Великобритания - тема [91] Пролетно - Пролетно Лятна Нековидна

G&B, какъв младеж само си отгледала!

Merry, мечтая си и аз за такава почивка, но не виждам как ще ме огрее в близките години. Те напоследък нямат 2ри смени и ми идва много нанагорно като е поредна седмица у нас. Вместо да си обърна внимание на мен или да си почина, все едно съм с трето дете и се натоварвам повече.

Аз ФБ ползвам за контакт с приятели и роднини. Ползвам го и като памет да качвам снимките там. Много хубаво ми напомня на този ден преди години къде сме били. Инстаграм имам само да следя книжния пазар в Бг и то влизам рядко. Не ме привлече по никакъв начин платформата.
Аз в бг група изтраях точно 3 дни. За сметка на това съм член на множество тукашни + следя всички местни страници от кварталната до полицията през атракционите. Околното ме ползват за бюро справки - всичко знам😂 Сега чакам да отвори една страхотна детска площадка буквално сред дърветата в един от замъците на близо.

Хубава седмица!
Аз отивам да водя децата на училищна снимка.

G&B, честито на младежа ти! Слънце да огрява дните му и да сбъдне мечтите си!
Аз съм екстроверт и много социална. Винаги съм била душата на компанията и все съм навън.  Точно затова тази работа в момента ми е идеална. Хора навсякъде, ситуации за разрешаване, 100 пъти минавам на ден по един и същи път и все ми е различен. 😁
Моят мъж е обратното. Много трудно свикна тук.  Не говори особено добре английски, обаче въпреки всичко си намери приятели. Искаше да се връщаме в БГ. Сега ако му предложа, не ще и да чуе. Социалните контакти са много важни за мен.
В петък вечерта бях на пъб с бившите колежки от дома, англичанки са. Така ми се радваха хората. То прегръдки, черпене. Една българка, моя приятелка, работеше при нас 2 г, после се премести и пак не я забравиха. Все я канеха на партита, където се събирахме. Сега се прибира в БГ за постоянно и й организираме парти изненада в къщата на една от англичанките.

Blue dress, бг групи ги споменах въ връзка с това, че там ще получаваш информация за Бг организирани събития, понякога се организират бг театри, концерти дори фолклорни фестивали с народна музика и танци, знам за такива в Бирмингам поне. Казваш, че ти липсва българското, ако нямаш фейсбук и не контактуваш с българи не знам как ще достига информацията до теб. Може бг телевизия онлайн да си пуснеш , поне сега варианти има много, едно време беше само Булсат 😁

Happy, и ние сме така. Но мъжа покрай мен доста се очупи. То и аз последните години все така без да искам уж го набутвах в разни ситуации да излезе от зоната си на комфорт и видя, че не е толкова страшно. Вече се отпуска и да говори езика. Негови си приятели няма, но се сдушва със съседите и по дворовете човъркат все нещо и си разменят инструменти. Което за него е голям напредък.
Преди две седмици едвам го накарах да отиде на срещата с майка и дете от класа. Прати ми после смс от площадката "те са готини" 😂 Ми не хапят хората.

G&B, Благодаря за рецептата! 🌹

dejie, Благодаря ти, знам, че си права, но сякаш най-много ми липсва животът, който имах в България. Откакто се заговорих с вас, започнах да си давам сметка за много неща. В България аз бях у дома си, под контрол, сега мъжът ми е у дома си и сякаш аз загубих увереност. Сякаш се поразместиха позициите във връзката ни. И аз се вкопчих в идеята за България, че само там мога да съм щастлива.
Самотно ми е, защото съм в напълно английска среда - мъжът ми, родата му, познатите, съседите, дори всички деца от класа на каката са си местни. И да си пусна българска телевизия.щ, ще си я гледам сама. Пускам си бг радио като карам и много ме зарежда.

Тази сутрин с мъжа ми отидохме в местния Children's Cеntre и се записах в листата на чакащите за плейгруп. След това заведох малката на детска площадка. За 1 час не дойде нито един човек. Даже по улицата не минаваха хора. Това много ме потиска.
Иначе мъжът ми каза, че сякаш съм нов човек, а и аз имам чувството, че една година отказвах да живея. Писането тук беше първата стъпка и наистина много ми помогнахте. Една снимка от вчерашната ни разходка:

