Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

  • 57 539
  • 1 571
# 690
Sherilyn, това за overtime-a по време на интервюто ли го уточняваш, т.е. директно ли питаш дали се налага да оставаш допълнително и дали се заплаща съответно? Аз съм много зле със задаването на въпроси, за някои неща се притеснявам и извънредната работа е едно от тях. За други се сещам след като интервюто е приключило и сигурно излиза, че не съм достатъчно мотивирана.

Да, питам, за да няма разочарования после. Можеш преди и интервюто да си намислиш въпроси, които би задала на работодателите си. В ход на интервюто, ако не се изкоментират, задай ги.

Аз знам, че много хора правят безплатен овъртайм и мен това ме влудява. Напуснах точно 2020 подобен екип, хората седяха от 9 до 20 ч в офиса, че да довършели. Реално никой не им е казал да седят, но беше невъзможно да се смогне с тази работа. Като дойде ковид, работата ни стана още повече. И да спиш там, нямаше как да смогнеш. За мен преживяването в тая компания си беше разочароваие, нито исках да се задържа, нито да израствам там. Колегите седяха до никое време, аз в 18:00 гасях заедно с още няколко колеги, с които споделяхме вижданията си за безплатния труд.

Честно казано в друга компания си ми бяха казали още с първото обаждане по телефона, че в края на месеца има много работа и очакват да се седи овъртайм, но се заплаща.
Виж целия пост
# 691
Sherilyn , нещо подобно и при мен. Ужасно е, няма край. В даден момент "затворих кепенците" в края на раб. ден. Но пак е трудно, едно, че съм от съвестните, друго - че е трудно да се прецени в моята сфера кое за колко време (едно и също нещо може и за по-малко, и за повече - и качествено, и не, според опит и знания, и желание...), както и на трето място - то като ти "виси" и те притискат срокове какво да го правиш? Бях постигнала приемлив баланс изв. време преди майчинството, но не съм сигурна сега какво ще заваря - очертава се по-зле и от преди това (обстоятелства). Та не знам, криза - не криза, може и да се опитам да сменя, не съм се отказала.
Виж целия пост
# 692
Това  ми напомни една особа, как се издигна и все още е "мениджър" дори без висше образование (разбирайте и бакалавър).
Имитираше overtime, за да не се прибира в къщи и да се кара с мъжа си, а за да стои и дебне, кой кога си тръгва и да докладва. По едно време дори й плащаха бонус за това коректно поведение.
След това се изхитри да идва към 12 на работа, когато другите излизаха на обяд, за да компенсира стоенето до късно. До 18 часа беше някъде, за да се появи на работния си стол след 18, когато другите си тръгваха и започваше да "работи" до късно. Сега е ХО и всички тези акробатики си ги спестява.
Виж целия пост
# 693
При нас се издигнаха доносниците. Аз също съм близка с шефовете, но мен ме ползват да се върши повече работа и за толкова време никога не съм си позволила да донасям кой какво.
Виж целия пост
# 694
Ален мак, аз също се имам за съвестна, но както се казва “сиренето е с пари”. Аз не обичам да сменям работи през три месеца, но ако не се чувствам ок на дадено място няма да се поколебая да намеря ново. Мисля, че съм добър професионалист, но искам да работя и в добра фирма, която да спазва добрите практики. Работният ден е 8 ч и ако има нужда от удължаване на работния ден, то трябва да се прави срещу заплащане. Ако е month end и кажат, че е нужно да се остане и да се затвори месеца, ок, щом се заплаща ще остана и ще довърша.
Честно казано държа на баланса живот-работа и ми се отразява зле да прекалявам с работата. Здравето е преди всичко. Аз нямам дете, но ти като майка не знам как би могла да седиш до 20:00 в офиса например всеки ден. С малко дете и ако нямаш помощ от баби, сигурно е невъзможно.

