Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

.

gelato85,
прегръщам те!

Пробвала ли си ти да идеш на психолог и да говориш с него как се чувстваш, за ежедневието и покрай сина ти? Това ми се струва доста натоварено ежедневие, според мен е добре да имаш с кого да споделяш и от кого да получаваш специализирана подкрепа.

За сина ти с конкретни съвети не мога да помогна. Приятелка има син с Аспергер, но го диагностицираха на 5г. той от тогава с кеф ходи на терапии. Тя също ходи.
Та от нея знам, че от 2кл. започна и лекарства да взима, но дори и тук в Германия беше проба/грешка. Тя казва, че детето се чувства добре, нямало вече такива пикове при melt down и се успокоявал по-бързо.
Но лекарствата са съпътстващи терапията, той ги взима повече, за да може да остане в училище, че там му е трудно заради шума и многото деца.

Това, което описваш при сина ти прилича и на опозоционно поведение. Също и което описваш да прави с психоложката е типично, води се "to snow" someone... Високофункциониращ ли е? Правен ли му е Векслер? В училище как се справя?
Има много фактори, които трябва да се вземат предвид - средата, неговите нужди, динамиката в семейството....
Дано някой се включи към кой специалист можете да се обърнете за психологическа помощ.

gdlato85,

Мислих дали да ти отговоря, т.к. тия неща, които ще ги напиша не са лицеприятни. Мислих, мислих и накрая реших, че може да ти е полезно, а и на някой друг също.

Т.к. пътувам и ми се губи обхвата ще допълвам няколко пъти поста в следващия един час.

1. По това, което описваш, най-добре да спреш да искаш да го водиш синът ти на психолог или психиатър. Не само, че няма да помогне, ами и той ще се научи как да манипулира психолозите по-добре. Изкарва ли се жертва за всяко нещо?

2. Много вероятно е диагнозата аутизъм да е била грешна и по-точна да е разстройство на привързаността, което ескалира в опозиционно предизвикателно разстройство от детството до тинейджърството и в тинейджърството ескалира до поведенческо разстройство и към 18 до 25 изкласява, така да се каже, до личностово разстройство (ЛР) - антисоциално лр, биполярно лр, гранично лр.  При липса на емпатия клониш към антисоциално лр (социопат или психопат).

3. Как е с наркотиците синът ти? Гледай да го опазиш. Хора с предразположеност към психотизъм след ползване на наркотици не само, че отключват психоза, но и според един документален филм един чоеек така е отключил шизофрения и не - това не се лекува.

4. Какво да очакваш ти като майка.. Твоята задача е малко по-проста отколкото си я представяш. Има проучвания, че ако до 25тата година не се случат противообществени прояви, този човек няма да е много успешен в живота (хубаво образование, хубава работа, здрава връзка, семейство, дом, деца), но няма и да е бреме за семейството си и за обществото. Затова - опазиш ли го от незаконни действия до 25тата година - значи си си изпълнила майчинската задач с чест и достойнство.

5. Какви предизвикателства да очакваш - едно голямо предизвикателство са наркотиците. (Нови моди са да не се казват нещата с истинските им имена, ами да се правят "церемониии", "шамански пътувания", "терапии с аяхуаска". Така че и за такива неща наостри уши). Друго такова е - бягане от час или от вкъщи. Търсене на сексуални похождения (ама от тези тип 50 нюанса сиво). Отиване да живее у някой, който едва го познава. Искане да е единствен наследник на вас с мъжа ви. Може да започне да ви краде, да чупи неща у вас.

6. Търси ли да се изкарва жертва? Ако да - клони към антисоциално лр, ако не - клони към нарцисизъм. Ако е второто - след 18 заявяваш че вече не е твой проблем, казваш му да си намери работа на някой кораб, където взимат големи пари, и си решаваш проблема с една смяна на ключалката, а пък ако искаш съвсем да го решиш - продаваш апартамента и се местите другаде.

7. Не стоят така нещата ако детето ти клони към антисоциално лр. Гледай филмите за Ана Сорокин, Тиндър измамникът (на който детето му е от българка, междувпрочем), и за Тед Бънди. Малко са ги посмегчили нещата, но си описват в какво израстват антисоциалните лр, ако някой ги открехне за вратичките към криминалния свят. До 25 ги пазиш, ако можеш.

8. И тук идва най-трудното. Вече се знае, от изследвания и проучвания и интервюта по щатски затвори и с родители, на такива, които са по затворите там, че антисоциалните прояви започват около 4-5-6-7 годишна възраст. Тогава просто се прекъсва връзката с преживяването емпатия и истинската емпатия. Такива деца могат много добре да имитират правилните чувства и реакции, но да не ги изпитват. Те имитират чувства, защото искат да те разчувстват, а това е най-сигурният начин да те контролират. Затова и имат потребност да се изкарват жертви - да събудят съчувствие. И тогава е времето, в което може би може да се направи нещо, за да се смекчат нещата или с други думи казано - пак ще си отгледаш психопатче, но поне ще е добро психопатче и може да стане обществен защитник, борещ се с лошите, хирург или зъболекар.

При теб това време е изпуснато. Не че ако знаеше тогава какво ще стане щеше да можеш да направиш нещо. Чак сега излизат на яве някои неща.

Та, в ситуацията, в която си има две неща, които е необходимо да направиш. Повече от две, всъщност.

1. Синът ти е 14.5. Тинейджър. Тинейджърите са лесно раздразними и вечно някой им е длъжен. Т.е. в поведението му има и част, която е съвсем обичайна за възрастта му. Наблюдавай коя е.

2. Всичките тези фалшиви обвинения - дръж си ги като доказателство някъде: записи на разговори, на чатове, на полицейски доклади, както и опроверженията. Много, МНОГО е важно да имаш доказателства за патологично лъжене. Това на 18 годишна възраст ще ти е необходимо.

3. Ти като поведение трябва коренно да се промениш. Спираш да изискваш, спираш да му казваш лоши думи, спираш да го "гледаш лошо". Каквото иска - да, добре. "Слушаш го". И това го правиш не за себе си, а за да се забави поне малко ескалирането, което води до зад решетките. (Извинявам се, че съм толкова директна.)

4. Ако можеш да го накараш, накарай го да си направите генетични изследвания за непоносимост към храни, за витамини А ,Бе витамините, Це, Де, желязо, витамин К, както и механизъм на триптофан, и реакции към лекарства. До 18 имаш време - голям разход е, но си заслужава.

Ако трябва, направи си ги и на теб, за да не реши, че "нещо му правиш". И ако излезе нещо го пшремахваш от диетата му или го купуваш като витамини. След това си се консултираш ти на частно с психиатър - да ти каже за какво говорят тези резултати.

5. Вече няма обяви за работа във вестник, но започваш да четеш обявите и да го питаш какво иска да работи. Обаче търси такива обяви, където трябва да работи сам и да печели много пари - например тираджия или програмист, или берач на ягоди. И започваш - гледай тия програмисти как взимат по 10 хиляди, ама много учат. Ти като не учиш ще трябва да станеш - тираджия, ама те пазят много чисто в камионите иначе не ги взимат. Ти като не си оправяш стаята и няма да издържиш. Можеш да станеш берач на ягоди в Англия, обаче ти трябва английски. Как си с оценките по английски. Мммм. Няма и това да стане. И сега, какво какво. Ето тука - търсят касиери на минимална заплата. За това не трябва образование, но и айфон няма как да си купиш с тая заплата. А и приятелка няма да иска да е с теб. И така.

6. Оставяш го на естествени последствия. Но и го мотивираш - мотивацията е собствения му интерес.

7. И последно, това ти като майка ще си го решиш като настъпи синът ти 18. Диагнозата аутизъм се трансформира в шизофрения. Обаче - ако той направи нещо против закона нищо не може да му се направи заради тази диагноза, а ти и семейството ти ще го отнесете, т.к. ще си го дондуркате докато сте живи. Другия вариант е - като стане на 18 с едно обследване, вадиш всичките си доказателства, и променяш диагнозата на личностово разстройство и гледаш да го изпратиш я на кораб, я на тир, я някъде но не и вкъщи - да се оправя сам с живота.


Готово. Написах всичко.

Благодаря ти! Психолог ползваме, откакто е диагностициран и той, и аз, в последно време само аз, защото той не иска. Високофункционален е. В училище е по- скоро посредствен ученик, защото не учи, макар, че е приет в най-елитното училище в града. Има високо IQ, широки познания в различни област- исторически, политически, религиозни...ама за общуване между хората, правила и норми не го търси. Навремето беше чувствителен, показваше емоция, ти за някое животно, ту към мен, даже много беше привързан, докато сега е абсолютен непукист. Бях вчера при нашата психоложка, може би съм разочарована, но каза, че нищо не може да се направи, ще си троши главата, аз трябва да го дебна да не се случи да е скоро. Дори според нея няма смисъл и да го водя по специалисти, понеже той самия не осъзнава, добре си е( в неговите си представи)и ще си страдаме тези, които живеем с него.  Направо съм в дупка.

Аз също съм на мнение, че е грешно диагностициран.

Каква терапия правиш ти с психолога?
Ако не искаш да споделяш открито, пиши ми на лични, ако желаеш.

Разбира се, че може нещо да се направи!
Що за психоложка. Това, че тя не може, не означава, че и по принцип не може.

Четеш ли английски? Мога да ти препоръчам една книга, за да разбереш от къде идва проблема.

За училището: потърси що е underachievement или underachiever...
Колкото по-дълго е в това положение, толкова по-трудно се излиза от него.

Ами каква терапия да правя, май никаква...общо взето я държа в течение. Да си излея душата и да си тръгна. Едно голямо нищо, дори пред последния път като ходих и казах, че нищо не се променя и не виждам нещо да се промени, нейният отговор бе- да така е, той няма да се промени, единствено твоето отношение към нещата. На мен синът ми ми казва, че аз винаги съм се изкарвала жертва( пример- казвам му, че действията му ме нараняват). Била съм ходила да се оплаквам на психиатъра и съм го "топяла". А всъщност това, което чета в неговите чатове ме навежда на мисълта, че той иска да се изкара жертва и то пред тотално непознати хора. Била съм му казвала "аутист" и съм се смеела или малкия му брат, а това е абсолютна лъжа. А пък как лъже, че си бил рязал вените..че се бил бесил, че бил изнасилен. Един път от наши близки дете, после от негово гадже, после пък бил заплашван с пистолет. Това са негови писаници. Няма да занимавам аудиторията, благодаря за съвета, ще проверя тези неща, като цяло с английския съм що годе добре, ще потърся материали. Иска ми се да го види пак психиатър, но ме спира фактът, че Попов иска да говоря открито за притесненията си пред детето, пък той както разбирам после всичко си прииначава и само ще му дам повод да ме мрази и да прави напук.

Ооо да, всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб 🤪 и то брутално, когато най-малко очакваш.

Трябва ти поведенческа терапия.
Споменах в първия пост, че е важно да се види и семейната динамика: ти си открила един аспект, а именно ролята на жертвата.
Потърси триъгълника на Карпман.

Жалко, че психологът (или психиатърът) не се занимава с този аспект. Може би е по-добре да се обърнеш към терапевт (незнам в Бг как е регламентирано практикуването).
Иначе е прав(а), че ти само можеш да промениш как ти приемаш ситуацията, но ти можеш и да корегираш и твоето поведение и комуникация и това ще повлияе автоматично и детето.

Понеже детето е умно, то “вижда” без проблем и най-малката грешка, която правиш и я използва в своя полза.
Затова трябва да работиш над себеоценката си, както и да се занимаеш малко или много с НЛП.
Ще трябва да си добра, поне колкото и той.
Представи си го не като вечната битка, а като танц! Ти трябва да го водиш. За да го водиш, трябва да си уверена, че си по-добра от него 😁
Като прозреш проблема в цялата комплексност и осъзнаеш къде се намираш ти в този проблем, то променяйки активно и осъзнато твоята позиция, то променяш и цялата констелация...

Лесно не е, но и сега не ти е лесно 🤷♀

Пфф, допълвам горе сега за това как ти да се държиш, но от това, което прочетох в мнение номер 20 - абсолютно клони към антисоциално разстройство.

1. Не споделяй пред него какво си мислиш, какво четеш, какво знаеш. Прочети за Psychopath Whisperer. Много неща ще ти се изяснят. Не ходи и при психиатър заедно с него, освен ако не  е за обследване на диагноза за личностово разстройство. Тогава сте нужни и двамата. Сега само ще хабиш козовете си залудо..

2. При тази психоложка не ходи повече. Очевидно е, че не ти помага. Да, права е - нямаш друг избор, не можеш да го промениш и ти трябва да си промениш гледната точна. Обаче, за мен е слаба ракия да те оставя само на това, т.к. по този начин не си защитава парите, които ти взима. Трябва да ти даде поне малко насоки какво да правиш, как да се справяш.

Това изобщо не е Аспергер или аутизъм. Според мен е нещо далеч по-страшно......няма ли кой спешно да му изпише медикаменти?

Мисля, че е доста неуместно да се поставят така диагнози и да се твърди, че нечие поведение е "по-страшно"...
Медикаменти се изписват след диагноза и само от психиатър! Що за изказване?!

Елфичка, т.5 не работи при такива деца.
Мотивацията трябва да минава през вербално-когнитивно кондициониране, но без негативните примери...

При хора с високо IQ има често грешно поставени диагнози, защото при неблагоприятни условия развиват черти от различни личностни разстройства или други тип  напр. хиперактивност или Аспергер.
Затова е важно да има разбиране и средата да е максимално подходяща за него.

Звучи логично. Това, което исках да дам като пример е - обратна психология. Тя работи безотказно. Докато джелато85 го юрка сина, той няма да иска да изкарва добри оценки и да учи.

Обаче, започне ли да му казва че не може да изкара 6ци. Е да видиш какъв пушек от учене ще се вдигне. Същото и с пътят в живота. Ако иска той да е "добър", той ще направи всичко възможно да е лош. Обаче - а му каже: бас държа, че няма да изкараш и един месец на кораб и да видиш как ще драпа да изкара колкото може повече. Или че няма да го приемат в университет в престижен университет.

Уви, не е така....

Всеки неуспех го приемат като потвърждение, че не могат и се самокондиционират, че з анищо не стават...
Много често тези деца, после възрастни страдат от Impostor syndrome (also known as impostor phenomenon, impostorism, fraud syndrome or the impostor experience): https://en.wikipedia.org/wiki/Impostor_syndrome

Добре. Ти си права. Аз съм израстнала сред изключителни интелекти, но ти си права.

Синдромът на самозванецът не отхвърля, това което написах. Да знаеш.

Елфичка, не става въпрос кой е прав и кой крив. По-важното е да се дадат различни варианти, които gelato да изпробва.

Според мен, щом се е стигнало толкова далеч детето да “премята” психоложката, то с подобен подход трудно ще се постигне нещо, защото той ще схване “скритата” цел.
Моят син е по-малък и още в ДГ не се хващаше на този метод. Сега директно ми обяснява целия замисъл зад думите ми 🤣

Това кой къде е израстнал важно ли е за разговора?! 🤷♀

Важно е кой с какъв опит е. Иначе всеки може да каже всичко.