Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Моето дете имаше такъв период на кризи на 5-6 години. В момента е на 10 и е много послушен. Но знам и разбирам какво им е на майките. Не се възприемам като жертва и обичам безкрайно детето си. Но дефицитите си стоят и трябва да се работи за това. При някои резултатите са микроскопични , ама сега не казвайте, че не влагаме достатъчно усилия.
Къде писах, че детето е само с мен? Ходи на училище, в дневен център,на терапии.
Алора беше сиропа, той не е тежката артилерия.

Пепи, не приемай написаното лично.
Някои майки са сами, нямат помощ.

И не, не са усилията малко! Според мен всяка минута, отделена на детето, има положително въздействие, макар не винаги да се вижда...

Аз имах предвид, че тези поведения най-често се прилагат спрямо майката ...в училище, с бащата, с леля Пенка на площадката детето не е такова например. И това е масовия случай. При нас както ги слушаше в училище от вратата натам се почваха търкаляния да се мине по определен път, да се иде до магазин, да се купи определено нещо. Наистина ужасни години хах, но явно са критични при повечето деца в спектъра, та майката му е да се оцелее през това време, после ги наляга спокойствието поне в повечето случаи. 😅 Поне съм спокойна, че няма да литне да дърпа марихуана, тук достатъчно такива келеши има из блока или да вандалства. Да гледаме положително.😅

Защо смяташ, че няма да залитне по марихуана?

При хиперактивност, никотинът намалява скоростта им, т.е действа им успокоително.
Марихуаната също действа при neurodivers по друг начин и аз не бих се успокоявала, че няма да консумира.
Особено при anxiety прибягват до подобни методи, за да намалят напрежението.
Тук трябва превенция под форма на техники за успокояване, говорене за последствията и т.н.

Иначе е нормално детето да избухва при майката. Ако не може при нея да се отпусне, то при кого?
Разбира се, че е трудно... никой не го отрича.

Моето момче когато е с мен пък задачки изпълнява и казва по някоя дума, аз сама работя с него имам си психолог, който ми казва какво да правим у дома да е полезно за него, нито реве-нито нищо.
Ела виж след 17 часа, баба му се връща от работа и излючително много и се глези, нали писах кара я да го люля, да го храни тя, с една дума като бебенце се държи с нея 😊 Тя никога от както се е родил не се е грижила за него повече от 2 3 часа, викам си явно той иска повече внимание от нея и за това ли така постъпва...При други хора не иска и дума да обели а с мен пак е по-добре.

Включих се в темата 2013г. и до към 2015 - 2016г тук пишеха майки с дългогодишен опит с деца с дефицити в спектъра. За конкретни проблемни елементи в състоянието и поведението на децата се даваха конкретни, на база личен опит съвети. Например рязането на ноктите на моето дете беше кошмар и за мен, и за детето, надхитряване и борба. Тогава Реге ми даде конкретен съвет и го приложих леко напаснат към особеностите на моето дете и постепенно се справихме с този проблем. Давам този пример за да напомня на майките на по-малките деца, които сега започват своята битка с дефицитите на децата си в спектъра, че могат да открият много конкретна и полезна информация назад в темите.
Тук пишеше баба на дете аутист, която за съжаление почина, но нейният син, бащата на детето направи блог за децата в спектъра и назад в темите имаше линк към него, може и на първа страница да е сложен  и бихте могли да потърсите помощ за текущи ваши проблеми и притеснения в този блог и старите теми.
По отношение на алтернативни терапии от рода на ММС и барокамера и други подобни имайте предвид, че те се предлагат като универсална алтернатива на класическата медицина за всякакви проблеми без да са съобразени с конкретните особености на пациентите. Например, от 5г и половина детето ми е с увреждане с предполагаем произход, но без истински доказана диагноза. Естествено минахме и през квантова и биорезонансна диагностика, бяхме и при лекар в чужбина който лекува с комбинация от антибиотици и алтернативни средства. Всички тези лекари са по принцип с медицинско образование, но никой не взе под внимание доказания с ЯМР тумор. Пращаха ни на барокамера, термална камера и още някаква камера, но като се поразрових установих, че при тумори са противопоказни. Изписаха и ни продадоха ММС. с обяснението, че не е белина, защото в хим. съединение на белината и ММС участват различни изотопи, но в крайна сметка смятам, че водещ трябва да е принципа да не се рискува да се навреди и да се влоши състоянието на детето, заради недоказана, предполагаема възможност да се оправи. Защото за всички тези години разбрах, че в БГ медицината се върти само около това което е ясно, което е по учебник и сложните случаи не са им във възможностите и не са склонни да поемат отговорност за тях. От чужд лекар беше изписан антибиотик с търговско наименование в неговата страна, което ми беше непознато, докато в аптеката тук не разбрах, че е антилиотик към който детето е алергично. Като оставим настрана, че го изписа без да ме попитат за алергии към антибиотици при все, че казах че детето има склонност към алергии, в БГ никой лекар с който говорих за това лечение не се нае да замени антибиотика с подходящ и съответно да поеме контрол над това лечение. От най-обикновени по принцип добавки, купени от аптеката детето направи тежка алергична криза, може би и натравяне, защото имаше пяна на устата и остър дефицит в дишането плюс повръщане, а дори не можех да го закарам в болница, защото не може да сяда, да стои право и да ходи. От тогава при все, че съм с не добро мнение за лекарите в БГ като цяло знам, че всякакви експерименти с алтернативна медицина без бърз и лесен достъп до болница са крайно опасни. Остава открит въпроса дали в болницата могат да се справят с лошите последици от алтернативното лечение. Без да съм прилагала такова, в момент на криза в състоянието на детето се молих на две болници да го приемат за да е все пак на място, където може да се реагира при крайно влошаване, като в едната щеше да е частен прием, но отказаха, защото не искаха сложен случай. Няма как да се знае предварително как ще реагира детето ви на което и да е лечение, но с алтернативното е още по-рисково. А дори и алергичните реакции могат да бъдат животозастрашаващи, защото понякога алергията не се проявява като обрив, а като остър дефицит на дихателната функция.
Затова ако все пак решите да пробвате алтернативна медицина имайте едно наум, започнете с малки постепенни дози, независимо от това какво са изписали лечителите, за да видите как ще го понесе детето. Има и още нещо. Може малката доза да не доведе до реакция на организма, но изписаната по-голяма да ви вкара в чудо. Затова преди да започнете каквато и да е алтернативна терапия първо обсъдете с педиатър това си намерение и гледайте наблизо да има болница за да се реагира бързо при нужда.
Работата е там, че организма на всеки човек е уникален и това, че нещо е дало добър резултат при детето Х не означава, че ще даде някакъв резултат при детето У, а при детето Z даже може да навреди. От сърце ви съветвам преди да подложите децата на алтернативно лечение да обмислите  много добре възможните рискове, да вземете впредвид и цялостното здравословно състояние на детето и да обсъдите намеренията си с педиатъра, който по принцип познава най-добре здравословното състояние на детето ви.
Извинявам се за спама, но знам колко силно е изкушението да повярваш в обещанието, че детето ще се оправи, но тъй като то е изцяло зависимо от нас трябва да внимаваме много когато взимаме такива решения за него, защото винаги съществува и риск да му навредим пък било то и с най-добри намерения.

Това не е спам, а много отрезвяващ пост!
Рори, респект, че така открито говориш за случилото се.

Констанца, дано си с добре там горе, в което и да е космическо измерение. Често си спомняме за теб. Надявам се внукът ти да е израснал младеж, който само може да те радва.


Добавям - както и около това от което могат да се извлекат финансови ползи - човешкото нещастие и безсилие.

Може ли някой да даде линк за този блог, моля ?

Спрян е

https://mark.alle.bg/%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B8/

Изобщо не е рано за констатации. Може да е било рано за твоето дете, защото то на тази възраст не е проявявало пълната гама от симптоми, което означава, че аутизмът му в лек.  При тежките случаи още от годинка лъсват нещата. Недоумявам, защо обвинявате майката, че е несигурна в себе си ( поста след вашия). Жената съвсем адекватно е оценила детето си, и е фиксирала проблемите. Спрете да гледате само от вашата камбанария. Има и тежък аутизъм с умствена изостаналост, както и "аутизъм", при който децата са просто мааалко по-странни от останалите. Е, и двете се водят аутисти, но второто ще се впише в обществото, а първото ще мучи и даже няма да знае защо го прави...

Не знам кой от коя камбанария гледа, но не познавам родител на дете с аутизъм, който да не е виждал поне няколко драстично различни случаи. Дори само от социалните групи за аутисти, без да броим обученията и групите при специалисти.
Да, тежки случаи се забелязват рано. Трудно е да се подмине абсолютната връзка с обкръжаващата среда, тоталната липса на всякакъв вид комуникация и разбиране, или несъществуващите емоционални връзки например. Но не видях коментираната авторка да споменава тези неща.

mmm75....според вас е нормално на всеки забелязал нещо нередно директно да му поставим диагноза на детето? Има си комисии, лекарски кабинети, специалисти, обследвания....така в интернет на чужди деца диагнози хора без диплома как да поставят? Аз не знам какво се очаква тук да кажат хората....
Аз иначе ако видя детето на живо много бързо се ориентирам, но от коментари не е същото. Заради това и обследванията се правят с детето на живо и взаимодействие с него, разказите на майка, татко, стринка....понякога не кореспондират на това което ще видиш ти примерно, а и си е друго личния контакт за да се прецени.

И понеже моето дете е с аутизъм и умствена изостаналост, съвсем откровено се дразня, като някой ми каже, че това нищо не означавало, щото на еди кой си синът му също бил аутист, но сега завършвал педагогика. Ми убу, ама аз ще съм постигнала програма максимум ако синът ми успее да се научи да се самообслужва и евентуаааално да проговори малко (и една думичка ще я броя за изречение). В момента е на 7 години и тези неща засега хич не ни се получават. И в тази връзка, не ми се връзва удачно да се слага диагнозата на леко ексцентрични личности, които си се вписват без проблем в обществото. Щото самото вписване в обществото автоматично изключва "аут" от аутизма. Може да имат нещо друго, завършващо на "изъм", но не и аутизъм.
И не, синът ми не е имал абсолютна липса на връзка с обкръжаващия го свят, нито пък е имал отчайваща липса на емоционална връзка с нас. Но маркерите за възрастта си ги имаше. Те са различни от горепосочените два критерия и са  елементарни на пръв поглед като например - дали си детето държи шишето или чашата само, еднообразни игри и подобни.
П.с. Отговарям ти тук Картала, защото не мога да постна ново мнение. И аз това се чудя. Жената е видяла проблемите в детето, със сигурност е чела за ранните симптоми на аутизъм, и започва да задава въпроси (първо на себе си, после на околните, накрая тук). Ясно, на детето диагноза не можем да поставим, обаче си позволихме да се усъмним в психическата стабилност на майката (не ти).

Нищо не разбирам от тоя аутистичен език. Някакъв тест на детето....😅🤣 Не знам как му е лесно да общува по този начин, на мен ми е сложно.