В момента чета ... 74

Поръчах от намалението Озон "Глина" и "Котаракът, който спасяваше книги". Иначе в момента чета "Книжарницата на мистър Ливинстън". Много приятна книга. Преди това Кафенето на любовта или когато бяла котка ти мине път".

Бих поръчала “Словник” от намалението на Озон, видях няколко начални странички от книгата в един друг сайт. И още се чудя дали си заслужава да поръчам “ Ангелски данък”. Имам голям списък за четене (а съм едва в началото на поредицата “Милениум”- снощи до късно четох) и скоро няма така или иначе да стигна до нея, но ако си заслужава - да не се изчерпа пък тиража в един момент.

Самият Ишигуро казва, че е написал книгата с идеята да е оптимистична и позитивна, а не обратното.

Обезпокоителното в сюжета не е Клара, която дори не е важна за историята (тя е наблюдател и не е като хората - тя е придатък на Джоузи и няма собствени цели и стремежи - историята със слънцето е трогателна, но реално е само за цвят), а в това, че една майка е готова да убие децата си, за да им осигури място в обществото. И дори когато други хора й казват, че има и друг живот, че това, което е избрала може би не е най-доброто, тя става агресивна и обижда другите - до края си вярва, че нейният избор е единственият правилен. В крайна сметка превръща и дъщеря си в свое подобие.

Pppqqq, от коментара Ви, за съжаление, следва, че Ишигуро не е създал оптимистична книга. Дори по линия противпоставяне човек- изкуствен интелект.

Много въпроси са поставени в книгата и човек ще забележи първо тези, които са най-важни за него.
Майката няма особен избор в общество, каквото описва Ишигуро, защото бъдещето не е на децата като Рик. И от тази гледна точка е мрачна, но пък личната история на Джози, която успява да се пребори, носи хубаво чувство в края.

Той не се е и опитвал да напише книга за изкуствения интелект. Книгата е за хората в нея и за обществото като цяло, просто е предадена през очите на Клара. И е антиутопия. Оптимистична е в смисъл, че все пак Джоузи оцелява.
А иначе в сюжета непрекъснато се намекват някакви неща
Това, че всичко е предадено през погледа на Клара, е точно за да се генерира някаква тайнственост - така обстановката се превръща в пъзел, който читателят си сглобява. Точно това е което прави книгата необикновена.

"Клара и слънцето" ми хареса много, но си е яко депресивна книга. Само си представя човек такова бъдеще и му се сгажда.

"Никога не ме оставяй" е взаимствана/вдъхновена/т.н. от една екшън фантастика Spares от 96 година, в която хората се отглеждат във ферма и ползват за резервни части.

Не успявам да дочета "Останалото е мълчание" от Алекс Майкълидис. Само любопитството ме тласка да видя какво ще стане накрая. Зарязах я, после ще се върна /евентуално/, защото от Столична библиотека ми излезе "ДНК" от Ирса...

Великолепна, както и другите от поредицата. И "Бездна" е излязла. А съм си подготвила и "Третият знак" пак от Столична библиотека. Как съм я пропуснала тази жена до сега, а "Водовъртеж" ми стоя купена и непрочетена 1 година в домашната библиотека.

На аудио продължавам с "Ледената принцеса" на Камила Лекберг, приятна е, става. Бях започвала "Немското дете" и нещо не ми хареса, поради което доста време не захващах Камила, но сега разбирам грешката си. Без да е нещо Уау пише съвсем приемливо и що-годе грабва вниманието. Ще продължа и с "Проповедникът".

Току що, проверявайки дали наистина "Проповедникът" е втората книга от поредицата, без да искам видях, че

От това, което пишете тук за "Глина" съм сигурна, че не е моето. Май и тематиката не би ми допаднала, не съм сигурна, че искам да я започвам. Но бих прочела поне дето се вика 10 страници, да съм запозната

"Вечерята" и на мен не ми хареса, с триста мъки я довърших и то защото я има в Сторител и я слушах, което е една идея по-лесно. Позната ми я хвали и прехвали и аз се поддадох. Да, става по-интересно, но е семпла и пошла. А и аз не обичам "гадни" книги, книги за гадости и представящи гледната точка на психопати. Хич и не искам да я знам Кох ми е циничен, има интересна идеология, но представянето й не е изобщо мой тип.

