Ей го малък Сечко се задава,
по пътечката тъдява,
ала крачката му нещо се плете,
винце май е пийнал в повече.
Трифон бил зарязал си лозята,
за да има винце във мазата,
и като приятел пръв на Сечко Февруарски,
обилно го почерпил по другарски.
Та кандилка си се весело момчето,
ала трепне му от още нещо сърчицето,
имал той и друг приятел мил,
който пиян бил без да е пил,
Валентин му казвали от време оно,
носел той сърце голямо едно.
И обичали го и мъжленца и женички,
песнопойни птички, чак пчелички.
С една дума - любели го всички от душа,
щото носел той със себе си Любовта.
Та и Сечко наш тресяла го тръпка романтична,
мечтаел той за връзка идилична,
и студ преди да е направил,
от толкоз вино и любов забравил,
да сковава в лед земята,
сняг да пръска по полята,
знаел вече, че и студ да прави вън,
ще се сгряват хората с вино и омаен сън.
И хубаво му стана на месец Февруари,
весело провикна се: НаздравИ!!!
Живи, здрави вий бъдете,
винце си пийнете и с любов се прегърнете.
Автор: Джаста Праста.
Пияни, заляни, от любов обладани,
не забравяйте правилото тук важащо без изключение, да пишете в Спама до изтощение.
Линк към стария Спам