Познай коя е книгата - тема 17

Карнавал, дона Норма .. испаноезичен автор, Маркес, Алиенде?!?

- не.
Авторът е южноамерикански най - общо казано .

На мен ми прилича стила на Жоржи Амаду, мисля, че романа е "Дона Флор и нейните двама съпрузи."

Viara T правилно. Това е книгата и автора.

Ето и следващата загадка:

"Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата и разлели с труд налятата вода. Но ние ги съветваме философски:
— Не плачете! Не сте бебета. Малките момченца и малките момиченца трябва да свикнат да понасят болка. Станете, напълнете отново кофата, но този път бъдете по-внимателни.

Малкият Джек и малката Джил потриват очи с мръсните си ръчички, поглеждат печално към окървавените си колене и припват обратно с кофата. А ние се смеем добродушно след тях.
— Бедните душички — казваме, — каква врява вдигнаха. Човек би помислил, че са се пребили, а те само се одраскаха. Ах, тези деца, какъв шум правят за нищо!
С какъв стоицизъм посрещаме ние падането на малкия Джек и малката Джил!

Но когато ние — възрастният Джек с посребрели мустаци и възрастната Джил с първите слаби бръчки около очите, когато ние се спънем надолу по хълма и нашата кофа се разлее, о, небеса, каква трагедия настъпва. Угасете звездите, закрийте слънцето, спрете законите на природата. Мистър Джек и мисиз Джил, слизайки от хълма — какво точно са правили на хълма, няма да питаме, — се спънали в един камък, сложен там по всяка вероятност от злите сили на вселената. Мистър Джек и мисиз Джил си ударили глупавите глави. Мистър Джек и мисиз Джил си наранили малките сърчица и стоят и се чудят, че светът продължава да си гледа спокойно работата пред такова нечувано нещастие.

Не вземайте работата толкова сериозно, Джек и Джил. Разсипали сте кофата с вашето щастие, тогава се изкачете пак по хълма и я напълнете отново. И следващия път я носете по-внимателно."

Аууу, в тая късна доба  - една от големите ми лИбови - Дж.К.Джером, "Празни мисли на един празен човек". Viara T -

Onion Soup, това е книгата и автора.
Есето е: "За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях."
На ход си със следващата загадка.

Да видим...

"Може би с течение на времето дори щях да стана добър лекар, ако не бях изоставил болницата и бедните си пациенти. Ала аз предпочетох кариерата на моден лекар, поради което пропилях всичките си шансове. Ако някога попаднете на такъв лекар, понаблюдавайте го внимателно от безопасно разстояние, преди да се предадете в ръцете му. Може и да е способен, но това се случва твъде рядко.
Първо, защото обикновено е твърде зает, за да изслуша внимателно дългите ви обяснения. Второ, няма начин да не се превърне в сноб и тогава ще ви кара да чакате, за да приеме първо графинята, ще преглежда много по-внимателно графа, отколкото прислужника му, ще отиде на градинско увеселение в английското посолство, вместо да посети най-малкото ви дете, чиято кашлица се е влошила. Трето, трябва да има необикновено издръжливо сърце, за да не прояви признаци на преждевременно закоравяване, на същото равнодушие и безчувственост към чуждите страдания, с каквито се отличава заобикалящото го общество, жадно за развлечения."

Цитаделата?

Не.

Може ли още един жокер ?

"Много добре знаеш, че не съм роден за първокласен лекар. Известно ти е, че не умея нито да печеля, нито да трупам пари. Освен това те не са ми нужни, не знам какво да ги правя, страхувам се от тях и ги ненавиждам. Искам да водя скромен живот сред простосърдечни, чисти хора. Ако те не умеят да четат и да пишат - толкова по-добре. Не ми трябва нищо освен варосана стая, твърдо легло, дъсчена маса, два-три стола и пиано. През отворения прозорец ще долита цвърченето на птици, в далечината ще шуми морето. Онова, което истински обичам, струва много евтино. Ще бъда щастлив дори в най-скромна обстановка, стига да няма нищо грозно пред очите ми.

Н. стана, внимателно разгледа картините, дело на италиански художници от тринайсети век, флорентинската Мадона от петнайсетия век над молитвения стол, фламандския гоблен над вратата, блестящите кафайолски вази, крехките венециански чаши в шкафа...
- Сигурно и това си купил евтиничко от "Бон марше"? - подхвърли подигравателно и посочи безценния килим от Бухара.
- На драго сърце ще го заменя за една нощ непробуден сън. Ще ти дам и тази уникална урбинска ваза..."

Нежна е нощта, Фитцджералд?
и там имаше лекар ...

Не. На нашия си континент сме, но не в Швейцария...

Ремарк?
само защото ми напомня на него, не защото разпознавам книгата.

малко встрани от темата винаги съм се чудела дали разпознавам стила на автора или на преводача.