Сигурно в различните сектори е по различен начин, българския работодател няма да го коментирам. Наистина в бг фирма издържах 4 м. Тръгнах си без предизвестие, за да си спестим взаимната мъка.
Виж целия пост
# 695
Аз работя много извънредно, но такава ни е работата, в повечето случаи нещата не търпят отлагане и трябва да се случат в реално време. Приела съм го, че е така, не ни се плаща извънредно, имаме бонуси. И две деца имам, добре, че мъжа ми е до 17.00. При други обстоятелства бих довършвала вкъщи най-вероятно. Не е за всеки, определено, но аз съм работохолик и не ми пречи.
Относно смяната на работа, ако приемем, че заплатата е 1000 лв, би трябвало да се смени за нова заплата поне 1300-1400 лв, за да има смисъл. Ако заплатата е 1500 - за такава от 2000, ако е 2500, за над 3000. Иначе не виждам голям смисъл, ако мотивът е изцяло финансов. Вече ако е нетърпимо положението, може и по-малка стъпка, но с други положителни страни.

Един път така имах дилема дали да напусна и да приема предложение за 200-300 лв повече. Беше извън града и като си сметнах разходите за гориво, се оказа, че няма смисъл. Всички останали предложения също са били с не много голяма стъпка, а в пъти по-неудобни като локация и др. В такъв случай съм пас.
Виж целия пост
# 696
Ainmо, освен защото си работохолик, защо оставаш след работа при две малки деца?
Дори да имаш мъж, не искаш ли и ти да имаш време с тях, особено след като и не ти го заплащат?
Забелязвала съм, че във фирми с практики да не се заплаща това време, са и свидливи откъм кариерни възможмости за същите хора.
Виж целия пост
# 697
В международните фирми извънредната работа е по желание и се заплаща, поне от моя опит. Предполагам, че повечето хора, които правят overtime без заплащане, се страхуват да не останат без работа или от злонамерено отношение на мениджмънта. И работодателят се възползва. А реално, ако никой не е съгласен, той ще е принуден да оптимизира процесите си или да назначи нови хора.
Виж целия пост
# 698
Ainmk, освен защото си работохолик, защо оставаш след работа при две малки деца?
Дори да имаш мъж, не искаш ли и ти да имаш време с тях, особено след като и не ти го заплащат?
Забелязвала съм, че във фирми с практики да не се заплаща това време, са и свидливи откъм кариерни възможмости за същите хора.

Много добре го каза и е точно така. Поне на повечето места..... Приказките как трябва да се раздаваш да фирмата и да се докажеш, за да израстваш са бла-бла глупости с цел да не искаш пари за овъртайм. Не съм видяла досега някой да се е издигнал заради отдаденост на фирмата и поемане на много задачи. Само работата му се увеличава, нищо друго..... Докато изпуши в даден момент и си хване пътя.

И работодателят се възползва. А реално, ако никой не е съгласен, той ще е принуден да оптимизира процесите си или да назначи нови хора.

