Юлче малко, я вече покажи момче или момиче си ти! - Термин Юли 2022 - тема 4

Gushka, виж и About you, там си въвеждаш мерките и ти препоръчва размер. Естествено има разлики от размер до размер, но миналата седмица поръчах един М, то дойде като за XL така че си има марки с най-разнообразни кройки. Аз все не мога да си намеря, защото съм висока и всичките ми седят като умалели, ама каквото намеря.

Ако на някой друг му трябва, открих случайно, че дънките  и нормалните и за бременни на  Noppies са дълги, имат дължина и 32,което на мен/ 180 см височина/ са ми добре.

Ох, да, Стратиева. Аз пък бях написала Ставрева. И по телефона ги обърках пак така, а толкова се стараех този път да го запомня 😅
Според мен ще ме вземе, на много места пише, че срока е 19-23г.с. Може би наистина е по-добре в 23та, но не знам ще идва ли тогава и не ми се рискува. За 23та си взех час за Б.Иванов. Малко ще се вкарам в преразход, но колкото повече, толкова повече Да ми е мирно на главата. Голяма паника тази бременност, през месец на фетална.

И аз си взех час за Б. Иванов и ще съм в 23-та тогава, при него май е на 4Д, не съм сигурна, казаха ми че и диск дава и много ще се радвам ако наистина е така.

Дава диск и снимки 👌☺️ Ще останеш доволна от прегледа, сигурна съм!

Моята фетална мина днес (вече вчера) 19+2 г.с. Всичко е наред, няма нищо притеснително засега. Попринцип знам, че е най-добре около 20 г.с. и миналата бременност я правих именно в 20, но сега ми дадоха час за днес и доктора каза, че няма проблем.

Малко ще се отклоня от темата, но има ли други като мен, на които им е втора бременност и им минава буквално като миг.. направо не знам какво се случва, аз разбрах и сравнително късно, че съм бременна (в 10 седмица), но неусетно стигнах вече до половината път и не разбрах дори кога ми порасна корема…
Покрай грижите за другото дете (на 1 годинка) сякаш нямам време да осъзная, да се насладя на тези моменти, дори не се чувствам свързана с бебето… толкова ми е гадно да го напиша и се чувствам адски виновна заради тези чувства… признавам си, че ме е страх много, колкото повече наближава юли месец, а времето лети…
Не знам ще успея ли да се справя с две деца с толкова малка разлика
На моменти се усещам изключително напрегната и нервна, изморена, хормоните ми бушуват и съм избухлива, ревлива..
Чувствам се много зле от това, че не успявам да се зарадвам. За капак от няколко дни се появи ужасна болка в опашката, таза, срамната кост, нито ми се стои права, нито седнала…
Съжалявам за тези не особено позитивни мисли, но си мисля, че като споделя ще ми олекне.

Vivka и на мен ми мина като един миг. Въпреки, че моите са инвитро и знам кога съм забременяла, този път го нямаше стреса от очакването. Дали ще стане, и т.н. И при мен го има страха дали ще се справим, но съм сигурна, че ще успеем. Искаме го, ще пробваме малкия да го пуснем на ясла преди да се роди бебето. Дано ни се получи. Ако не, ще си скуба косите една година и ще мине

Същото е и за мен. Детенцето ми е само на 1г, а вече чакаме и второто. Благодарна съм за това!!! Чувствам се благодловена, наистина.
Но през повечето време не зная в коя г.с. съм, нито се сещам, че съм бременна.
Но хормоните си бушуват, коремчето натежава и умората се натрупва двойно.
Избухлива съм, плаче ми се често от най-малките неща и не се харесвам така.
Чувствам се тъпо, че не само аз, а и никой друг този път не се държи с мен като с бременна. Детето е фокусът, а бременността е на заден план.
Да, ама тя е същата като първия път, когато спях колкото си исках и се грижех подобаващо за себе си.
А сега…

Моето първо дете е по-голямо на 13г. е и още не сме му казали.Опасявам се ,че ще рагира доста бурно поне в началото.Иначе при мен също е така умора ,болки в срамната кост и таза.Странно е ,че през първата бременност не съм имала изобщо такива симптоми.Към средата на месеца ми препоръчаха да посетя детски кардиолог.На ФМ нямаше нищо притеснително ,но за всеки случай ми препоръчаха.Дано се затопли времето скоро и да тръгнем по разходки ,пожелавам на всички лека и спокойна бременност.

😄 на мен го кажете, кокалаците още в 17 седмица почнаха да ме болят, а вчера на прегледа не спрях да рева от влизането в кабинета до излизането. Доктора ми измери кръвно 130 горна и се чудеше какво да пише в документите щото е ясно, че е заради рева. На малката ѝ изби 5 -то зъбче та тия дни докато го изкара беше кривотия и нон стоп искаше на ръце. Предния път с нея си спях всеки следобед, готвех си здравословно. Сега ако заспя за час вечерта не заспивам до 1, а за храната разчитам на майка ми и захарта ми сутрин от дни е над 6... Освен това се налага да ходя на работа (за щастие не всеки ден) да помагам на ММ. Все излизат разни ремонтчета. Преди 2 седмици бойлера, сега колата ми. Никакво време нямам да се спра да се наслаждавам както се изразихте. И да и при мен другите не се държат с мен като с бременна. Даже пред лекарските кабинети ме пререждат. Но все пак съм благодарна, че майка ми помага и то много и, че ММ пое цялата работа на свой гръб.
Ще се справим. Нямаме друг избор.

Vivka
Аз също имам едно детенце, само че е по-голямо на 5 и половина. Разбрах, че съм бременна още преди очакваната дата на М и пак мога да кажа, че вече макар и в края на 5-ти месец...ами не знам кога мина това време. Ужасно бързо. С едно дете, за което да се грижиш и друго в теб вече е по-различно. Няма го това спокойствие, че може да правиш всичко, което искаш, защото знаеш, че едно човече се нуждае от твоите грижи. Не може да си легнеш и да си починеш, ако не ти е много ОК, не може да си кажеш днес не ми се готви, излиза и т.н., абе просто не можеш да се отпуснеш по същия начин, както при първа бременност. С първата бременност отново излязох по-рано болничен, но тогава имах цялото време на света - гледах сериали, четях книжки, излизах с приятелки, имах време да се подготвям за предстоящото. Сега и да съм си вкъщи имам много повече задължения и отговорности към едно малко човече, което си зависи от мен.
Аз пък имам други страхове, още от преди да забремения ...като знам колко ужасно много си обичам детето и не мога да си представя да обичам друго дете също толкова силно. Страх ме е, че няма да му дам тази любов, страх ме е, че ще лиша и по-голямото си детенце от вниманието, което винаги е получавало. Страх ме е как ще се справя точно в тази посока!  Не искам да лишавам нито едно от двете от любов и внимание, искам да знам, че мога да дам също толкова много за второто си дете, така както съм давала за първото. Страх ме е как голямото ще приеме бебето, защото е свикнал всичко да е само за него, много е привързан, чувствителен и ревнив. Сега е щастлив, но не знам после как ще е. Промяната ще е голяма, дано леко минем през нея и да се напаснем.
 Преди се страхувах и как ще се справя чисто физически с гледането на две деца, защото все пак по-голямата грижа и отговорност пада на мен, след като ММ ходи на работа, но няма как да не се справя. Нямаме избор и ще се справим. Аз съм благодарна, че имам такъв мъж до себе си, който винаги ни е поставял на първо място, много ми помага във всичко, никога не е делил работата на мъжка и женска, много се занимава с детето.
В началото, когато разбрах, че съм бременна бях щастлива и уплашена. Уплашена, заради това, че може да се случи нещо. И не, че страха вече го няма, но опитвам да мисля позитивно. Времето си лети покрай нас, още малко и влизам в 6-ти месец и в мен си има едно чувство, че времето не стига, за да му се порадваш, да осъзнаеш какво те очаква...Много бързо минава, наистина! Колкото повече го усещам в себе си, толкова повече имам чувството, че се привързвам към новия живот. И мъжът ми в началото беше много изплашен, защото знае какво сме преживели, но с времето го виждам, че започва да се отпуска и няма ден, в който да не ми целува корема и да говори на сина си. Така и аз се чувствам по-спокойна. Сутринта с алармата на мъжа ми и бебчо се разбуди и започнаха едни акробатики в корема ми, все едно и той се събуди с алармата и изпраща баща си. Просто вече си го представям как си расте и става по-голям и силен, как се движи и ме бута с краче и ръчичка, и сърцето ми се пълни с любов. И все пак страхът, че не знам дали ще мога да му дам цялата тази любов си остава. Сигурно са нормални тези мисли и притеснения, но като родители винаги ще искаме най-доброто.
За вниманието от околните винаги е така. Ние този път умишлено крием. Родителите ни разбраха в 5-ти месец, а аз се усещам как все повече не искам никой да знае до лятото.

Здравейте, аз съм в 17+6 г.с  бременна с близнаци , с две прокървявания силни в началото на януари и в началото на февруаи.
Налага ми се да остана по почивните дни сама и се психясах да не прокървя пак...
От няколко дни гърдите спряха да ме болят, след това и зърната не са ми така чувствителни, а днес и са и меки...Първа бременност ин витро, четох, че е нормално да спрат да болят гърдите в по-големи седмици, но чак да станат меки...   ... страх ме е...

Joy Joy, спокойно. Мисля, че е нормално гърдите да се успокоят с напредване на бременността. Аз също съм с близнаци и към 16 г.с. ми изчезна тази по-силна чувствителност, която имах в зърната на гърдите. Сега ги усещам, както обикновено, така че това не е показателно, че нещо не е наред.

Това с гърдите е напълно нормално. Все пак вече плацентата поема поддържането на прогестерона. Няма нищо притеснително. И мойте са меки и не ме болят.

Сега като казахте изобщо не съм разбрала кога са спрели да ме болят. [/b]

Омекват някъде 4-5 месец, но пак да са една идея по-налети, непрестанното напрежение и болка изчезват, но пак ще имате дни където ще са по-чувствителни и напрегнати. Нормални неща.

П.п. Да измрънкам как преди 2 дни сутринта си одрах зърното с гривната на ръката (има остри декоративни елементи) и цял ден ми идваше да вия, ама вече мина.