От последната Алея на книгата взех 3 на Ишигуро. С "Никога не ме оставяй" не се справих, зарязах я и размених вече със съфорумка /много ми беше тегава, а и не обичам книги, писани от името на деца, Дейвид Копърфийлд е едно от малкото изключения, и изобщо Дикенс, неговата гледна точка ме грабва/, но не съм се отказала от останалите му. Понеже много харесвам "Двестагодишният човек" и "Аз роботът" имам и високи очаквания от "Клара и слънцето", стои ми още в библиотеката. Ами то не всяка книга на всеки автор ми харесва.

Обаче така като споделихте подробности от "Клара и слънцето" ще трябва да мине време, докато я отворя, за да ги забравя. Поне ще ви помоля да ги сложите в спойлер заради останалите потребители, които още не са прочели Благодаря!

С нетърпение чакам да си дочета довечера “Мъжете, които мразеха жените”, много ми хареса Ларшон. За “Останалото е мълчание” съм писала, че според мен е слаба книга. Удобна е за упражняване на английски (така я четох) - къси изреченийца, лесен текст. Към средата ми беше ясно какво ще се случи вече, така че това не беше книга, която да ме впечатли. Но летвата беше вдигната от други книги, които съм чела - не само преди нея, а и във времето. Ларшон сега е тъкмо на място, имам за четене за дълго време напред, ако подхвана цялата поредица. Но съм набелязала и “Между лъжите”, новата книга на Джефри Арчър, “Пациент 488” и двете му продължения, и книга на Жером Лубри, която не е преведена и ще търся в оригинал, Хенрик Фексеус, и Ирен Леви с “Ангелски данък”, и трилогията Бьорндал, и … с две думи- много книги, а време за четене малко.

Ларшон е велик, явление, както беше написал някой тук. Още не съм прочела третата. Голяма фенка съм му, за мен е икона. Толкова подробен, с такова внимание към детайла...!

Мерси за "Останалото е мълчание", няма да се хабЯ, че и без това 9 съм взела от Столична библиотека, имам голям списък с чакащи. Ще премина назад набързо да видя какво е измислил за края и така.

Глина я поставям на второ място в личната ми класация на български творби. Прочетох я на един дъх, беше ми като приказка и думите й се лееха като музика. Не познавам никой около мен, който не я харесва. Нямам търпение за втория роман на Виктория. Питах я кога ще го започне, но засега увърта и явно не иска да издава нищо от кухнята.
Словникът й за нищо не става. Просто заедно с редакторката решиха да си направят експериментче.

Иначе благодарение на Глина посетихме музея на бусинската керамика в Бусинци, а от Сръчкотилницата си накупих страхотни неща. Направихме си разходка из околността и беше много хубаво. Не бях ходила в трънския край и съм изключително доволна.

Това бъдеще е посоката, в която сме тръгнали в настоящето. Не поправяме децата си буквално, но ги смахваме от уроци и занимания, за да имат по-добър шанс в живота. Има деца и в математическите, и в музикалните училища, напълно невротизирани от родителската амбиция - всичко се прави в името на бъдещия успех, който се измерва единствено в постижения, а че не виждаш усмивка на лицето на детето си и убиваш душата му, може дори да не забележиш, защото си се взрял единствено в целта. Превръщаш детето в робот и точно тук идва въпросът какво всъщност е човекът? Достатъчно ли е да сме направени от кокали и плът, за да се наричаме хора? И ако изгубим сърцето си някъде по пътя, продължаваме ли да бъдем хора?

Райна, колко хубаво си го написала...и колко мъчно  ми стана само.

.

Rayna13, съгласна съм с теб че това е е често срещано, но познавам и много родители, които съвсем не постъпват така и в техните деца е надеждата на човечеството - мислят различно, не влизат в шаблона, експериментират, откриват и не се страхуват от провал