Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през февруари

  • 102 803
  • 3 179
# 1 530
Мда Confused и бившата ми шефка беше така. 2 деца отгледала, но през деня били на нуну, вечерта при майка ù. Отделно имала жена за чистене и мъжът ù готвел. ММ има един колега. Там 2те баби са в конфликт коя да гледа повече децата. После раздава съвети колко било лесно.
На мен шефката ми,ей сега преди няколко месеца,ме пита как така ми е трудно да сготвя вечер и ядем аламинути или каквото сготви мъжкото тяло.Аз обяснявам,че детето пристига и пипа навскяъде и прави бели,ако не го набл'давам.Всичко това е за да ми привлече вниманието и тя вика:'Явно не го възпитавате достатъчно,аз с моят син като беше на възрастта на вашето,готвех.Държах го в слинг или на ръце и готвехме.''Много се напънах да си глътна думите,сериозно.Моето изобщо не може да го държиш,не стига че тежи ,а и трябва да търчи и разглежда...ще готвя с него..
Виж целия пост
# 1 531
Е, мен мъжът ми ми се цупи за манджите, като иска готвено да си готви или да се занимава с малкия, от мен да очаква всичко. Ама аз мога нон стоп на яйца и салати, той в претенцията.
Виж целия пост
# 1 532
Сис, на твоя мъж отдавна съм му вдигнала мерника Egg
Бърди, и аз много се дразня на такива коментари. И тук, във форума, има една-две самоизтъкващи се персони. Просто ги скролвам иначе ще ме пратят в Замунда да бера банани.
Бюти, ако има нещо, което научих в миналата ми месторабота е да си мълча за семейните проблеми. Няма да срещнеш разбиране, но ще получиш "съвети" или по-лошо.
Виж целия пост
# 1 533
Аз бях супер зле с пътуването с кола или автобус. Повръщах непрекъснато и за това летяхме до морето и на всякъде, където можеше. В пубертета ми мина.
Спрете с това готвене бе.
Малко не на място се чувствам с толкова мами на малки деца, защото ми е отминало, но това показва как дребните проблеми се забравят.
Виж целия пост
# 1 534
Аз пък се дразнех на една майка, с която бутахме количките в парка. Знаеше , че живея при майка ми и тя ми помага. Но явно си представяше, че аз по цял ден лежа  и нищо не пипвам вкъщи. Та бутаме си количките и тя изведнъж от нищото изръсва " ми не е като да си живея с мама" ( това без връзка с разговора и по няколко пъти всеки ден).
Истината е, че с майка ми си бяхме разпределили ангажиментите, което е безценна помощ и не знам бих ли се справила сама  без помощта от майка ми както нямам мъж до себе си. Но все пак не съм мързелувала. Аз дори на кафе с приятелки не съм излизала от години без детето да е с мен. До ден днешен баща ми я гледа когато съм на работа, но в почивните ми дни съм плътно на ол инклузива и гледане на дете. За себе си време нямам. Виждам се с приятелки, които имат деца докато децата играят.

Абе докато буквално не влезеш  в ежедневието на някого, никога не можеш да знаеш със сигурност на него какво му е.
Виж целия пост
# 1 535
За самолета и ние си мислихме, но не знам дали сега ще ми се рискува. Догодина живот и здраве с бебето Grinning
Виж целия пост
# 1 536
Абе докато буквално не влезеш  в ежедневието на някого, никога не можеш да знаеш със сигурност на него какво му е.
Hands Clap Така е. В едни минали времена е имало хора около мен, които са ми завиждали много за неща съществуващи само в техните глави. Както и аз съм имала много грешна представа колко точно трудно е моето битие.
Виж целия пост
# 1 537
Здравейте! От всичко по малко има в тази тема- поводи за радост, за тъга и за размисли.
С ръка на сърцето си признавам, че трудно се справям с гледането на дете и имам нужда от помощ. Моето е с увреждане, не можеш да го оставиш само, с училището е сложно, с яденето е сложно, с всичко май.
Живеем с майката на БНД, тя готви, когато може. За останалото сме си ние.
Не сме оставали сами с БНД повече от 8 години, не се спомням от кога не сме ходили на ресторант, на театър. Аз не можах да запазя отношенията ни в такива условия.
Извинявам се за мрънкането.
Виж целия пост
# 1 538
Erinne, и нашия много повръща в колата, на годинка му се случи за първи път, вече е на пет, а от както се е родил яко обикаляме и в България и по чужбина. Винаги има едно стекче пликчета в колата, а аз стоя в бойна готовност с едно в ръка. Вече по физиономията го познавам  кога ще повърне. С близалка веднъж на магистрала в Гърция, 7 пъти повърна и повече не съм и опитвала.
Аз родих на 37, секцио, защото не се обърна човека, на четвъртия час ме вдигнах да стана и да си взема душ, до вечерта ставах вече сама, но наистина държат в реанимация 24 часа, това преди пет години де. Стара не съм се чувствала, никога, а пък ММ беше на 51, като се роди малкия и сега още е като момченце покрай него Joy
Виж целия пост
# 1 539
Аз много се дразня на подобно самоизтъкване.
Някак лично ги приемем: ето, аз съм перфектната, с всичко се справям, всичко мога, пък ти за нищо не ставаш.

Тъй, Бърдов самоотвержено пое вечерята и тази вечер. Даже пърха около мен и съчувства колко работа имам. Притеснявам се чак какво му става Joy
Виж целия пост
# 1 540
Аз лично за себе си мога да кажа,че много рано станах самостоятелна и независима.И това ме научи да се справям сама,единствения човек на който съм позволила да ме глези е МУ.И най-много се радвам на нещата ,които съм постигнала с "мой гръб" и мои пари.МУ е същият ,нищо не са му купили мама и тате .Така и с детето,някак не мога да си представя ,че след като 17 години преди да родя не съм искала или имала нужда от помощ,изведнъж ще кажа "дайте рамо сега".Предлагаха ни,ние не искахме .Не съм майка героиня,просто обичам сама да се справям.
Виж целия пост
# 1 541
Бърд,ами съгласна съм.И аз така го приемам.”Как аз се оправям,пък ти за нищо не ставаш”.А най-обичам съвети от хора,които пък изобщо нямат деца…Бях потресена преди години от изказванията на близка на семейството ни относно братовчедка ми,тогава малък тийн-как така носела черно,била за психолог ако не и за психиатър и прочие и прочие.Тогава също към 50 години.Иначе много готин и отворен към нови неща човек,но някак..на тази възраст като стигнеш и си с някакви вече доста вкоренени идеи как трябва да е,но на практика..нищо не знаеш.При роднината ми е същото,само че тя проима деца на тази възраст.
Може и да не съм права,но.. хора,които само на книга/филм/отстрани са гледали нещо,не могат да разберат и да се сложат в твоите обувки.А други пък,които могат,но не искат,защото получава ехидно и садистично удоволствие да мачкат:”Аз как успях,пък ри не можеш”.
Виж целия пост
# 1 542
Е, хайде сега. Като сме станали по на 50 (аз почти), не сме за изхвърляне. Но нещото, на което ме е научил живота е да не се бъркам там, където не ми е работата.

Иначе си напълно права.
Виж целия пост
# 1 543
Бобчи, аз се кефя на хора като теб, които се справят без чужда помощ, но не се самоизтъкват. Честно смятам , че не всеки е способен да се справи без помощ. Това си е до характер. За себе си категорично знам, че ако не бяха нашите да ми подадат ръка, вероятно нямаше да се справя сама с детето без мъж до себе си. То не знам дали  щях  да събера куража да си тръгна , ако майка ми не ми беше казала, че мога да си отида при тях, ако реша, че вече не издържам тормоза. А как нейната майчина интуиция разбра, че има тормоз, до ден днешен не мога да разбера.
Виж целия пост
# 1 544
Бърди, такива приятелки полека-лека ги слайпвам в ляво. Виждам ги в компания и не си го причинявам насаме. Слава Богу съвсем малко са били на брой. Най-зле беше бившата ми зълва. Дори и аз едвам я издържах. Лъжеше на поразия и ако случайно ù напомниш реалността, се обиждаше сериозно. Пу-пу, добре, че вече нямаме нищо общо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия