В момента чета ... 74

  • 42 726
  • 745
# 360
И мен ме заинтригувахме с тази книга.

Чета трилогията на Нора Робъртс- "Родена в огън", "Родена в лед", "Родена в грях". Става за разтоварване. В типично нейн стил се разгръща повествованието с малко любов и някоя и друга загадка.
Виж целия пост
# 361
Тъкмо дочитам  "Квартеронката" на Майн Рид. Не можах да я оставя два дена. Бих я определила като приключенски любовен роман. Държи те в напрежение. Накрая мъничко се разочаровах макар че има хепиенд, но очаквах да е по-различно. Давам отлична оценка.
Странно, че не съм я чела. Като ученичка изпрочетох всичко от този автор. Изданието е ново на изд. Апостроф
Виж целия пост
# 362
Най-накрая завърших една от книгите, които чета (малко множко ми се събраха точно сега) - тази за самосъстраданието. Идеята е, че много хора днес са прекалено строги към себе си, вътрешният им глас ги критикува прекалено жестоко, което се отразява цялостно на качеството на живот, отношенията с хората, успехите и на практика всичко. За разлика от самочувствието, при което се получава моментен приток на допамин, когато постигнем нещо, и с течение на времето привикваме към него и имаме нужда от все по-високи дози и се задейства стресовата реакция, самосъстраданието задейства отделянето на окситоцин и системата за отпускане и почивка. Целта е да приемем, че неуспехите са част от живота, случват се на всички, ние не сме най-ужасните или най-провалените. По този начин човек започва повече да се подкрепя и да се приема. За самосъстраданието (self-compassion) на английски са писали различни автори, но най-известните явно са Kristin Neff и Paul Gilbert, ако решите да търсите техни книги или уебинари. Аз смятам да потърся поне още нещо.
Виж целия пост
# 363
Започнах втора книга от Сара Уотърс, след Крадлата.
Тази книга се казва Нощна стража.
Просто съм изумена как пише тази жена... Още от първите страници създава пълнокръвни персонажи. Пренесе ме във времето след и по време на ВСВ. Все едно на филм виждам жените тип "Монро" с руси букли и начервени устни, вечно пишещи цигари.Разрушени от бомбардировките улици и неувереното разцъфване на нов живот. Атмосферата е пленяваща, а съм споменавала че за мен това е много важно.
Похвата, който Сара Уотърс използва в тази книга е необичаен. Тя започва с последиците от войната, бавно връщайки лентата назад, за да покаже и причините, довели до тях. Ако не стана ясно, възхитен съм!
Паралелно запознах да чета и Пържени зелени домати. След всички хубави ревюта за нея, съм учудена, че към момента не ме "грабва". Обожавам темата за американският юг, но ме дразни историята, да бъде разказвана от името на баба в старчески дом и анонси от вестник. Някак си не ме пренася в обстановката, а все едно чета мемоари.
Дали става по-интересна нататък?
Виж целия пост
# 364
О, спомням си колко ми хареса Крадлата. Набелязах и останалите на Сара Уотърс.
Виж целия пост
# 365
Let.it.be, аз много харесвам и "Пържени зелени домати", и "Чудеса край малката река".. Дай им шанс.

Започвам "Образована"! А на хартия по малко "Да живееш нататък" на Нарине Абгарян..
Виж целия пост
# 366
Квартеронката я четох в гимназията, помня че ми хареса, но всякакви подробности от сюжета ми се губят.
Дочетох за хотел Бъртрам; в крайна сметка убиецът беше същият, като в екранизацията, както и жертвата, но всичко друго беше различно. Финалът е странен - малко отворен (не заловиха убийцата, само й се заканиха, което беше много неочаквано).
Продължавам с книгите за мис Марпъл - явно нямат нищо общо със сериала (освен структурни елементи - като това кой е извършителят). Вчера гледах Щуротията на Грийншоу, който е по кратък разказ на Кристи - беше набутана толкова фалшива драма - нищо чудно, че преди години, когато гледах тези епизоди (от по-новите сезони на сериала за мис Марпъл) ми бяха скучни и на моменти губех връзката.
Виж целия пост
# 367
Чета Писмо в бутилка от П на Юси Адлер- Улсен и слушам Далечно ехо - Вал Макдърмид, и двете са неоставимо интересни! Обикновено гледам жанровете на двете книги, с които съм в момента, да се различават. Този път не успях, на това отгоре в един момент и в двете книги се заговори за пожари и се позагубих Simple Smile Но определено са страхотни и двете и вярвам, че и до края няма да ме разочароват.
Виж целия пост
# 368
Снощи започнах " Злодеянието" на Стефани Робел. Очарова ме книгата, трудно я оставих в 2 ч. Нямам търпение да продължа с историята, дано следобеда ми се отвори поне 1 час свободен. Simple Smile
Избягвам да чета " гадни" книги по действителен случай, когато зная, че книгата е худ. измислица по- лесно възприемам случващото се. Пропуснах " Съседката", но " Злодеянието" ме увлече и нямам търпение да разбера по нататък какво се случва. Simple Smile

Преди години четох статия относно случая в книгата. Радвам се, че съм забравила подробностите в статията.
Виж целия пост
# 369
А аз изгледах минисерала The Act.
Чудесна роля на Патриша Аркет (майката), но на "Злодеянието" замисълът повече ми хареса!
Виж целия пост
# 370
А аз изгледах минисерала The Act.
Чудесна роля на Патриша Аркет (майката), но на "Злодеянието" замисълът повече ми хареса!
А те са различни истории ли, че се обърках нещо?
Виж целия пост
# 371
Сериалът се придържа към реалната история и реалната развръзка.
Романът - не. Там е напълно различно.
Единственото общо е майка със синдром на Мюнхаузен.Оттук нататък всичко е различно.
Виж целия пост
# 372
Cioccolata, коя е книгата, за която пишеш?
'Пържени зелени домати' я има на филм, гледала съм го много отдавна. И нищо не помня, освен че беше много хубав филм.
Не можахме да се харесаме с Франзен и неговата Чистота. Рядко зарязвам книги, но 40% едва ги преглътнах за 10 дни. Нито историята ми беше интересна, нито героите, префърцунен ми е като стил на писане, а такива хубави неща съм чела и за книгата, и за автора. Но явно не е моя на този етап. Започнах 'Карантина' на Питър Мей.
Виж целия пост
# 373
Някой чел ли е "Удавеният свят" на Дж. Балард? Днес я започнах. Началото е интересно, но си мисля да не излезе някоя страшна измишльотина. Действието се развива в бъдещето, Лондон потопен във вода, гигантски комари-мутанти... Предпочитам на други теми да чета, но ми казаха, че била хубава и я почнах 🙂
Виж целия пост
# 374
Сериалът се придържа към реалната история и реалната развръзка.
Романът - не. Там е напълно различно.
Единственото общо е майка със синдром на Мюнхаузен.Оттук нататък всичко е различно.

Много се радвам, че е така. Мислех, че книгата е писана по реалната история. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия