В момента, в лицето на Х аз виждам един манипулативен, разлигавен, смешен, нелеп, груб егоист. Изведнъж без ясна причина спрях да искам да го целувам, доближавам. Не исках да правя с*кс със него вече, а когато се случваше, мислех за напълно различни хора, преживявания, спомени. Срам ме е да го запозная с познатите си, защото той е просто нелеп. Дървен философ. Всичко знаещия, всичко можещия. Никога не е виновен за абсолютно нищо. Заклето мамино синче. Майка му разбира за всяко нещо, което му кажа, и след това ми се чете конско от нея. Х е мъжът с най-голямото самочувствие и его, което съм виждала дори и по филмите. Изпитвам агресия към него. И въпреки това, се държа с него както и преди. Усмихвам се, правя се на щастлива. А гния. Аз готвя, чистя, пазарувам, пера и подреждам. От 3 месеца се опитвам да си намеря работа, тъй като когато се изместих му казах точно и ясно, че имам 200 лева помощ от баща ми на месец и това е всичко, което имам. В отговор, той ми се усмихна и ми каза, че всичко е наред и иска да уча, за да вляза в искания университет. Успокои ме, че той ще покрива по-голяма част от домакинските разходи. Та работа-няма. Мога да работя само след 15ч през седмицата и никъде не искат да ме вземат. Х започна да се държи с мен отвратително. Постоянно ми натяква, че заради мен сметките му са двойни, разходите му са двойни (никога не ми е купувал нещо, харчи се само за храна, сметки и неговото гориво), няма пари. За последен път излязохме някъде като бяхме на почивка началото на септември. Нямаме приятели. Нямаме социален живот. Понеже той се опитва да изгради собствен бизнес, след като е бил 9 часа в офиса, се прибира и сяда на компютъра да си върши другата работа. Внимание не ми обръща, а когато се караме реве и обяснява колко ме обича. Психически не издържам нито него, нито навиците му. Мнението му относно излизането навън е, че е загуба на време и се заробва със стотици семинари и книги за личностно развитие. Младостта у него си отиде. Нямам приятелки. Не говоря със семейството си. Стоя по цял ден сама вкъщи и не говоря с никой. Телефона ми не вибрира, а имам всички социални мрежи...не искам да съм с този човек повече, но няма шанс да се върна у майка ми. Нямам къде да отида. Не мога да си намеря работа, не мога да изляза на квартира. Нямам пари, не ми стигат. Нито ходя по маникюри, нито по козметици, всичко си оправям сама вкъщи. Не си купувам дрехи и обувки. С каквото съм взела от майка ми, с това се обличам. В никакъв случай не искам да кажа, че съм неподдържана, зле облечена или непривлекателна, това го зачерквам като възможна причина за рязката промяна в неговото отношение към мен. През по-голямата част от живота си бях към няколко модни агенции, започвайки едва на 5 годинки. Той започна да ми натяква, че съм мързелива,че съм човек, който си губи времето, защото съм си пуснала филм следобед, след като съм сготвила и изчистила всичко. Родителите ми не желаят да ми помогнат финансово. Започнаха и големите ми здравословни проблеми-Язва на дванайдесетопръстника, синдром на раздразненото дебело черво, поликистоза и съответно от октомври съм без цикъл. Винаги съм тежала между 55 и 59кг. За 2 месеца качих 10 килограма и това ме кара да се срина. Не ми се яде. Постоянно ми се спи. Х ме прави на жълти стотинки, обвинявайки ме за обидите, които той отправя към мен, за това, че нямам работа, пари, за това, че заради мен не може да си постигне мечтата, че заради мен не издържа финансово. Единственото, което го интересува е той самия и парите му. Неведнъж в яда си го е признавал. Сладката, романтична любов, която имахме я няма отдавна. Тръгна си заедно с прекрасния човек, в когото се влюбих. Всичко това ми се струпа на главата, включително факта, че не знам дали ще вляза в искания университет, ако не вляза къде ще ходя, какво ще стане и т.н. започнах да имам депресивни епизоди, повлияни от пълната липса на щастие и нормалност в живота ми. Още по-зле станаха нещата, когато спрях да плача, да се смея, да ми пука. Единственото, което усещам, е агресия. Ако сте стигнали до тук, моля, оставете коментар. Искам да разбера какво е живота ми в чужди очи-наистина ли имам проблем или просто преувеличавам...