво и пише ченглечета до безкрайност вместо да играе. А то има време за всичко всичко.

О, не, не. В никакъв случай не казвам, че ученето е безсмислено. Аз самата мечтаех децата ми да са в СС. Единственото, което исках да кажа, че с това ниво на държавно висше образование в България, практически се обезсмисля цялата тази наша родителска амбиция преди това...
Ние искаме най доброто за децата си и вървим по този път, винаги образованието на децата ще ни е топ приоритет в семейството, но понякога се чудя дали всичко това си заслужава и дали не прекаляваме с изискванията си към тях. Дали има смисъл да ги изцедим в детството и тийнеджърството, при условие, че в нашата мила родина се успява с много по-малко усилия, много повече изживяни мигове, заради които се чувстваме живи и много по-малко напрежение и притеснение. И всъщност дали тази този "военен режим" както ми обясниха СС и което ме грабна всъщнсот там, им дава повече, отколкото им взима през тези години, макар неосъзнато.
У дома винаги се стараем да гледаме и другата гледна точка, за да сме сигурни, че взимаме правилното решение. И в такива случаи съм разединена, но съгласна с казаното от Калбуров.

Не на последно място, като човек завършил едно, проспериращ в друго; като човек, наемал кадри години наред и виждал десетки блестящи кадри с образование, напълно различно от това, което работят и като човек, който категорично счита, че ученето не завършва в магистратурата, а тепърва ЗАПОЧВА след нея, няма как да не се замисля - дали не придавам прекалена тежест на всичко, дали не прекалявам?