Книги, които промениха живота ми!

Интересна тема ще се получи.
До сега съм прочела няколко,които доста ми промениха мирогледа.И след всяка следваща,искам още.
"Приказки за размисъл"
"Поискай и ще ти бъде дадено"
"Гласът на покоя"
"Мозъкът-твоята супер сила"
"Избрах да бъда щастлив" -тази я чета в момента.
Според мен са доста полезни,защото ако не променяме себе си и не се развиваме мисловно,ще продължаваме да затъваме.
Преди книгите бях доста по-сприхава,изнервена,все бързаща и ме дразнеха хората,които закъсняват или се мотаят..След книгите разбрах,че аз освен себе си друго не мога да променя.Не мога да променя хората,които закъсняват,нито тези които са мързеливи,нито тези които са злобни и прочие.Променям себе си,за да не се ядосвам и да вредя на тялото си,заради такива хора.Живота е прост за живеене,ние сами си го правим сложен,а защо?
Толкова е хубаво да се живее просто и лесно. Та така,няма да задълбавам,това е от мен ☺️

доста книги могат да напиша тук.

първо - класиката
по-голяма част от френската литература
Вероятно мога да добавя и няколко американски - О.Хенри - "Търкалящи се камъни" и Дж. Хелър - "Параграф 22"

от индианските романи
от древногръцките - Антигона (съществуват писани и "неписани" закони)
от детските - Приказка без край - човек не трябва да забравя откъде е тръгнал.

от Българските- н
от по-новите - най-вече дистопии и антиутопии
 
от фентъзито и фантастиката
Всички книги които съм написал докоснаха нещо в душата ми, но почернените направо ме разтърсиха-
иначе най-голяма промяна промяна на светогледа ми настъпи...след прочитането на Библията. Но се съмнявам, че някой ще седне да я чете.

Стендал,"Червено и черно".

Някои откъси от "Дон Кихот" на Сервантес.

Имам предвид през пубертетските си години,:yum:. По-късно имаше и доста други книги,които ме разтърсиха,но това е по-различно...

"Един ден на Иван Денисович" - Александър Солженицин, "Quo vadis" - Х. Сенкевич, Роуз Мадър - Стивън Кинг, "Опасните личности" - Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър.

- "Кръстникът";
- Цикълът "Землемория" на Урсула Легуин;
- "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес";
- Цикълът за Джейсън Борн, особено първата книга.

Пропуснах по-горе:
- "Малкият принц"

"Трениране на успешни родители" - книгата, която ме научи да общувам с хората, да се поставям на тяхно място и да разграничавам чуждите проблеми от своите. Горещо препоръчвам, не само за родители.

На мен би ми допаднало да прочета поне написано с няколко думи в каква посока е била промяната, за да мога евентуално да си избера нещо за четене в определена посока.

Може би единствената книга, която е променила живота ми с мъничко е Feeling Good на д-р Дейвид Бърнс. Преведена е на български под заглавието "Да се чувстваш добре". Представлява ръководство за когнитивно-поведенческа терапия на депресивни състояния. Някои от упражненията ги правя често.

Чета много, но чак промяна в живота си не усещам. Може би когато човек е по-млад може силно да се впечатли от книга. Като тийн "Зеленият път" на Кинг ми промени мнението за смъртното наказание. А Хари Потър и сега ми служи като утеха в трудни моменти.

Романтична заблуда е да се мисли,че книгите и изкуството могат да променят човека. Изкуството е един виртуален свят,който не променя реалният. Но може да докосне човека.
Баба ми като човек беше злобна,проста и еснафска. Веднъж като дете както си четях някаква книга,тя я грабна и хвърли в печката на дърва! Щото трябвало да работя нещо,а не да се занимавам с глупости,като четене на книги. Очите ми се насълзиха! Ако можеше да се убива с поглед,баба ми щеше да е мъртва. По-късно прочетох поразително същата сцена в "Червено и черно",само че вместо с баба,с баща. Затова и посочих тази книга на Стендал.

Бог пътува винаги инкогнито-Лора Гунел
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избави от очилата - Мирзакарим Норбеков
Господин Ибрахим и цветята на Кораба-Е. Е. Шмит (и всички останали негови книги)
451°по Фаренхайт - Р. Бредбъри
Йовков
/b]

За мен на първо място е: Войната не е с лице на жена (разтърсваща), няма страница на която да не се питаш, как е възможно всичко това да го преживее жив човек и да остане цял. Има и още: Малкият принц, Граф Монте Кристо, Железния светилник (4-те книги), Шогун, но тази на Светлана Алексиевич ми е фаворит, понеже тя е по истински истории, а не художествена измислица.

Категорично не мога да се съглася с това мнение. Мисля, че книгите играят огромна роля в избора (от 4-5 до 8-10 годишна възраст), затвърждаването (от 8-10 до 16-18 годишна възраст) и шлифоването (от 16-18 до 20-25 годишна възраст) на сценариите, от които се определят в голяма степен поведението, реакциите и решенията на човек през целия му останал живот.

В ранна детска възраст:
"Изгубеният свят" и историите за Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл, "Оцеола" на Майн Рид, историите за Еркюл Поаро и мисис Марпл на Агата Кристи и "Том Сойер" на Марк Твен - от тях възприех викторианската, идеализирана представа за честност и почтеност, които са задължителни за един порядъчен човек. Преодоляването на тези сценарии ми коства много целенасочена работа върху себе си в по-късните години от живота ми.

През пубертета:
"Въведение в психоанализата" на Зигмунд Фройд и "Магьосникът от Землемория" на Урсула Ле Гуин. Които ме научиха винаги да се движа по линия на максималното съпротивление и да наричам нещата с истинските им имена.

"Дюн" на Франк Хърбърт - от там усвоих колко е важно и как точно може човек да може да контролира емоциите си като цяло и страха в частност.

"Сидхарта" на Херман Хесе, "Митът за Сизиф" на Камю и (донякъде) произведенията на Карлос Кастанеда - книгите, които ми помогнаха да осъзная колко преходно, относително и маловажно е всичко, което се случва в един човешки живот.

След пубертета:
Ведите, Бхагавад Гита, Библията (Стария и Новия завет), Корана, "Златната клонка" на Фрейзър, изследванията на Мирча Елиаде върху шаманизма и трактатите на Лешек Колаковски за сакралното и профанното - благодарение на тях си изградих цялостна, завършена представа за религията като феномен на човешката психика и се освободих от въздействието и върху начина ми на мислене.

"Дао дъ дзин" на Лао Дзъ и "Дао-то на Пух" на Бенджамин Хоф - от тях усвоих възгледа за естествения ход и съобразяването с вътрешната природа на нещата.

Книгите са неизменна част от живота ми, чета от 5- годишна почти непрекъснато. Обожавам четенето. Никога не попаднах на такава, която да ми въздейства в толкова голяма степен, докато не прочетох "Лепири: между сянката и светлината" на Радослав Гизгинджиев. Винаги съм била предубедена към българските автори, особено съвременните, но гледах едно книжно ревю за нея, и реших да си я купя. Тази книга ми даде две неща- усетих раздираща емоционална болка, която сякаш се изля от мен, както и невероятна свобода. Не мога да си обясня и досега защо се чувствах така. След това изчетох всичките му романи. Преди няколко месеца излязоха двете части на "Недра". Отново дълбоко ме докоснаха, но за мен най- силните му творби си остават "Лепири: между сянката и светлината" и трилогията "Рай". Още нося отпечатъка от тези книги, а минаха 3 години, откакто ги прочетох за първи път.
Според мен от голямо значение е и периода, в който се чете дадено произведение, емоционалното състояние на човека, доколко е отворен да приеме посланието, произтичащо от книгата, както начинът, по който го интерпретира.
Както даден сюжет те е докоснал и променил сега, така след няколко години може изобщо да не ти окаже същото въздействие. То е като с общуването между хората.

Интерсна тема!
Любими книги и такива, които промениха живота ми:
- Китайското проучване
- Да убиеш присмехулник
- Вашият четвърти избор (на английски)
- Събудете Буда у вас
- Автобиография на един йогин
- Без кал няма лотуси…

Звездичка за четирилогията на Елена Феранте “Гениалната приятелка”