Историята си има предисловие за нашето противоречие. Всичко започна след смъртта на майка ми преди десет години, когато уж това ни обедини тримата: мен, баща ни и брат ми. Тримата живеехме в общинско жилище, на което аз плащах тока и водата в пълен размер след смъртта на майка ми. Отделно наследих един дълг по дело за няколко хиляди лева, което изцяло аз платих без да безпокоя другите двама. Естествено благодарност нямаше! Държа да отбележа, че брат ми е 7 години по-голям от мен, но никога не се е държал като батко към мен. След година се запознах с жена си и след още година се оженихме. Двамата се отделихме, а брат ми и баща ми живееха в общинското жилище като брат ми се е изнасял и връщал два или три пъти за тези две години. След това баща ми получи два инфаркта един след друг, имаше и проблем с алкохола. Явно на брат ми това не му се понрави да гледа болен човек. След половин година се изсели от България и замина в Германия с една от поредните му приятелки, не ги броя коя под ред. Бях го поканил на сватбата ми, а той два месеца преди това замина за Германия. После се върна за кратко по Коледа да се фука колко е успял в чужбина. Оказа се няколко месеца живеел на гърба на приятелката му и само публикуваше снимки къде ходи,все едно наистина е безработен. После си е намерил една работа, от която са го изгонили месец или два по-късно, понеже бил конфликтен. Направил си кредитна карта и спреш да внася, купи си кола, Стара за 1000 евро и платил само една вноска по ГО, вземал пари на заем от приятели и познати и не връщал. До колкото разбрах от вече бившата му жена бил хойкал с други жени.
На следващата година се зажени за същата жена, с която замина за Германия, аз и съпругата ми отидохме на сватбата му да го уважим, нещо, което много от "приятелите" му не направиха, може би защото беше в друг град, нямам идея. Така и стояха близо 20 порции с храна, а се оказа цялата сватба поемала жена му като разходи. Нямали пари и продавали някаква клапа от изкуствено сърце или поне аз така разбрах, от починалата майка на жена му, за да живеят в Германия. Няколко месеца след женитбата си жена му го изостави, понеже имал дългове, ходел по други жени и май й посягал. Мен също щеше да подлъже да отида в Германия при него, оказа се имал таен план да зареже жена си и да бъда с него в една квартира и къде работил, къде не да му плащам разходите. Това го разбрах от бившата му жена, която го изгони и се обаждаше на мен да си излива яда и едва ли не да обвинява и мен. Спрях да й вдигам все пак не съм бюро за оплаквания. Не му се вързах на плана, а и не исках да напиша България. Брат ми беше заминал след това за Украйна, като се запознал с една украинка по интернет, а тя имала две деца, едното на 12-13 години, а другото на 4-5. Така брат ми заживя там и само нареждаше и се правеше на шеф.
През това време баща ми кой го гледаше, къде сам си се гледаше, къде аз му помагах. Два пъти влизаше в болница, а къде беше брат ми - в Украйна! Там е от седем години и не се е връщал нито веднъж да види баща си. Не се е държал като батко към мен. Аз се грижех както можах за него. Помагал съм му с пари, къде по-малки, къде по-големи суми. Баща ми имаше и навика да взема бързи кредити и едвам се отърва от тях по мой съвет и помощ. Аз му давах макар и малко суми да си купи храна или направо съм му купувал, за да не изпие парите.
Когато почина, причината беше прекаран инфаркт и аз бях, човека който го намери, защото беше паднал на земята. Беше ограбен нямаше нито пари, нито телефон. Така и си замина! По-късно намерих шишета ракия в коша му за боклук.
Какво ли не бях го молил! Исках в старчески дом (държавен, защото частния не мога да си го позволя) да го вкарам, да му осигурят социален патронаж за храна, но се иска той да си мие съдовете, защото не живея с него, опитахме не стана. Частния патронаж е скъп, ще ми отива 1/3 от заплатата, а имам и малчуган, за който да се грижа.
Отделно заминаха почти хиляда лева след смъртта на баща ми за погребението и разходите покрай общинското жилище, за да се издаде на Общината (два наема и половина, ток и вода за два месеца и такса смет).
Та брат ми не знам за какво ме обвинява, може да е бил афектиран, но това не го оправдава да говори такива обиди за мен и да въвлича съпругата ми в тези проблеми, които са между мен и него. Да заповяда с удоволствие бих споделил разходите, направени от мен на половина по братски!
Това е в общи линии историята, държа да се знае, че вечно нареждаше първо от Германия, после от Украйна и се правеше на шеф да наглеждам баща си, все едно не го правех. Все пак работещ човек съм на заплата - не бизнесмен. Когато имам възможност съм го посещавал, а всеки ден му се обаждах. А, този мой наречен брат, му се обажда на половин година веднъж и то при обаждане от Украйна към България трупаше сметка и на телефона на баща ми, не знам как ставаше това, но след всеки разговор 5 минутен сметката на баща ми набъбваше с 10-20 лева макар да приема разговор, а обаждащият да беше брат ми от Украйна. Та за тези години в чужбина той да се е обаждал 2-3 пъти на година, както се случи и нито веднъж не е идвал или да му е дал пари. Още повече, че паспорта му отдавна е изтекъл и пребивава нелегално в Украйна, а и няма сключен граждански брак с тази украинка. И вместо двамата заедно да полагаме грижи за баща ни, той се е събрал на семейни начала с тази жена.
Както и да е станалото станало, няма как да се върне, но очевидно с този човек вече нищо не ни свързва. Имам приятели, които са се отнасяли към мен като към брат, а родния ми брат се държи така все едно хората са му длъжни с нещо. Първо да вземе да си върне борчовете от Германия, има две кредитни карти с над 2 хиляди евро, отделно има незакрита фирма (гевербе), задължения към застраховка ГО, дължи 800 евро и поне 500 евро на заем от приятели в Германия.