Здравейте!
С приятеля ми сме заедно вече 9 месеца. От известно време започна да ми говори, че не му е достатъчен сексът, който правим (2-3 пъти седмично) и иска да е всеки ден. По принцип аз нямам чак такива нужди, пък и никога не съм засичала на календара, когато имам желание - тогава. Но в един момент усетих как ме събужда всяка сутрин или ме изчаква вечер и настоява да правим секс. Започнах да се усещам, че го правя заради него. Или не приема отказ или ако приеме става сприхав, заядлив и се държи студено. В началото когато му отказвах почваше даже да охка и да стене, което ме караше да се чувствам виновна, че страда заради мен.
Освен това и сексът сякаш се влоши. Казвам му какво ми харесва, как ми харесва, но той си го прави по определен начин, сякаш заучен. Има някой неща, които не обичам и съм му казвала хиляди пъти, но той настоява. Едва ли не трябва да започнат да ми харесват.
Разбира се, че опитахме да поговорим. Но не можем да се разберем, всеки държи на своето. Казва, че в предишните му връзки, когато е било най-рядко е било през ден.
Тези неща започнаха много да ме натоварват психически, запонах да ставам нервна, да избухвам в сълзи, понякога не искам даже да ме докосва.
Не искам да се разделяме, като изключим това, той е един мил и грижовен мъж. Усещам, че не мога да се справя сама с проблема, а той се задълбочава. Замислям се за психолог или семеен терапевт. Но не знам дали вече не е късно...чувствам, че трябва да го правя по график... Това мислене и чувство как се променя....?
Какво е Вашето мнение?
Виж целия пост
С приятеля ми сме заедно вече 9 месеца. От известно време започна да ми говори, че не му е достатъчен сексът, който правим (2-3 пъти седмично) и иска да е всеки ден. По принцип аз нямам чак такива нужди, пък и никога не съм засичала на календара, когато имам желание - тогава. Но в един момент усетих как ме събужда всяка сутрин или ме изчаква вечер и настоява да правим секс. Започнах да се усещам, че го правя заради него. Или не приема отказ или ако приеме става сприхав, заядлив и се държи студено. В началото когато му отказвах почваше даже да охка и да стене, което ме караше да се чувствам виновна, че страда заради мен.
Освен това и сексът сякаш се влоши. Казвам му какво ми харесва, как ми харесва, но той си го прави по определен начин, сякаш заучен. Има някой неща, които не обичам и съм му казвала хиляди пъти, но той настоява. Едва ли не трябва да започнат да ми харесват.
Разбира се, че опитахме да поговорим. Но не можем да се разберем, всеки държи на своето. Казва, че в предишните му връзки, когато е било най-рядко е било през ден.
Тези неща започнаха много да ме натоварват психически, запонах да ставам нервна, да избухвам в сълзи, понякога не искам даже да ме докосва.
Не искам да се разделяме, като изключим това, той е един мил и грижовен мъж. Усещам, че не мога да се справя сама с проблема, а той се задълбочава. Замислям се за психолог или семеен терапевт. Но не знам дали вече не е късно...чувствам, че трябва да го правя по график... Това мислене и чувство как се променя....?
Какво е Вашето мнение?