Като дойдохме тук, бях домакиня почти година. Много досадно (домакинството) и приятно (време с децата) едновременно. После започнах работа на пълен работен ден с работно време 10-6, за да се разминаваме с мъжа ми, аз водех малкото дете на училище сутрин, той го прибираше след работа. След време се наложи да сменя работното време, мъжът ми смени фирмата и работното време също, и детето тръгна на клубове и преди, и след училище. Чудесно си изкарваше, а на мен свят ми се завиваше да водя и прибирам, защото ползвах градски транспорт и беше страшна логистика да я заведа, да стигна на работа и после обратно, по 2 часа на ден.
Като се появи третото, реших да се върна на половин седмица първите месеци след изтичане на майчинството. Ползвах пълния размер платено и неплатено майчинство, после натрупаната платена отпуска + 8 дни bank holiday и успях да стоя вкъщи с малкото 11 месеца. Чувствах се зле, че не успях да го гледам до 2г, като големите, затова си разхвърлях работното време на 4 дена от 5, от 9 до 14, за да успявам да прекарвам повече време с него, а и защото кърмех. Детето се адаптира чудесно, ходеше с желание при детегледачката. Шест месеца по-късно Ковид ми даде възможност да го гледам до 2 и отгоре )) но не беше толкова забавно с две големи деца, учещи от вкъщи, тодлър, който активно иска внимание, а аз все така си работех, вече на пълен работен ден. Но и това минава. После за едната ми почасова работа ми свърши договора, на втората ми разбутаха удобните часове за работа и в крайна сметка така се вкиснах, че смених работата. Но се намират начини, ми беше мисълта. Да, повечето ми пари отиваха за клубове и после за гледачка за малкото, но запазих работни умения и си обогатих CV-то, станах доста по-employable в различни сфери от това, което съм учила и работила преди. Най-интересното ми предложение беше за coroner's officer, което в крайна сметка отказах, защото точно бях получила друго, което ми даваше повече кариерни перспективи. Интервюто за съдебен администратор беше ужасно интересно. Работата щеше да е много натоварваща емоционално обаче.

За приятелствата - приятелите ми в България се разбягаха по света тук създадохме нови приятелства, с българи и англичани. Някои се разпаднаха, като се поопознахме, други си се запазиха и ги ценя, даже да не се виждаме толкова често, колкото ми се иска. С майките от класа на средното дете, докато ходеше в начално училище, имахме уатсап група, посветена на сбирки )) успях да се включа няколко пъти, но си умря по естествен път, като децата станаха в 6 клас и после тръгнаха в гимназия.
Сега съм отворена за нови приятелства, но е трудно с работа на пълен работен ден и осемстотин и седемнадесет деца, колкото ми се струват моите три с всичките им нужди, желания и социални ангажименти. Но и това ще мине.

Сега идва пролет, винаги ми се повдига духът, като се раззелени и почне да грее повече слънчице. Следващите два уикенда съм запазила билети за атракции с помощта на National lottery days out

Някой тук има ли allotment? От доста време се чудя занимава ли ми се, или повече ме мързи.

Нямам личен allotment, не бих си го причинала на този етап, но много хора около мен имат. Питай, каквото знам ще споделя или ще ги питам тях.

Pampers, мерси. По-скоро някой ако ползва, да каже струва ли си играта, какво отглежда. Знам, че са много малки (поне тези при нас).

G&B, да ти е честито порасналото момче! Да е здрав, щастлив, устремен и много поводи за гордост да ти носи!

BlueDress, благодаря за името на автора. Ще си избера нещо и ще пробвам.

Facebook съм го приела като необходимо зло и си го ползвам.
По площадките ходят деца от блоковете и малките къщи с малки дворчета. В районите с просторни къщи и градини децата си играят в тяхната къща и градина с някое поканено другарче. Ако площадката е съвсем до училище, може да си поиграят там половин час след училище деца, но толкова.

Много реколта вадят, не могат да я изядат и раздават, та намазвам и аз. Но си е и много труд, вредители много има. Изисква всеки ден да си там или през ден. Дори дини гледат на юг и стават дебели и сладки. За някои неща ти трябва парник обаче. Всичко гледат - лук, чесън, марули, домати, краставици, тиквички, картофи, моркови, грах, ягоди, малини, касис, плодови дръвчета.

Там, където са малки парцелите си вземат два съседни.

Кака ми много време чака за място, но дочака де Много е щастлива. Тя си е градинарка, върви й, и си гледа сега салатни (домати, краставици, чушки...), мисля че има тикви, грах сади... Доста неща изкарва, но при тях е повече за кефа от градинарстването.

Тук и малки няма 60 за цялата община, която не е малка.
Имам леха в двора, май ще си се огранича с нея.

Blue Dress , виж какво ми изкочи, ако ти се ходи. В Манчестър ще е
https://www.eventbrite.co.uk/o/wild-rose-events-15742446105

Бу, аз половин парцел си бях взела. Мислех, че е малко, но като тръгнах да копая, садя и обгрижвам си е време. Аз се отказах много бързо, защото поне веднъж-дваж седмично трябва да наминеш да го видиш и въобще не ми оставаше време. Пролетта се случи супер суха тогава и всеки ден трябваше да ходя да поливам. Не можеше с маркуч при нас, мъкнехме кофи и лейки.
Та сега в градината само каквото боднем ми стига за забавление, като продукция, не. Но дори и за градината понякога не ми остава време.
Семената за доматите вече трябва да са сложени а аз още се мотая.

Pampers, Ходи ми се и още как, но за съжаление е точно на рождения ден на дъщеря ми. Много ти благодаря за линка, ще се регистрирам в страницата, за да виждам предстоящи събития.

Момичета, като заговорихте за allotments, какво правите с дворовете си, садите ли нещо? Нашият е сравнително голям, но напълно празен. Дори маса и столове нвмаме. Като се нанесохме приоритет беше да обзаведем къщата и така си и остана. Мисля да взема трамплин за децата, но нямам идея как, къде и какво да засадя, за да направя двора по-китен и приветлив.