Лошото е обаче, че някои са съгласни. В предишната ми работа аз бях една от малкото, която си тръгваше в края на работния ден и ми се правеше скандал заради това. Другите стояха мирно до 20-21 ч. без заплащане или компенсация. На другия ден пак на линия в 8 ч. И това беше системно, не изключение. Аз трябваше едва ли не да се чувствам виновна, че искам да си тръгна в края на работното време...
Виж целия пост
# 699
За мен винаги е било "странно" пропагандирането да се прави overtime не заради крайна нужда нещо да се свърши навреме (животоспасяващо, изключително важно за бизнеса, спасителна и критична ситуация и т.н.), а поради прост психически натиск да те държат в зависимост. Ставала съм свидетел дори и че тези, които се тупат в гърдите, всъщност изключително зле организират времето си и това им се налага поради обикновена некадърност.
Освен това, една уважаваща се компания, трябва да обмисля  механизми за оптимизиране на работата на служителите си  (пиша го с голяма доза ирония).
Да, съучастието към линията за всеотдайност (от хора, които дори не допринасят с нещо с оставането си няколко часа повече), е част от механизма за натиск и провокиране на чувство на вина.
Виж целия пост
# 700
Ainmо, освен защото си работохолик, защо оставаш след работа при две малки деца?
Дори да имаш мъж, не искаш ли и ти да имаш време с тях, особено след като и не ти го заплащат?
Забелязвала съм, че във фирми с практики да не се заплаща това време, са и свидливи откъм кариерни възможмости за същите хора.
Пак казвам, защото работата го налага, просто не свършва в определен час. Или пък ако през деня е било супер напрегнато, не е останало време за попълване на разни репорти и таблици. Това е и времето, в което телефона понякога спира да звъни и мога да свърша нещо, примерно до 19:00, понякога и до по-късно. Сутрин преди 9:00 също.
За да стоя, има защо и това са главно бонусите, които формират една добра заплата, която трудно бих взела на друго място от 8 до 17. Едното компенсира другото, така да се каже.
Има измислени механизми да се предотврати работата след работно време, но те просто не работят за нас, а още повече ще ни затормозят.
Но никой не ни кара насила, ние просто го правим, и това е. Имам колежка, която има административна длъжност и си тръгва даже преди края на работния ден, но нейната работа е друга.
Виж целия пост
# 701
Не ми се мисли как бях - поне 2 години (към 3). Исках много да се задържа на това място. Това е обяснението. После "прогледнах". Сега не бих постъпила по същия начин. А и не мога вече, нито пък искам. Но факт - както ги "научиш", отначало. После е по-трудно, но пак не е възможно, при желание, да промениш лошите си навици на р. място. Защото системното оставане  след работно време е именно такъв. По изключение бих оставала, ако е рядко и наистина се налага, дори да не е регламентирано заплащане за извънреден труд. Помня в една друга месторабота как се бяха струпали раб. неща един петък следобед - за понед. Ами не отказах да ги върша, без да се пазаря. Все пак, ако искаш лоялност, даваш такава.
Виж целия пост
# 702
За да стоя, има защо и това са главно бонусите, които формират една добра заплата, която трудно бих взела на друго място от 8 до 17. Едното компенсира другото, така да се каже.
Има измислени механизми да се предотврати работата след работно време, но те просто не работят за нас, а още повече ще ни затормозят.
Но никой не ни кара насила, ние просто го правим, и това е. Имам колежка, която има административна длъжност и си тръгва даже преди края на работния ден, но нейната работа е друга.

Мисля, че нещо подобно се среща в много от фирмите с добри заплати (и чужди). Да, извънредният труд не се заплаща, но нещата са прости - средната заплата за такава работа е 2000, ние плащаме 3000 (и всичко бяло, и бонуси, и екстри), но работата трябва да се върши и ако се налага се работи извънредно. Ако не приемате, не започвайте. И хората си правят сметката. Който успява си тръгва по-рано, който не успява по-късно. Ако няма работа е айляк, ако има се бачка. И при много това е съвсем доброволно, както изглежда, май е по-приятно от прибирането вкъщи... Но пък и в повечето случаи това оставане след работа върви в комплект и с неправенето на въпрос, ако се наложи да излезеш за нещо през работно време, служебната кола си е и частна и прочее.
Виж целия пост
# 703
Един куриоз от предишна работа. Имах тъкмо дете, започващо ясла и ми беше важно да си тръгвам в 17.30, за да стигна до яслата. Никой не мърда от място. На мен чак ми ставаше неудобно да си тръгна, убивах се от работа следобеда, за да мога да свърша навреме. После разбрах, че имало таблица, където всеки си пише извънредните часове и му се плащат. А то работа няма, или поне не за извънреден труд. Та така се бяха изхитрили моите колежки. Естествено, че се набих на очи още в началото.
Виж целия пост
# 704
Ами да, колкото повече ревеш, че ти е много работата, толкова повече те ценят, ако НЕ е много. Щото при хора, които го правят и нямат толкова, колкото твърдят, става по подмолен начин и си постилат. Ако наистина имаш много работа, обикновено бърнаутваш и самият ти манталитет не е да се оплакваш постоянно колко си зает и не можеш да идеш до тоалетна, докато през другото време си цъкаш сайтовете за запознанства. Селски изпъпнения и номера.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия