Познай коя е книгата - тема 17

  • 23 151
  • 528
# 480
"Момчето" и "мъжът" са главните герои в "Пътят" на Маккарти. Та, залагам на него.
Виж целия пост
# 481
Правилен залог Simple Smile
Следващият ми жокер щеше да е, че това е романът, който му носи Пулицър.
Ти си, Enter Sandman.
Виж целия пост
# 482
Това чета на децата в момента и, макар и малки, слушат в захлас.

"Вкопчени в скалната стена отдясно, те мълчаливо тръгнаха един подир друг по тясната площадка; и както вървяха, изведнъж край тях зейна отвор към нещо като ниша със стръмни стени и затревен под. Входът, който така неочаквано бяха открили, не можеше да се види отдолу поради надвисналата скала; не можеше да се види и отдалеч, защото беше съвсем малък и приличаше по-скоро на някаква тъмна цепнатина. Нишата не беше покрита отгоре, а стената в дъното й беше така гладка, особено в долната си част, сякаш бе зидана, макар по нея да не се виждаха никакви вдлъбнатини. Въпреки че нямаше следи нито от подпори, нито от греди или от праг, въпреки че не се виждаха резе, лост или ключалка, тримата изследователи бяха сигурни, че най-сетне са открили вратата.

Те удряха по стената с юмруци, бутаха я, блъскаха я, умоляваха я да се отвори, изричаха разни заклинания, но тя не се и помръдна. Накрая седнаха изтощени на тревата да си починат, а привечер заслизаха обратно по опасния път."
Виж целия пост
# 483
Напомня ми "Домът на пчелите", но явно не е.
Виж целия пост
# 484
Авторът е основоположник на жанра си, много известен и произведенията му (и техните екранизации) са емблематични.
Виж целия пост
# 485
"Хобит" на Толкин е.
Виж целия пост
# 486

Точно така.
Виж целия пост
# 487
"В този миг точно зад него мина група хора и той дочу няколко думи от разговора им:
— …претъпкано с мъгъли, разбира се…
Той се обърна. Казала го беше пълна жена, която говореше на четири момчета с огненочервени коси. Всяко от тях буташе пред себе си по един куфар  и… те също имаха сови.

С разтуптяно сърце взе да тика количката си подир тях. Те спряха и той също — достатъчно близо, за да чуе разговора им.

— Кой е номерът на перона? — попита майката на момчетата.

— Девет и три четвърти — изписука едно момиченце, също червенокосо, което я държеше за ръката. — Мамо, не може ли и аз да отида…

— Още не си дораснала, Джини, мълчи сега. Хайде, Пърси, ти върви пръв.

Момчето, което изглеждаше най-голямо, тръгна към девети и десети перон. Хари наблюдаваше, като внимаваше да не примигне, за да не изтърве нещо. Но тъкмо когато момчето достигна границата между двата перона, голяма група туристи плъпнаха пред него и докато се махна и последната раница, момчето беше изчезнало.

— Фред, твой ред е — каза пълната жена.

— Не съм Фред, а съм Джордж — рече момчето. — Жено, чудя се как може да се наричаш наша майка? Не можеш ли да различиш, че съм Джордж?

— Извинявай, Джордж, миличък!

— Само се пошегувах, аз съм Фред — каза момчето и тръгна.
Виж целия пост
# 488
"Хари Потър и философският камък" - първата част от поредицата Simple Smile
Виж целия пост
# 489
Верен отоговор - ти си, Lúthien
Виж целия пост
# 490
Цитат
Тих ветрец последва облаците, гонейки ги на север; той леко полюляваше вехнещата царевица. Мина ден и вятърът се усили, но продължи да духа равномерно, без пориви. Прахът от пътищата се вдигна във въздуха, разстла се и се посипа върху бурените край нивята и дори в самите ниви. Сега вятърът духаше силно и рязко и се мъчеше да разтроши засъхналата корица в царевичните нивя. Лека-полека небето потъмня от праха, а вятърът току сновеше по земята, вдигаше праха и го отнасяше далеч. Той се засили още повече. Засъхналата корица не издържа на напора му и над нивята се вдигна прах, проточил се на дълги сиви къдели като ленив дим. Царевицата сухо шумолеше, шибана от яростния вятър. Най-лекият прах вече не падаше на земята, а чезнеше в тъмнеещото небе.

Вятърът стана още по-силен; той бръскаше под камъните, носеше слама, сухи листа и дори малки буци пръст, бележейки с тях пътя си из нивята. Въздухът и небето тъмнееха, слънцето грееше червено, а прахът дразнеше носа. Една нощ вятърът се понесе вихрено; той коварно подкопаваше корените на царевицата и тя се бранеше с отслабналите си листа, докато накрая той я изтръгна и стъблата й уморено легнаха на земята, сочейки с върховете си посоката му.

Зората се сипна, но денят не настъпи. В сивото небе изгря червеното слънце — мътно червен диск, който хвърляше оскъдна светлина и едва разсейваше мрака; привечер полумракът неусетно се превърна пак в мрак, а вятърът зави и застена над повалената царевица.

Хората се бяха сврели в къщите си, а ако трябваше да излязат, връзваха на носовете си носни кърпи и си слагаха очила против праха.

Отново настъпи нощ — катраненочерна, защото светлината на звездите не можеше да проникне през праха, а осветените прозорци разпръсваха мрака само на няколко крачки от къщите. Прахът се бе смесил с въздуха така, че се бе образувала емулсия от прах и въздух. Вратите на къщите бяха здраво затворени, а пролуките по тях и по прозорците — натъпкани с парцали, но прахът незабелязано проникваше вътре и покриваше с лек пласт масите и столовете, съдините. Хората го бръскаха от раменете си. Малки ивици прах се бяха образували и по праговете.
Виж целия пост
# 491
Цитата мисля, че е от "Гроздовете на гнева" на Джон Стайнбек.
Виж целия пост
# 492
Цитата мисля, че е от "Гроздовете на гнева" на Джон Стайнбек.

Това е, макар да си призная, първо се сетих за Птиците умират сами и пясъка, който се просмуква навсякъде, помните ли?
Виж целия пост
# 493
"Гроздовете на гнева" е.
Viara T, ти си Simple Smile
Виж целия пост
# 494
Цитат на: ValentinaP link=topic=1406850.msg50804543#msg50804543
[/quote

Това е, макар да си призная, първо се сетих за Птиците умират сами и пясъка, който се просмуква навсякъде, помните ли?
Даа, наистина, спомням си.
Сушата и жегата - символ на суровия живот...

Ето и новата загадка:

"Франко оглеждаше клиентелата с потиснато изражение. Има моменти, в които преживените чувства не могат да се възстановят и опишат. Клиентите закусваха с храна, с която в останалата част на Европа обикновено обядват, а и беше купена на по-ниска цена. Но хората изглеждаха опустошени, огорчени и без никакво въодушевление поглъщаха своите великолепни сутрешни порции месо и пържени яйца."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия