Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - тема 17

  • 7 031
  • 134
Добре дошли на всички любители на книгите и загадките!
Това е вашето място, където можете да поиграете и размените цитати от любими или не толкова любими произведения.



Регламентът е следният:

Всеки публикува цитат от книга. Който познае коя е книгата, пуска следващата загадка. Ако загадката стои повече от 24 часа неразгадана и авторът й не пуска жокер /нов цитат или инфо за автора/ или не публикува правилния отговор, който желае може да пусне нова загадка.

Приятно забавление!

За да бъде играта по-интересна може цитатът, който пускате да не е от най-характерните за книгата. Ако никой не разпознае автора по стила му, вече може да последва по-разкриващ цитат.

Цитатите от книгите, особено от класическите произведения са много лесно откриваеми в Гугъл. Всеки може да потърси там, но пак в интерес на интригата в играта, това не е нито забавно, нито справедливо. Ако изгаряте от нетърпение да пуснете ваш любим цитат просто следете играта. Много често позналият участник се отказва от правото си да пусне цитат и го преотстъпва. Спокойно може да се възползвате от него.

И последно, но не по важност - позналият участник може да сподели с няколко изречения впечатленията си от книгата, или това, което му е подсказало верният отговор. Така ще се избегне всяко съмнение за нечестна игра. Тези, които досега не са участвали в играта - да не се притесняват - очакваме вашите любими цитати и книги!!!

Линк към предишната тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1037804.new#new
Виж целия пост
# 1
Активната загадка от предишната тема ☺️


Благодаря за новата тема 💐
Виж целия пост
# 2


Извинявам се, опитах отново и мисля, че е по-добре.

Привет, пуснах нова тема, но не можах да пренеса загадката на Персеполис, защото не ми дава две мнения подред. Нека някой я пренесе и да почваме на чисто Simple Smile

https://www.bg-mamma.com/?topic=1406850.msg44211229#msg44211229

И ако може някой да ми припомни как се правеше да излиза текст по избор вместо адреса на линка, може и на лични, благодаря Simple Smile

Опс, май едновременно сме писали.
Все пак:
Линкове с текст: (навсякъде махаш интервалите, слагам ги, за да се виждат служебните думи)
[ url=http://ТУК–СЛАГАШ–ИСТИНСКИЯ–ЛИНК]ТУК ПИШЕШ ТЕКСТА, КОЙТО ИСКАШ ДА СЕ ВИЖДА[/url ] - и махаш  интервалите преди ] и след [
Виж целия пост
# 3
Благодаря за новата тема! Нека загадките бъдат интригуващи и интересни.
Нека новата тема почне с нова загадка!Книгата е "Книга за лятото" на Мишел Гейбъл, автор на "Парижкият апартамент".
Моля друга съфорумка да пусне нова загадка.
Виж целия пост
# 4


В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.

Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“
Виж целия пост
# 5


В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.

Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“


Много ми е познат този откъс от някъде и по тона на разказвача ми прилича някак като на някой от американските класици... Но не мога да включа кой точно е 🤔
Виж целия пост
# 6
Стайнбек
Тортила Флет
Виж целия пост
# 7

Любимо, нали!
Виж целия пост
# 8
загадка ?
Виж целия пост
# 9
Докато се обадя, тя се измъкна през френския прозорец, заобиколи басейна и пое към океана. Гмурна се в първата вълна и изчезна навътре.

Предположих, че като се върне, няма да й се пие вино. Отидох в кухнята, която беше холандска, в убито бяло и небесносиньо, видях, че машинката за еспресо работи на пълна пара, и усетих силния аромат на кафе, готово за началото на новия ден. Погледнах евтиния си часовник: близо един след полунощ. Налях кафе за двама и го отнесох да я чака на верандата над невероятно яркосиния басейн.

— Да! — възкликна, когато изтича да се отръска като куче на керамичния под.

Грабна кафето и като отпиваше, едва не се опари. Задъхана изрече:

— С това започва моят ден.

— Кога си лягате?

— Понякога при изгрев слънце като вампирите. Пладнето не е за мен.

— А къде почерняхте толкова?

— На ултравиолетова лампа в приземието. Защо ме гледате?

— Ей така — отговорих. — Съвсем различна сте от онова, което си представях. Смятах, че сте като Норма Дезмънд в оня, първия й филм. Гледахте ли го?

— Не, изживях го! Половината от филма — това съм аз, останалото е глупости. Тази тъпачка Норма иска все повече да се прослави. А пък аз искам само да мога да се скрия и да изчезна. До гуша ми е дошло от похотливи продуценти и режисьори-свалячи, от свенливи писатели и пъзливи сценаристи. Ах, простете! Вие май бяхте писател, нали?

— Да, аз съм писател.

— Наперен си, момчето ми. Пази се от киното. То ще те смаже. За какво говорех? А, да, подарих повечето от пищните си тоалети за благотворителните разпродажби в Холивуд, и то отдавна. Отивам най-много на една премиера в годината и на два бенефиса. Веднъж на два месеца обядвам с някой истински стар приятел в изисканите ресторанти „Сарди“ или „Дарби“, после пак се уединявам. С Фани се виждам веднъж месечно, обикновено в тия часове. И тя е нощна птица като теб.
Виж целия пост
# 10
колко познато....
Виж целия пост
# 11

Булевардът на Залезите?
Ако трябва да съм честна го познавам само от филма и МНОГО любим мюзикъл, ама... Норма Дезмънд няма как да е от друго нещо?

Поправка. Чудех се защо не отговаря на представите ми за Норма... Друго е, срам, че не го разпознах. Няма да казвам истинското, намерих го, само, че е голям срам, че точно това не разпознах.
Виж целия пост
# 12
Норма Дезмънд не е героиня в книгата, само е спомената в този диалог.

Автора е много известен американски писател. Казва за себе си - „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
Виж целия пост
# 13

Нямам право на предположения, ама беше и рано за жокери... сигурно някой щеше да се сети и така. Е, не и аз, срам, срам, срам...
Виж целия пост
# 14
Норма Дезмънд не е героиня в книгата, само е спомената в този диалог.

Автора е много известен американски писател. Казва за себе си - „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
Рей Бредбъри
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия