Родени през м. Февруари 2022 - тема 1

Как добре ви разбирам за свекървите. И моята все знае, все съвети дава. Ще идват май месец да я видят, аз хич не искам, как ще ги изтрая не знам, от сега ме побиват тръпки. Хич не ги харесвам и много се напрягам като са наоколо.

Паузи по 5 часа, леле майко и аз искам такова бебе! Моето се буди през 3 часа точно да яде даже понякога и през по- малко, но яде и веднага е заспала , за сега нямам проблеми с ревове и писъци, но за после не знам как ще бъде!
Само на мен ли ми се иска да мога да спра времето и бебелина да си остане мъничка за повече време и да си гушкам и цункам, колкото си искам? Днес мъжа ми като каза,че догодина по това време  тя вече ще си ходи из къщата и аз почти избухнах в сълзи, гледам я такава малка и си казвам "къде ще изчезне малкото ми момиченце ?"

И на мен ми е хубаво да е мъничък, въпреки че ми е малко стресово гледането, че нищо не знам как се прави и в движение се уча и все се притеснявам правилно ли правя нещата, нещо да не му навредя и такива неща. Ще ми липсва този период, но се надявам пак да го изживея с поне още едно детенце. Тези дни си мисля точно, че много искам да си има братче или сестриче малкия скоро и да не расте сам. Също и бременността малко ми липсва, а си мислех, че въобще няма да ми липсва и нямах търпение да се приключи.

Аз влезнах да ви питам друго. Още от раждането ми се струва, че главата на малкия е малко по-изпъкнала от едната страна и съответно той въобще не иска да спи на тази страна. Още в родилното все стоеше на една страна и като се опитвах да го слагам на другата, той веднага се извърташе. Вкъщи това продължи и много трудно и за кратко успявам да го накарам да стои на проблемната страна. Пробвах да го слагам изцяло на една страна, а не само главата да е завъртяна и го подпирам от двете страни с навити пелени, уж да не се обръща, но той успява, така че дори това не подейства. Като го слагам така много се нерви и реве, после започва да рита и да се мята и успява да се обърне, както иска. Много е подвижен за бебе на 2 седмици. Като цяло много се върти в леглото, мъжа ми вика, че е като часовник, спи и като се завърти до определена степен и се събужда и започва да реве. Почти изцяло обърнат съм го намирала след един сън, където трябваше да му е главата, му бяха краката, много ме учуди. И не знам вече какво да пробвам, така че ще се радвам на идеи как да го накарам да спи на проблемната страна, че ме е страх от деформиране на главата. Знам, че не е добре за тазобедрените стави да е на една страна, затова се препоръчва по гръб, но ако само като е на една страна и главата му може да е на тази страна, тогава нямам друг избор. Гледам, че продават ограничители, които да го държат да не се обърне и се чудя дали ще подействат и дали да купя да пробвам.

Сим за главичката съм чела че продават специални възглавнички, на не знам колко ще бъде полезна.

https://www.amazon.co.uk/Shaping-Newborn-Prevent-Stroller-Carsea … 6317396&psc=1

Иначе и моето момиче е постоянно на една страна както и да я сложа тя се извърта, а иначе си спи в нейното легълце върху гнездо защото мисля че и е по-удобно. Иначе и аз се уча в движение и се чудя правилно ли правя нещата или не, но какво да се прави с първо детенце е така. Внимавам много с всичко и се надявам всичко да правя правилно.

Бременността не ми липсва изобщо, за мен беше доста стресиращ период, най-вече защото ме беше страх да не се заразя с тоя скапан вирус, не се виждах с никой, живеех в страхотна изолация. Отделно втория триместър получих един ужасен обрив, който за щастие успях да преборя с чистене на организма, но дори и в момента като се сетя, изпадам в ужас. Накрая вече ми беше толкова тежко, че последните дни ревях 🤦♀
Иначе аз също много се притеснявам дали всичко е наред, правя ли нещата както трябва, яде ли нормално и т.н. С кърменето имах много проблеми, разраняваше ми зърната до кръв, а моите са плоски. После се оказа, че има танг тай, такава юздичка, която й пречи да изкарва езика хубаво навън и това доста е допринасяшо за болката, а аз търпях защото си мислех, че е нормално. Накрая това ми доведе инфекция, още болки, дискомфорт. Исках да й давам кърма колкото мога, затова трябваше да се цедя, нещо което отнема супер много време, а и не можех да го правя под час, защото в някои дни като е неспокойна и плаче, няма как да я оставя и да седна на помпата.
Като цяло, периода не ми е лесен. Да не говорим и колко травма ми нанесе това спешно секцио. Отидох за нормално раждане и накрая операция. Колко сълзи изплаках, не е истина.
Просто се надявам нещата да стават по-добре.

Адриана, моята бременност също беше ужасна. Имах контракции от самото начало и лежах дълго време, постоянно имах болки, а последните месеци не можех да се въртя на никъде в леглото и всяко движение ми беше много трудно, болеше ме както и да стоя. И аз бях се настроила за нормално раждане, но и при мен се наложи спешно секцио, което беше доста стресиращо и до днес плача като се сетя за него. Точно заради това секцио ми липсва бременността, когато ми беше тежко, но все още не се беше стигнало до тази травмираща операция и не знаех, че ще е толкова ужасна.

Имам възглавница с дупка, но той си маха главата от нея и ми се струва опасно да е с нея в леглото при това положение.

Ами ние пък сме изцяло на адаптирано мляко, което много ми стресира и ме кара да се чувствам гузно. Нямам никаква кърма слагам я на гърдата тя не може да засука заради плоските ми зърна а силиконовите не ги иска.л, изнервя се допълнително и става военно положение. Всеки ден си мисля че вината за това че нямам кърма е моя. Наистина е най-прекрасният, но и най-труден период.

Моята кърма дойде близо 2 седмици след секциото, така че изчакай, ще дойде, стимулирай колкото можеш с ръка и помпа. Много е трудно с кърменето - факт. Аз все повече разбирам жените, които се отказват и не искат да го правят. В крайна сметка е важно и майката, и детето да са спокойни. Много деца са израстнали на АМ пък нищо им няма.

Аде те през тези две седмици си даваше АМ нали? Понеже се чудя ако тръгне после дали ще иска кърма.

Да, АМ давах и коластра, колкото имаше й го давах. Но много време отне за кърмата при мен, така че не се притеснявай.
После като тръгне и ако си решила да даваш кърма, ще иска, не се притеснявай. Ако не успее да засуче, ще се цедиш и ще й даваш в шише, пак е кърма. Важното е ти как би се чувствала добре. Тук има много добро АМ - кендамил. Вземи си от него, препоръчвам го.

А как ги успокоявате бебетата на АМ нощем или при колики? Моето постоянно търси гърда, но ние се кърмим.

Ние сме не Аптамил още от болницата и не смея да го сменям без педиатър да разреши.
Успокояваме се с песнички люлеене и много спокойствие. Понякога когато и дам мляко изпива 10/20мл дори и да е сита и се унася и заспива.

И моята в болницата беше на аптамил, но само за 2 дена. В момента, в който се прибрахме го смених веднага и не съжалявам. Аз си бях решила, че ако давам АМ ще е кендамил и доколкото чувам и отзиви на познати, млякото е много добро.
Педиатър не мисля, че е нужно да разрешава, много жени сменят млеката, зависи кое как действа на бебето. Аз не съм питала лекар дали да го сменям. Не мисля, че е имало нужда.

Ние в болницата бяхме на Аптамил, но малката получи запек и сменихме с Фризолак вом и от тогава е супер.
Честно казано аз пък въобще не се чувствам виновна, че спрях да кърмя. От кърмата имаше колики, не можеше да се нахрани и буквално през 20 мин беше на гърда... съответно аз започнах да гледам като отровена и не бях ползотворна нито за мен, нито за нея, нито за приятеля ми. Даже и започнах да се дразня на бебето защото не можех да се наспивам от това непрекъснато кърмене и всичко ме болеше. 3 седмици по-късно смених с АМ, коликите и спряха, започна да спи нощем по 5 часа и даже не се налага да я приспивам и люшкам, а директно я оставям в кошарата.
И аз се наспивам, и тя се наспива и целия ден съм заредена да си свърша моите неща и да си играя с нея.... Така че великото кърмене не винаги е най-доброто особено, ако това се отразява негативно върху майката и съответно на детето. 🤫😌

Ния от 2 дена я удариха яко коликите, бяха слаби, сега е чудо... Ужасно е да я гледам как се напъва и плаче, не знам защо изведнъж станаха по-силни, нищо не съм сменяла нито от към хранене мое де, нито нищо. Нищо не помага да се успокои нито гушкане нито колан с костилки, нищо. Давам и Абоколикен и Еспулизан плюс Панда. За сега ефект никакъв...