Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Не винаги. Има хора, които не са склонни (или нямат възможност) да чакат 2-3 месеца, докато й изтече предизвестието, в този случай борсата помага, защото можеш да започнеш след 3 дни примерно.

За мен много зависи от ситуацията и това каква е настоящата длъжност и каква е предложената. В моя случай например целият ми отдел беше закрит и ни беше казано - еми, ако искате, можем да ви предложим "стартовата  позиция в компанията", нещо, което в случая беше 2 нива по-долу и 2-3 пъти по-ниска заплата. Да, няма да остана без работа, но е измъкване.
Давам и друг пример с моя приятелка. След няколко години борби най-после я повишиха - не става дума за повишаване в тийм лийд или мениджър, но все пак по-висока позиция и за повече пари. Два месеца след това вследствие на Ковид се оказа, че трябва да съкратят голямо количество хора. Нея не я съкратиха, но я върнаха на старата й позиция. Познай дали беше доволна и дали точно месец по-късно не си намери нова работа на друго място на високата позиция. Та понякога предложението наистина не е ок.

Изобщо се изненадвам, че в разговора в момента повишение се приема единствено ставането на шеф под някаква форма.

Ами компаниите имат и по-големи годишни цели като ниско текучество и това да дават възможност за развитие на вътрешни кадри, та няма как всеки път да става това, което и на мен ми се иска и е в представите ми за оптимално. Аз доста вярвам, че 20 процента от хората вършат 80 процента от работата - няма как екипът да е съставен само от топ пърформъри, трябва си и редови работници и не е нужно те всички да са блестящи. Но както навсякъде, така и в компаниите, понякога има политически причини някой да се промотира, не са само конкретните му заслуги.

Кетчър, аз ще ти дам и друг поглед: често страхливите мениджъри не повишават тези, които могат да се превърнат в тяхна конкуренция.
Останала съм с впечатление, че си млада, наистина изживяваш това, което се случва в работата ти не от днес или вчера и смятам, че след като си натрупала опит в насока, която не те радва, ще в полезно да започенш на друго място. Със същия професионализъм, но далеч по-малко ангажирана, за да можеш да се възползвша максимално от това, което си научила. Мисля, че това, което ще тв удовлетвори, тепърва те чака, но се пази чисто емоционално.

Да си кажа и аз моите 5 стотинки. Заемам някакво мнение по средата. Миналата година, или по-скоро края на 2020, на връх пандемията и хайринг фрийзовете повсеместно, на час по лъжичка започнаха да си подготвят да ни сменят името на екипа, висшия мениджмънт, и фокуса на дейността. В началото щяхме да сме в запазен състав. Хвърлиха ни да оравим вътрешни обучения, да се готвим за “новите позиции”. Малко по малко ни стана ясно, че сме част от поредната “уърк форс редъкшън” инициатива. Нали знаете, че висшият мениджмънт взима бонуси за тези инициативи. Просто защото е изкуствен начин да се намалят оперативните разходи. Тигавашнуят висш мениджър беше пред пенсиониране така или иначе - ей ти тлъст бонус за довиждане. Съответно шефката ни тогава изобщо не се бори за нас (предполагам и на тях хвърлят троха) - заяви ни, че нямало да може да запази целия екип, щял да бъде немскоговорящ проект (дрън дрън). И ни хвърли под автобуса навсред кризата и хайринг фрийза. Естествено, запази си в екипа ядрото от най-близки. Другите иж ни караше да минаваме на интервюта, като предварително беше ядно, че няма да я бъде работата. Виждахме нашата собствена позиция обявена даже за външни кандидати. В един момемт на шефката й падна маската и направо си ни каза да си кандидатстваме и навън. Съответно бяхме много обидени останалите 80% от екипа. В нашия случай, в тези 80% влизаха много повече изнасящи основната работа, отколкото от предварително решено оставащите. По изключение, ни дадоха цял месец около Нова година, във фирма в която наемането е бавен тромав процес, да кандидатстваме вътрешно за десетина отворени тогава позиции. Някои директно си напуснаха, ядосани на шефката и на фирмата, бяха си изпекли акъла навреме да си осигурят препоръки в други фирми. Аз хванах последния влак. Мисълта ми е, поне за това съм благодарна, че не ни накараха от днес за утре да подпишем взаимно, както направиха със съседен екип, а поне ни дадоха шанс - да кандидатстваме… било то и наравно с външни недоказани кандидати. За сведение, имам невероятно много похвали и препоръки от всички, с които имах проекти за този период. И също, въпросната привилегия да ни дадат този месец, не беше дело на шефката, а на нейната шефка и на управителя на центъра в София. Впоследствие чух много подобни отзиви за бившата си шефка от бивши нейни служители. Така че опипването на почвата за евентуално повишение би могло зад кулисите да е било проучване, кои да задържат, и кои да съкратят. Аз отдавна съм на мнение, че табелката ми не ме вълнува, стига заплатата и други условия да ме устройва. Единствено в началото на трудовия ми опит съм получавала истински повишения за заслуги. Всички останали случаи е било потупване по рамото за добре свършена работа, или дори лека смяна на табелка без дори минимално мръдване на заплатата. Дори са ми използвали детайлната експертиза по процеси и анализи на съществуващи проблеми, за “съвместен проект” с колега, който си усвои от мен ноу хау и получи повишение. Та затова съм благодарна за сегашната си работа, колкото и завряна да е. Имам си време и енергия да се развивам в други направления.

Моят опит също сочи, че в нередки случаи се повишават хора, които просто са удобни или няма да са пряка конкуренция на даден мениджър, дори и да не се справят добре с работата.

