В момента чета ... 74

  • 42 722
  • 745
# 435
Изтеглих си Сторител и заслушах Фермата на животните. Все още ми е странно, все едно слушам приказки, човекът си преправя гласа като чете диалозите… не знам… така ли са всички книги там? Има ли нещо, което сте слушали и ви е допаднало?

На мен най ми харесва как озвучава Симеон Владов, а от женските гласове - Гергана Стоянова, но книгите, които тя озвучава са предимно любовни и съм чела само една книга с нейния глас  - Нощ на Камелия Кучер. Всъщност книгата е с две гледни точки и Гергана озвучава женския глас, а Симеон Владов  - мъжкия. Книгата много ми хареса, а гласовете им са предразполагащи за слушане.

Аз в момента слушам Тютюн на Димитър Димов, но си взехме куче вкъщи и не ми остава никакво време нито да слушам, нито да чета.

Завърших иначе Светлината между два океана. Хареса ми атмосферата, начинът на писане, но не и как се развиха нещата.
Осъзнах, че повечето книги, чиито действия се извършват в миналия век, са ми адски интересни. По подобен начин се чувствах, като четох и Невил Шут - На брега.
Виж целия пост
# 436
Реших да отметна и последната на Кох, която има на български - "Уважаеми господин М". Уж само час да почета снощи, а я преполових и днес ще съм като зомби. Книгата е история в историята - изчезва един учител по история след общуване с тийнейджъри, това е описано в книгата на писателя М, а случайно или не, един от героите на романа се оказва съсед на писателя. Не липсва обичайната ирония и сатира, този път насочена основно към самите писатели, тяхното его, живот и претенции. Много брутално цинично пише Кох, а толкова много ми харесва да го чета, не мога да си обясня защо е така.
Виж целия пост
# 437
Изтеглих си Сторител и заслушах Фермата на животните. Все още ми е странно, все едно слушам приказки, човекът си преправя гласа като чете диалозите… не знам… така ли са всички книги там? Има ли нещо, което сте слушали и ви е допаднало?
Понякога е така, някои четци се престарават.
"Вината в нашите звезди" ми е на първо или второ място в личната класация за миналата година.
Виж целия пост
# 438
Дочетох Трупът в библиотеката на Кристи и продължавам със Стаена смърт. Установих, че всички екранизации по книгите за мис Марпъл са силно либерализирани и изглежда точно това ме е дразнило в тях.
Вината в нашите звезди въобще не можах да я чета. Този жанр (не си спомням точното наименование, има такова) романс за болни хора, ми е отблъскващ. Имам известен опит с продължително боледуване (не рак, за щастие) и последното нещо, за което мисли човек в такъв период, е нова връзка. Може при други да е различно. На мен романтизирането (няма правописна грешка, имам предвид опитът да се представят като нещо романтично) на болестите не ми е приятно.
Виж целия пост
# 439
И на мен не ми е приятно,то вече това не е литература с цел да напишеш нещо стойностно,ами да вземеш парите на хора,дето все още никой психолог не им ги е взел и те биха останали очаровани да видят себе си като главни герои в “роман”….все повече автори се изявяват като психолози ,личи си,че експлоатират болни теми с цел печалба,тези книжлета не могат да ми бръкнат в джоба.
Виж целия пост
# 440
Сиклит е май жанра.
И аз не харесвам такива книги , особено ако човек е боледувал дълго време, а пък и ако е хипохондрик...
Виж целия пост
# 441
И друг път съм казвала- фен станах на Сторител. В началото ме дразнеха гласовете и интонацията, вече свикнах и се абстрахирам. Напоследък се занимавам с физическа работа много и изслушвам по една книга за 2 дни- иначе просто няма кога да отделя подобно време.
Последната, която изслушах, беше Далечно ехо на Вал Макдермит. Страхотен трилър! Само още една негова книга съм чела, но определено ще се поправя.
Изслушах и Гръцко кафе на Катерина Хапсали, но не останах очарована. Много напъни за оригиналничене, много нещо. Хубава история, но прекалено разпиляна; все едно записва интервю, така се и разхвърлила из историята и родовете. Сега слушам Сливовиц, пак от нея. Тук клишетата са още повече, въпреки чче историята е по- стройно изградена.
Не четеца приключвам Писмо в бутилка от П на Юси Адлер- Улсен- превъзходна е!
Виж целия пост
# 442
Започнах “Моя мрачна Ванеса” и изпитвам силно безпокойство докато чета. На този етап от книгата, порасналата Ванеса, е инфантилна и минимизира чуждото страдание, не припознава и своето, а за мен това е доста фрустриращо. Надявам се да настъпи промяна в някакъв момент… Grinning
Виж целия пост
# 443
Последната, която изслушах, беше Далечно ехо на Вал Макдермит. Страхотен трилър! Само още една негова книга съм чела, но определено ще се поправя.

Вал е тя, жена Simple Smile
Пише страхотно, силно напомня на скандинавските трилъри. Но то където Шотландия, на един хвърлей е Скандинавия Simple Smile
Виж целия пост
# 444
Нещо не можах да я харесам аз. Пробвах се, в читанката има много нейни книги, но... не е моето.
След като зарязах Себастиан Бергман (обърнах направо на края на петата книга, потресох се още повече и го зарязах окончателно и завинаги Crazy) започнах Дейвид Балдачи - "Част от секундата".
Виж целия пост
# 445
Въх, хахах, сори, Вал.
Виж целия пост
# 446


Тайните убежища - Жером Лубри
Свръх разгърнат сюжет, държи те в неведения до последните редове на романа. Богато описание, което се впива в мозъка ти и дълбае. Препоръчвам.
Виж целия пост
# 447
Мен "Тайните убежища" ме изкара от книжната ми дупка.
Първо не ми потръгна московския аристократ, после ударих на камък с Шъги Бейн... Като смятам, че проблемът беше изцяло в мен, а не в книгите, които никак не са лоши.
"Убежищата..." обаче ми дойде тъкмо навреме. Много омотана и увлекателна книга. Интересно ми е да чета за психическите травми на хората и на какво е способно човешкото съзнание, за да се справи с болката и жестокостта.
Остават ми още около 140 страници, подготвена съм и за още обрати... Нямам търпение да се прибера от работа и да ѝ се отдам. ☺️
Виж целия пост
# 448
И аз съм в дупка. Вече 2-3 книги започнах и зарязах. В момента и аз боря "Един аристократ в Москва", но нещо не ме грабва. Трябва ми нещо много сино. Дано бързо ми дойдат книжките от Озон. Simple Smile
Виж целия пост
# 449
С “Тайните убежища” очаквайте неочакваното. Не случайно ми беше сред номинациите за гласуване за книга на 2021, но не влезе в крайната класация за гласуване дори.
Сега на мен много ми харесва Overstory, Дървесна история, предпочетох да я чета в оригинал. Оставих Момичето от Бруклин (на френски я почнах) за известено време, не можа много да ме грабне в началото, ще я чета малко по-късно. Че се надявам тя да е след Тайните убежища книгата, която да ме изненада.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия