В момента чета ... 74

  • 42 729
  • 745
# 135
Въпрос за 10к. Участничката не знае кой е написал романа. Отказва се.
Аз пък не помня чак такива подробности. Вие?

Виж целия пост
# 136
Не съм чела романа, предполагам, че е C.
/да се изложа публично сега Joy/
Виж целия пост
# 137
Габриел Гарсия Маркес е. 😀 Книигата съм я чела в 11 клас, даже това може би е единствената книга, която съм чела в оригинал, но въобще не помня такова нещо. 🤣
Виж целия пост
# 138
Не помнех за патладжана, но се изненадах, че участничката не знаеше кой е авторът и че все казваше "Любов по време на холерата".
Виж целия пост
# 139
Не помнех за патладжана, но се изненадах, че участничката не знаеше кой е авторът и че все казваше "Любов по време на холерата".
И мен това ме учуди точно, не толкова, че не знае отговора.
Виж целия пост
# 140
Е тя е от Беларус, точно така членуват, макар да говореше добре български.
Виж целия пост
# 141
Довърших "Песен за Ахил".  Във финалната третина рязко се смени времето от минало в сегашно, и започна сапунена опера със слаб диалог. Какво стана? Защо? Вгорчи ми впечатлението.
"Цирцея" ми хареса повече. Според мен добре анализира драмата на отхвърлено от родителите, необичано дете, което се държи за брат си с всичка сила, защото нищо друго няма. Сестра и я унижава и тероризира систематично, майката е студена като камък,  но камъните поне са пасивни, и не бълват отрова. Бащата  я държи в непрестанен страх и напрежение, от време на време я изгаря, ако му настъпи крехкото и чупливо его.
Милър майсторски е уловила динамиката в дисфункционалното семейство и последствията които носят деца отгледани от нарцистични социопати/психопати. Всичко присъства- страхът от таланта на детето, систематичен физически и психически тормоз, прогонването, изолацията, и всичко което произлиза от там,  боят с вътрешните демони (Сцила) включително.
Може и да е клиширано като описание, което не го прави по-малко валидно. "Цирцея" разглежда нарцистичната социопатия в различните и форми и опустошителните последствия от нея, използвайки герои от митологията.
Прозата ми хареса много.
Виж целия пост
# 142
Чета "Глина". Трудно ми върви. Пресолила е манджата авторката в стремежа си да е оригинална. Цитирам:
"Здравите му гърди се издигаха равномерно и смирено, с цялата приемственост, с която настоящият миг свързва миналото и бъдещето. "
Виж целия пост
# 143
Когато четох Цирцея, после попаднах на едно интервю на авторката - не мисля, че се е опитвала да прави психологическо изследване, просто представя някакви свои чувства. В интервюто обясняваше как като била малка обичала митология и много мислела за Цирцея, след като прочела Одисеята. Било й тъжно, че нейната история не е доразказана.
За мен образът е силно увреден - честно казано, не вярвам в щастливият й край.
А Песен за Ахил вероятно е написана просто защото в САЩ е модерно да се пишат гей любовни истории. Всъщност, не е лоша, обаче представя връзката между Ахил и Патрокъл като нещо ексклузивно и модерно, а по начало си се знае, че двамата са били нещо като влюбени. Това не е нещо тайно, което Милър да разкрие пред света.
Виж целия пост
# 144
Да, дори "Цирцея" да не е писана като клинично проучване, психологическите профили са там, и се виждат.
Аз поне ги виждам, и дават смисъл.
Взаимоотношенията през античността не са били повлияни от юдео-християнския морал.
Едит: По-късно в християнизирана Европа са си затваряли очите за взаимоотношенията между мъже в литературата, или са ги интерпретирали както им е угодно.
Сега това е златна мина.
Виж целия пост
# 145
W, подкрепям мнението ти, затова не ми хареса достатъчно “Глина”, че да гласувам за нея за книга за годината- хубаво е написана, но места е попрекалила и се е получило красиво редене на думи, но без да носи съществен смисъл. Освен това откъм сюжет към края става фантастична (в смисъл - звучи повече като приказка, отколкото като реалистична история) и оставя усещане за леко набързо измислен финал.

Чета “Мъжете, които мразеха жените”  и започвам все повече да харесвам скандинавските автори, много интересна книга на Стиг Ларшон, препоръчвам.
Виж целия пост
# 146
Чета "Глина". Трудно ми върви. Пресолила е манджата авторката в стремежа си да е оригинална. Цитирам:
"Здравите му гърди се издигаха равномерно и смирено, с цялата приемственост, с която настоящият миг свързва миналото и бъдещето. "
ужас-ужас Grinning
С удоволствие следя страницата на авторката във ФБ, като излезна и се затичах за книгата ѝ, но като прочетох 10-ина страници на крак в книжарницата разбрах, че не е за мен.

Прочетох вчера вечерта една тънка книжка - "В очакване на Боджангълс". Нямате си на представа колко е хубава, а я извадих от кутиите с намалени книги на Панаира на книгата. Смях се и плаках.
Виж целия пост
# 147
Съвестен читател съм и смятам да я дочета. Но е твърде прехвалена.
Виж целия пост
# 148
Съвестен читател съм и смятам да я дочета. Но е твърде прехвалена.
Именно.

Тъй като няколко пъти по-назад се спомена за психологическото изграждане на образи в книга- много добре е представен този аспект от Хенрик Фексеус в “Box”, за която вече писах, колаборацията му с Лекберг според мен е доста успешна. Може да не ви се хареса тази книга - има достатъчно описателно брутално насилие, стилово не е особено блестяща, но пък е интересна от гледна точка на психологичното изследване на подбудите на множеството действащи лица, пъстрота на образите (включително и етническа) и като оставим неприятните престъпления, около които е изградена, изключително реалистично са представени, а пък и съвсем съвременно звучи като обща атмосфера. Или накратко- историята е убедителна, остави в мен усещане, че съм била част от техния малко странен свят. Според мен е замислена и като книга, която освен да бъде част от трилогия, да бъде и филмирана.
Виж целия пост
# 149
Чета "Глина" в момента и много трудно ми върви, много слабо изграждане на образи. Когато чета такъв тип книги ми е ясно, че няма да ме пленят със сюжет, но тази дори емоционално не ми въздейства.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия