Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Преди 4г правихме процедура с ток и игли заради физически проблеми и забелязах, че след нея изчезнаха почти всички дефицити в спектъра.

При моето дете проблемите с рязането на нокти беше още от 2м му възраст когато майка ми ме емна, .... Е да ама се оказа голямо приключение.
Давай по-смело. Коса е, дори и да стане фал за 2-3 седмици ще порастне.

Аз съм е темата от 2010 г., откак детето ми навърши 3 години и съм писала писала, сигурно вече съм досадила на всички. По онова време, като започнах да чета и пиша бяхме едва прохождащи по темата за аутизма и що е то, а Тука имаше хора с опит, с практика...
Около половин година след като навърши 3 г. се мятахме натам насам в опит да изясним какво става, защо става, ние ли сме виновни, какво може да се направи. Нямахме много време да циклим по етапите на скръбта. Детето беше навършило три , реч никаква, поведение въпросно, памперс. На варненска територия  - атипичен аутизъм. За св. Никола  но обявиха много чакане за диагноза - 6 месеца , за Карин дом - три месеца. Ами чакаме....Междувременно ходим на  частно при Стамболова, Боянова, Божинова. Според тях не е аутизъм, просто задръжка в развитието. Почваме да сменяме логопеди докато намерим нашия. Паралелно попадаме на частно на чудесен специален педагог, работил в Карин дом... Работим, работим... Напускам работа.. Става ясно че за да прогресира, единият родител трябва да е Негов личен терапевт. Минава време, идва Карин дом - диагностиката е пълно разочарование шшш те самите не знаят какво правят. Да сме ходили пак да го по наблюдават
 за по найсет лева всеки път. Ни бумага ни дявол получихме от тях. То обяснения нямаш, само увъртане.  Осъзнаваме че диагнозата не значи нищо - Важна е терапията. Канцелирам часът в свети Никола. Вземаме ЛКК за бъдещо ресурсно. Намирам подходяща градина, далеко е, но с много добра ресурсна по инфо от странични източници. Говоря с Директорката, разкривам всички карти. Тя е доброжелателна. Ако ни приемат ще съдейства адаптация. Иска да сме без памперс . Може да се напикава и надрисква, леличките ще го наглеждат и преобуват. На 3 и половина сваляме памперса за десет дена, независимо че преди това години съм се проваляла при всеки опит. Явно детето е узряло. Междувременно работим. Няма лято за детето. Приемат ни в градината. Отиваме да се преборим за ресурсно. На обследването, което правим в центъра за ресурсно подпомаганесъм потресена от цялата процедура и отношението към детето и нас родителите. Казват ми че детето ми е като маймуна и никога на нищо няма да бъде научено, няма да говори, няма да се обслужва. Преглъщам всичко. Получаваме все пак ресурса  помощ в градината като специален педагог три пъти седмично. Отказвам логопед към ресурсно , защото ходим на платен. Отказвам психолог към ресурсно. Намирам фондация за помощ на деца със Соп и решавам да кандидатстваме. Минаваме цялата галимация с бумаги, посещението и интервюто в социални грижи. Разпитват ни със съпруга ми как отглеждаме детето, има ли стая, какви са условията в които расте и други абсурности. Всичко е за да се докаже че  отглеждане детето нормално и не целим просто някакви материални облаги. Класират ни. Помощта е държавна и затова има такава цедка. Попадаме в този център  на страхотна психоложка и още една прекрасна специална педагожка. Всичко това става докато  детето е между 3 и 4 години. От там терапията ни е:
1. Три пъти седмично ресурсно в градинага
2. Два пъти на седмица логопед, платен
3. Един път психолог и един път специален педагог във фондацията на седмицата.
4. Един път АБА, Монтесори, Пекс комбинирано - платено при специален педагог  1 път седмично.

И така работа работа и пак работа. Тъй като за фондацията ни трябват официални документи за диагноза  (ЛКК или телк, ние решаваме да се обслужваме само с ЛКК) всяка година търся читав психиатър. Няма такъв детски по ЗК. Ходим всеки 6 месеца на платено за ЛКК, но не съм доволна от психиатърката - всеки път ме пита дали се познаваме. Чак ме доядява на 3-4 път ходене. Освен това за ЛКК-то ходя допълнително по болници разнасям документи по комисии. Разбирам от познати за друг психолог, вече регистриран като детски по ЗК при който решавам да опитаме. Жената ми се вижда много прагматична, земна. Решаваме че ще ходим вече при нея.. Диагнозата й е ГРР. Речта ни след много гърчч, работа, пекс-мекс, ноотропил се появява едва на 4 години и 9 месеца. Изречение от две думи. Работим, работим, общо взето нищо че Сме на 5  години готвим се за първи клас - Трябва да вземем целия материал за 1.клас . Учим азбука. Отнема ни две години да се научим да Четем. Учим думи, учим шаблони за изречения. Паралелно се учим да Пишем и да Смятаме. Всички които ни терспевтират  смятат че трябва да тръгне на училище ограмотен, заради стреса който ще му пречи да усвоява материала заедно с другите деца. Работим работим, става на 7 години. Понеже е роден началото на годината има запас от 8 месеца до училище. Тук, в темата , ме съветват да направим тест за интелигентност по векслер. Психоложката ни първоначално е против. После решава че има смисъл и намира сертифициран специалист при който Да направим теста, Резултатът е повече от обнадеждаващ. Малко над 80 точки на първа част и 130 на втора, някак там се осредняват и се получава малко над 100, което говори за запазен интелект. Нищо че все още говори с аграматизми и има проблеми с членуване, съгласуване, сложни изречение и разбиране . Хич не може да разказва... но ние работим. За психиатърката резултатът от този векслер значи че не може да има ГРР. Слага му като диагноза афазия на вербалното развитие и казва че няма защо да отлагаме училище. Избираме училище без занималня. Отказваме ресурсно ощв.при завършването на ДГ. Отказваме да подпишем документи че ще продължаваме с ресурсно в училище. Много тръшване от страна на ресурсното, притискане, телефонни разговори , накрая става на нашата.

Тръгва на училище нормално. Всички деца от първи  клас минават тест
 при Психоложката на училището, явно за да се изявят деца с проблеми. После всеки родител може да се консултира с нея. Отиваме да видим какво е направил. Не казваме нищо за проблемите, които сме имали до тогава. Тя казва че теста е нормален и още, че не е виждала толкова работливо дете. Някои деца се отказват да попълват още на втора страница, докато той попълва и трите листа, при което поправя грешки които е забелязал. След два месеца решаваме да кажем на класната че е къснопроговарящ. Други решаваме да не казваме за  да не я Стресираме. Класната се ПАНИРа, почва да повтаря като папагал че ако детето има проблем трябва да искаме специализирана помощ. Ние й обесяваме, че не искаме от нея нищо специално. Просто ако детето се  държи като особняк, не разбира от първия път какво пита и говори като чужденец да не се чуди. В резултат класната го слага на последен чин ( заточва го в Сибир) както се шегувахме и забравя за него. Той не ходи на занималня, обаче аз работя с него. Паралелно работят още  един специален педагог и психолог от фондацията. Всички търсим пропуски по материала и закрепяме получените знания. Психоложката работи с него два пъти седмично - индивидуално и в група. Наблягаме основно на разказвателните, български и душевни комфорт в училище.В трети клас се оказва по тестове и оценки че детето е отличник. Класира се за олимпиади. Класната го мести на първия чин до себе си и почва да го забелязва. НВО след 4 клас - отлични резултати. Психиатърката по ЗК  казва че в обикновен разговор ако не знаеш има проблеми, няма и да ги забележиш. И маха диагнозата. На 12 спираме всички съпътстващи терапии. Оставам само аз. Като личен поддържащ учител и до сега при нужда. А нужда от време на време има - при някои по сложни текстове, при специфичен материал по някои предмети. Да кажем така, той е неотличим от нормалните за неспециалисти. За специалисти при внимателно наблюдение се забелязва намек на СОПизъм

Бихте ли казала как е детето Ви към настоящия момент като умения за реципрочна социална комуникация с други хора? Разбира ли хумор, шега, ирония? Има ли развито метафорично мислене и дали схваща абстрактни понятия?  Ориентира ли се в емоциите на другите хора ?

Здравейте, надявам се въпроса ми да е в правилната тема . Искам да споделя с вас моите притеснения. Имам момиченце на 2,10г . в момента . Ще започна от преди година , липса на очен контак, липса на сочене( освен картинки като я питам ) , липса на реч и говор , хиперактивна, липса на Фокус и концентрация, не се обръщаше на име , не стоеше на едно място и не в интересуваше абсолютно нищо , какво се случва покрай нея. През тази година сме правили изследвания за слух , чува си перфектно . Пълна кръвна картина, витамин Б12 и витамин Д в норма . Тежки метали в организма , добри с малки изключения правихме курс за чистене с хомеопатия , изследване на стомаха , добра чревна флора, има отклонения тук -там но не е нещо фрапантно . Ходи на логопед от 8 пълни месеца. Масажи и музика пт 8 месеца. Пие добавки хомеопатични, течно злато с витамин д  и водорасли Алгае на аквасорс . Правили сме тест и за развитието преди 9 месеца и имаше забавяне . В момента ще споделя с вас , какво сме постигнали . Тест за развитие в норма . Концентрация и фокуса много по-добри, стои на стол седнала над 30 Мин , храни се сама на маса, ( преди тичаше и ядеше или играеше права ) . Сочене с пръст кое каде е и какво иска. Говор над 500 думи , но не ги използва ежедневно и спонтанно , съчетания с 2 думи , повтаря след мен думи и избрази, отговаря с ДА по-рядко и с НЕ  по-често . Разбира инструкциите но не винаги ги изпълнява. Не е агресивна, общителна и любопитна. Вече осъзнава и знае какво се случва покрай нея, реагира на усмивка, в градината са доволни от нея и не виждат проблем освен говора и че уж не сочела много а твърде рядко когато била направила беля или искала нещо водела госпожата до каквото е направила или иска . Обръща се на името си и има добър очен контакт . Имитира, няма мании към нещо ( обича вода да си играе, пясък , тесто ) , има въображаема игра с кукли и се преструва например че спи . Страх има от високо , но няма проблем да се катери по катерушките. Логопеда на 90 % изключва аутизъм а склони към разтройство на говора . Но аз все още изпадам в някакъв ужас от притеснение какво точно и има и как да и помогна. Ежедневно работя с нея с настолни игри, карти  в парка, срещам я с деца , готвим заедно , избира си дрешки … но имам и притеснението , че от скоро време тя много говори но на нейн си език и повтаря едни и същи думи разбираеми 1,2,3,4 , цветовете , кккк Кар, това е най-често . Някой път прави и странни движения с ръце и едновременно издава и звуци или крещи . Но не мога да разбера дали имитира нещо може би детско с едни пакостници които правят същите неща, поне намирам прилика. Не се обръща към хората , освен мам и тати . Не мога да си обесня , какво я спира да се изразява , щом има много богат речник . Извинявайте за дългия пост, надявам се да ми дадете идеи , какво да правя и към кого да се обърна . Живеем в Англия .