Нищо лично, би ли споделила на какви качества трябва да отговаря човек, за да бъде повишен?

И в контекста на темата, в рамките на какъв период, след като сте започнали работа, считате за нормално да получите възможност за промяна на позицията/йерархично израстване. Кои са сигналите, че това няма да стане и е време да се ориентирате към търсене на нова работа?

Смятате ли, че е добре още по време на интервю за работа да заявите подобна амбиция?

И аз искам като Дея да чуя мнения от мениджъри, но по мои впечатления, истински повишения по заслуги и качества се случват единствено в неголеми компании сред IT специалисти, които постоянно се учат и надграждат. Останалите административни роли са въпрос на борба с нечестни средства. По мои наблюдения. Нямат общо нито с умения, нито с постижения, нито дори със социални умения сред екипа.

Качествата зависят от позицията. Едно е да те повишат от Junior в Regular или от Regular в Senior. Тогава просто се търси степен на владеене на материята, способност за разрешаване на проблеми самостоятелно или с минимална супервизия, способност да забелязваш възможности за оптимизация на процесите и т.н. Ако обаче ще ставаш Team lead, вече се търсят умения за управление на хора, за делегиране, за разпределение на натоварването. Ако пък ще ставаш мениджър вече трябват умения за разрешаване на конфликти, умения за мотивиране и т.н.
Изрично отбелязвам, че това не е изчерпателен списък, а само отделни примери.

Ако всички служители ги повишат в ръководители(мениджъри), кого ще ръководят?То началниците ще станат повече от служителите?Кой ще работи?

Нали знаете, че всеки се издига докато не достигне своето ниво на некомпетентност. И това не е празен хумористичен каламбур, а съвсем смислено наблюдение (емпирично доказана истина).
След това нека не забравяме, че в държавните и големите частни фирми (и западни в това число) мениджърите стават сутрин с идеята как да си опазят задника и да си вземат бонуса. И ако покрай тази цел успеят и да свършат някаква работа - вършат я. Но ако трябва да избират между работата и да си опазят задника, избират задника си.

Та с оглед на горното как очаквате пряк началник да промотира своя конкурент??? Ми ясно, че няма. И точно затова се расте с напускане и започване в нова фирма. Обяснението е просто - в новата фирма ви интервюира още по-голям шеф, за когото не сте опасни, докато в своята за да напреднете трябва да изместите прекия шеф.

Ясно, че на практика е по-сложно, това беше само илюстрация.



Безусловно е така - корпоративната структура е пирамида и колкото по-нагоре се отива, толкова по малко място има. Точно затова се измислят разни фалшиви по същество повишения (например Junior, Regular, Senior) за морално удовлетворение и те се гарнират с повишена заплата (защото заплата + морално удовлетворение са по-ефективни заедно, отколкото по отделно).  Така се и запазват ценните служители на мястото, за което са подходящи без да бъдат издигани на нивото на тяхната некомпетентност.

Първо, черна станция каквото каза. Второ, за нетехнически специалности, “ниво на владеене на материята” би могло да се тълкува много субективно. Слушала съм дискусии на мениджъри за кандидати за промоция, когато бях тийм лид. Просто всеки има много различни разбирания, всеки процес допуска пространство на избор, и колкото и да се стараеш да си обективен, толкова подкрепяш кандидата, който действа по твоята логика. Правилото за емоционално и професионално щастие е просто (но не лесно): ако не са те повишили, не е било твоето място. Затова и не драпах за позицийките, които бившата ми шефка беше отворила, явих се на интервюто, изчаках си отговора. Да, болеше ме много от предателството. Но се чувствах невероятна късметлийка да имам повод да излезна от нейния екип (от месеци усещах накъде отиват нещата въпреки информационното замазване).

Покрай вашите писания се замислих дали не ме баламосват.
Мозъкът ми стана на кайма. Ще търся още тези дни.

Кечър, сама казваш, че в този отдел, където ти предлагат работа, поголовно напускат хора. Явно там не е ок, иначе щяха да си стоят на мястото.

Да. Компаниите искат хора, които да се задържат в компанията. Ако аз искам израстване, а позицията не го предполага, ще поседя и ще напусна. Казвали са ми, когато съм кандидатствала в една фирма, че позицията не предполага израстване и прекратихме процеса. За мен беше ок, не беше моето място явно.

Чета ви…. с много от това, което сте написали за повишението съм съгласна, но на толкова шуробаджанащина съм се нагледала в големи, сериозни компании, че…. Включително повишението в асошиет директор на мениджъра, получил най-ниска годишна оценка от екипа си в целия отдел. Та… не на мене тия за повишението.
Истините са две - ако с шефа ти сте “на една честота”, ако професионалният ви мироглед съвпада, работите добре, развивате идеите си еднакво - което може да означава да си умирате да тормозите тези под вас или да сте пълни идиоти, плюс - чисто административно фирмата да отваря по-високи позиции и най-вече да ги бюджетира - тогава нещата се случват.

Е, има я и другата гледна точка - подчинените нямат данните и погледа "отвисоко" върху бизнеса за да оценят какво прави мениджмънтът, а най-често нямат и капацитета да им дават оценка. Затова и има поговорка - фирма, в която шефът не е задник, фалира.
По едно време работех на много приятна работа - без да съм шеф на никого, сама за себе си, но с прилично заплащане и отлични условия - мечта за мен, защото не обичам да управлявам хора. Та там се явявах част от колектива и така присъствах на одумването на шефа покрай пиенето на кафе и смея да твърдя, че в 80% от случаите беше незаслужено, но колективът просто нямаше опита за да разбере защо е така или не и виждаше само злоба, заяждане, подмазване на по-големите шефове и прочее.