Случаят с починалата във Враца жена

„Карах я през цялото време да говори. Да я чувствам, да виждам, че има живот. Закарах я в Спешното. Спрях отпред. Извиках „Помощ! Жена ми умира! Някой да помогне“, разказва Николай Иванов.

Точно това чул и Иван Илиев, който в този момент също е в болницата.

Проблемите в здравеопазването не са от вчера, не са от днес, не са от ковид насам. От години са. Сега с ковид лъсна цялата немощ и пълната парализа на и малкото останали общински болници и ФСМП-та. Как да иде СП на адрес, особено в някое забутано селце или паланка, когато едно ФСМП с две /2/ линейки обслужва 14-15 села, и тези две линейки са за всичко - ПТП, ковид, инсулти, инфаркти, и разбира се, за ромското население, които никога нямат превоз, лекарства, апарати за АН или каквото и да е било друго, дори и термометри. След транспорт на пациент с ковид линейката и се дезинфекцира, което допълнително отнема време. Две линейки. Това е. Ако щеш. Ако не - с личен транспорт. Няма, това е наличното, а за състоянието на линейките няма да отварям дума, и за съдържанието на чантите на фелдшерите. По-скоро липсата на такова.
В случая се оказа, че жената е била във Враца, ФСМП Враца обслужва Община Враца, в която влизат 23 населени места заедно с областния/общински център. Линейките последно бяха 7 или 8, с последното дарение през 2020 получиха една нова с "ранг" реаномобил, която е за катастрофи и тежки инциденти, и не се транспортират ковид пациенти с нея. Винаги трябва да има две "чисти" линейки за тежки и извънредни ситуации. Всички останали возят всякакви пациенти. След всеки ковид се дезинфекцира, през останалото време всички останали просто чакат. И някои и не дочакват. Ако нямат собствен транспорт да тръгнат, а доста възрастни хора наистина нямат, и докато се освободи екип....и така. Просто ковид иззе целия ресурс на СП, основни други болести и състояния остават на заден план, и това е основното, едно от основните неща, което е споменато и в писмото на спешните медици, което публикувах в предходния си пост.
 
Разбира се, не оправдавам никого, но понякога е много трудно и на диспечерите от СП по телефона да преценят доколко сериозно е състоянието на пациента, защото има и хора, които лъжат, преувеличават, и така понякога ресурс се хаби напразно. Това също е голям проблем.

Името на заболяването не е толкова важно, защото ще го установят съдебните медици, а не медиците от които не е била своевременно диагностицирана и лекувана пациентката. Медиците, също не са убийци на тази пациентка, защото дори не са я разпитали, прегледали и може би дори не знаят за проблема й. Операторите на спешния телефон и регистраторката също не са убийци, защото са импровизирали според възможностите и знанията си.
Но тук има един сериозен виновник, който никой никога няма да накаже. Администраторът, който не е проверил защо, как и от кого се преценява степента на спешност на повикванията и оплакванията на пациентите, какви са причините да се импровизира, а да не се прилага нормативната уредба. Той, администраторът, знае,че има някакъв медицински стандарт от от 2017г. , но нищо не е направил от тогава за да се разпитват пациентите по протокол както по телефона, така и в спешното. Не е направил нищо и за това да има достатъчно екипи за да може екипа до десетата минута да стигне до пациента с задух. Не е направил нищо и в спешното пациентите да се посрещат от триажна сестра, а не от регистратор без медицинско образование. Не е направил нищо и тази сестра да има протоколи с въпроси  за да не сбърка в преценката си. Не е направил нищо за да има триажна зона, където сестрата да  провери жизнените показатели и да прецени дали докато чака няма да е застрашен живота на пациента.
Десетилетие след десетилетия екипите на спешна помощ не достигат и се налага да закъсняват или отбиват адреси. Спешните отделения са някакви бараки в двора на болницата с пет легла, където леко болни виждат, как умират обречените. Как от 3 стаички да обособиш зони? В близките години ремонти на спешните отделения едва ли ще има, в София успяха, но провинцията ще си остане в мазата на болницата или в бараката в двора. Триажни сестри едва ли ще има, щото  сестри не достигат. Триажни протоколи няма кой да напише, щото никой не го интересува спешната помощ.
И така до следващия нещастник, чиято смърт на живо, ще отразят социалните медии или в новините.
 А наказаните те са ясни.
 "Предстои цялостна проверка на стореното от медицинските лица за спасяване живота на болната, техни евентуални пропуски и бездействия с оглед престъпление по чл. 123 НК – причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, съобщават от пресцентъра на Апелативна прокуратура - София"