Да пренебрегнеш себе си заради половинката

Значи, ти по разкази на сестра ти, си правиш някакви изводи за нейния живот с човек, когото виждаш много рядко, в чужбина? И още малко като си досъчиниш...
Я сега помисли пак...
Трябва да отчетем и това, че тя напоследък го вижда рядко /нали не бъркам/.
Съдейки по себе си, тъй като мъжът ми е чужбина от месеци, като ми избият нервите, мога такива неща да наговоря за него, че направо да го пратя на бесилото.

Този поляк железни нерви има да ви търпи всичките на куп.

Явно не му се налага. Седи си у дома и като му се прииска да топне чушката, вдига телефона и привиква момата. А тя търчи. И моята сестра да е обслужваща на повикване, и аз ще съм бясна.

Темата адски ме кефи. Ако авторката беше във връзка с тоя поляк или, олеле мале, ако беше и родила от него - съвсем друго щяхте да пишете повечето.
Ама така, на чужд гръб, е лесно.

Във всеки случай авторката трябва спешно да се сдобри със сестра си. Аз не бих търпяла да сме в лоши отношения по моя вина и да не си говорим.  Най добре да си признае, че са прекалили с намесата и да се опита да я подкрепя без да я съди.

То щото няма полякини или хърватки под ръка, та опрял до нашата мома за едната чушка. Тя докато си уреди документите за пътуване и направо ще му спихне чушката.

Е, щом и документи урежда сестрата и пак ходи значи сигурно ще му е златен, такъв мерак...

Авторката е прекалила. Не се знае дали ще успее да оправи отношения със сестра си. А и да успее, едва ли ще може после да си замълчи относно зетя. Кофти ситуация откъдето и да я погледне човек.

Най- малкото, покрай този вирус е ад да се пътува със самолет. Всяка страна си има изисквания. Аз не бих се разкарвала насам- натам, защото хамалогията е голяма. Ама тя явно намира нещо в него.

Това и аз си помислих най-напред. Ще я е "омагьосал" с друго
А авторката, като вижда, че сестрата упорства, да я остави да трупа житейски опит, да подаде ръка добронамерено и да следи развоя.

Някъде бях чела "Никой извън една връзка не знае какво я прави трайна." Ми така е. Откъде външен човек да знае как са насаме и какво намират един в друг?
Този момък може да е някакъв несъобразителен или да е казал нещо на шега пред роднините, което не е било на място, но те да го приемат много насериозно. Езиковата бариера също съществува.

А защо се оплаква? Близки роднини са, ясно й е, че както се оплаква го дискредитира в очите на роднините.
Те реално знаят за него основно от нейните думи (оплаквания), ако към това се добави и въпросното "несъобразително впечатление" от срещата какво се очаква роднините да примират по него ли?
Значи, ако аз обичам някого ще говоря с добро за него, а ако ситуацията го представи в лоша светлина дори ще се опитам да разсея лошото впечатление. Защо ми е да мрънкам?
Това в подкрепа поведението на авторката.
За себе си стигнах до мнение, че има хора, които споделят само лошите неща, мрънкат и се жалват. Защо го правят си е тяхна работа но вече ги отбягвам, дори и близки хора.

За хърватските не мога да се изкажа, защото не познавам много. Тези, които познавам са долу горе като българките и едва ли ще се заинтересуват от мърхолив, мързелив недорасляк. Хърватският климат е прекрасен, имат изключителна природа и привличат ежегодно много чужденци, та знаят кои попийват, кои се напикават след запои, кои са възпитани итн.

Полякините не примирят за поляци и почти никога не се интересуват от тях в чужбина ако говорят някакъв език. Масово се женят за всякакви чужденци, даже изпаднали, но рядко за поляци. Доста полякини пият и са мърляви. Посоката на женският им поток ме кара да си мисля, че мъжете им нещо не са стока. Стандартът и заплатите им са по-високи от българските, но масово се изнасят. С поляци не щат да се хванат и украинки, на които им трябва виза. Ако виза и безплатна квартира не им трябваха, нямаше и да ги погледнат. Нямам добро мнение за мъжете им.


Да, съществува и прави такива връзки трудни. Не бих отишла да живея с мъж в държава, в която нямам роднини и близки, не зная езика и отивам за единия...... и аз не знам какъв.

И аз виждам синдром на комарджията и старата мома, както Филомена и Нарциса писаха. Много е трудно за близките. 

Според мене семейството и близките трябва да се оттеглят леко и да спрат да я критикуват, но трябва да се говори по въпроса. Няма лошо да се зачекне административната страна на такава връзка, проблемите с родителски права след раздяла. Няма лошо и семейството да си каже, че не го иска за зет, макар че мисля, че той само иска  слугиня и чук чук 2-3 пъти месечно и който му се върже. Трябва да и се напомня, че вече се е разделила с него и няма положителна промяна, която да катализира събиране. Тя вече се е разделила с него, но явно има подсъзнателен страх, че няма да намери мъж. Така се изпожениха и родиха от олигофрени доста 30г моми, даже във форума.

За мене на този етап брак не я грози, но нищо не се знае. Съветът ми, ако се установяват някъде е да се установят в неутрална държава като Хърватско, а не Полша.

Кураж, дръжте се и бъдете винаги до сестра ви!

Полша мен ме плаши с това, че не разрешават аборт дори при увреден плод и явно не са в ред тамошните политици и закони.

Точно това се чудех как да напиша, защото съзнавам, че звучи леко генерализиращо и истерично. Полските мъже ми се струват някаква малко по-северна католическа версия на булгарише мачо. Не знае какво е да си мъж , ама знае, че на жената мястото е боса, бременна и до печката.
Покрай последния пост на Невена се замислям, че освен с манталитета, полските мъже май имат проблем и с финансите.

Ние живяхме няколко години на границата с Полша. В това време колежка и добра приятелка ми беше полякиня, ходили сме й многократно на гости. И почти дели уикенд в Полша. Поляците са много коректни, няма да те излъжат в заведение, няма да се държат като мишоци,като чехите например. Нямат нищо общо с тарикатския балкански манталитет. Хора със самочувствие и възпитание. На мен много ми харесат. Сега, когато живея на другия край на Германия Полша ми липсва.