Юлче малко, я вече покажи момче или момиче си ти! - Термин Юли 2022 - тема 4

Аз в тази тема за пръв път виждам толкова много майки с породени деца. Което е супер де, но миналия път като бях бременна бяха 1-2 и го имах като нещо свръх естествено. Винаги са ми изглеждали като герои майките, които имат деца с малка разлика. Със сигурност е трудно и трябва да имате голям кураж. Аз самата знаех, че няма да се справя и психически ще се срина и точно за това чакахме умишлено да направи баткото 3 години навършени преди да започнем с опити за второ. На мен също ми минава бързо бременността, няма как да е иначе. Всички, които ходят на работа или имат други деца е нормално покрай грижите за тях бременността да остава на заден план малко. Миналата бременност не работех и нямах никакви ангажименти и тези 9 месеца ги усетих като 2 години без да преувеличавам. Особено, когато бях месеци на легло за задържане, броях дните, които остават да родя и да приключи това бездействие. Така чее, също не е хубаво да ви кажа. За мен сегашната бременност е прекрасна, защото нямам проблеми и мога да си върша нормални неща. Моята гледна точка, която съм избрала и следвам е, че сега ми е последното време в което ще бъда изцяло на разположение на баткото. За това гледам да прекарвам колкото мога повече време с него и да се радваме взаимно на вниманието си изцяло. Като се роди бебето няма какво да се лъжем, ще останат временно на второ място. И също имам страхове като Miss_Independent дали ще обичам еднакво двете деца. Искренно ми се ще да вярвам, че ще е така, но като знам колко много е чакан и желан баткото и колко много го обичам, че сърцето ми ще се пръсне от любов имам леки притеснения. Надявам се да ги обичаме по равно и двете, все пак са си наши. И накрая нещо за бъзик - все се шегувах с мъжа ми, че е на трето място в моето сърце - първо е детето, после кучето и накрая той. Сега го изместват и от третото място и върви към четвърто

Моето дете също е на 13 години. Лятото когато разбра ,че искаме да имаме бебе ми изнесе лекция как не е съгласна, че смятала,че тя ни е достатъчна и нямаме нужда да обичаме някой друг. Когато разбрах,че съм бременна, а то беше още преди закъснението (беше ми много лошо, адски ме боляха гърдите и лежах постоянно) ме беше страх да й кажем. Извикахме я за вечеря с думите ела да си поговорим, а тя се развика : кога успяхте, кога успяхте. Аз попитах какво си мислиш, а тя ще имам братче или сестриче. На въпроса какво мисли каза: радвам се, но да знаете,че ще ревнувам. И от там се започна едно глезене: мамо, не ставай днес аз ще сготвя. Как се пуска котлона? Започна да чисти вкъщи. Целува ми корема, гушка ме. Но от време на време ми казва: нали знаеш, че ще ревнувам. При което й отговарям, че ще го отгледа като майка и няма да мога да го взема от ръцете й....Мисълта ми е,че трябва да има време детето да се настрои,че ще има бебе в къщата. Все пак са големи и щеше се чувства предадена, ако в последния момент разбере. Пожелавам ви вашето дете да се зарадва, но ще има период на смесени чувства, няма как.
 

Благодаря ви!
Като цяло се определям като лека бременност от към усещания... но тия кървената ( с последното бяха установили и изтичане на ОВ и ми казаха, че губя бременността, сега уж са се закрепили нещата и си имат и двата близнака ОВ) ме подлудиха и с това оставане сама за 5 дни...Трябва да се стегна...
Живот и здраве сега, ако се панирам какво ще правя като оставам сама с малките човечета еди ден...

Ох ами олекна ми, момичета че не е само при мен така благодаря, че споделихте! И аз се страхувам, дали ще мога да обичам и двете еднакво толкова много, дали ще мога на всяко да отделям достатъчно внимание… да сме живи и здрави само, всичко да е наред до края, а пък ще се справим, нямаме избор

Иначе и мен никой не ме забелязва като бременна, всички се радват на детето, изобщо втората бременност няма нищо общо с първата…
То като цяло откакто имаме дете, с таткото сме си говорили как вече никой не ни пита как сме, всички се радват само на детето и питат за него, всички искат да ни видят само заради детето
Та, така… вече сме на заден план. Истината е, че като имаш дете вече, нямаш това време за себе си, доста себеотричащ период е, има много трудни моменти, но пък обичаш и си обичан толкова силно а и времето минава много бързо, децата порастват и тези моменти ще ми липсват много някой ден

Наскоро разговарях с приятелка, която вече има 2 деца и ми разказваше, че при втората Б имала точно същите терзания - ще успее ли да обича второто дете като първото и т.н. Любопитно ми е, вие които сега си задавате тези въпроси, едно дете ли сте на вашите родители или имате братя/сестри?

Joy Joy, изтичането на околоплодни води винаги ли е съпроводено с кървене?

Момичета, особено тези с по-големи деца, повярвайте, че сега с второто дете давате на първото един най-добър приятел до живот. Казвам го от опит, защото бях единствено дете 11 години и брат ми е един от най-близките ми хора сега. Така че няма първото дете да се чувства пренебрегнато, дори за него вече да има по-малко внимание в началото.

Аз най-после започвам да оздравявам, днес е последния ден антибиотик. Въпреки че ковид не се потвърди, чудя се дали да не си направя изследвания каквито се предписват след боледуването му. Тези дни трябва да пускам и ТСХ обаче преди са ми казвали, че след болест и особено третирана с АБ, може да покаже отклонения.

Иначе и моите гърди от две седмици поомекнаха, реших, че е нормално, сега ме успокоявате, че наистина е

Днес бебо е особено поспалив (какво го критикуван, същият като майка си), а аз само дебна подритване. Ох, не знам, сигурно проблемът е в моя телевизор, но вечно се притеснявам дали всичко е наред...

Риан, задължително си проследи показанията за коагулация и витамините след боледуването, отделно ПКК и тн. ТСХ поне 30 дни след боледуване мърда, и пак повтарям като латерна фТ4 е важният в случая...

За дебненето не си повредена и аз има дни където го дебна, обикновено като ми е подут стомаха не усещам никакви ритници и само бухам студена вода и шоколад белким усетя нещо. Но сега вече в 22 седмица е по-активен и ритниците са по-осезаеми.

И аз откачам, онзи ден беше спокоен - аз съответно не. Вчера се разрита пак повечко - успокоих се. Днес пак е по-кротичък от сутринта едва едва подритва и аз пак откачам.

Взех си болнични, уж да съм по-спокойна, а и бях с болки, а на работа ми е тегаво - ама сега се чудя вече кое щеше да е по-добре, защото сега ми остава много време да се самонаблюдавам. И с цялото ми желание да съм информирана през цялото време и да не изпусна нещо, имам чувството, че изобщо не мога да се отпусна, като изключим ден два след преглед и може би преди преглед, защото знам, че наближава

И някой като ми каже бъди спокойна, че да е спокойно и бебето ми идва да го халосам с нещо, особено хора,които са забравила какво е, или са имали напълно безпроблемни бременности. Повече ме успокоява някой да ми каже - разбирам, че ти е трудно, защото честно казано не е съвсем лесно и не винаги желанието да си спокоен е достатъчно.

teddynm, идея си нямам.
Първоначално ми казаха, че всичко е наред въпреки кървенето и могат дори да не  ме приемат ако искам.После решиха да ми направят тест за изтичане  и излезе положителен  и казаха, че ме приемат по спешност и няма шанс за бременността... дали сгрешиха или Бог ни помогна не знам.... за сега си имат околоплодни и се развиват добре. На 17-ти съм на ФМ ... дано всичко е наред..., но  след това си се психясвам като мине седмица след прегледа и едва изчаквам следващият...

Ох.... да класиката, не се притеснявай ми   е любимата реплика   То ако така ставаше. Аз минах днес на феталната и бебето е порастнало доста, въпреки че не ям месо си отговаря точно  на 21 седмица, така че за момента яйцата,  млечните и Б12 и желязото действат, но другата седмица ще пускам месечната контрола барабар с обременяването с глюкоза да не изскочи някой ГД с моята гранична захар.

Аз освен,че се разядох, качих 2 кг за 2 седмици и коремчето видимо се промени между 19-21  седмица се вдига и определено стана по-видно. Съответно и шутовете зачестиха  и се засилиха. Преди се притеснявах, че не качвам, сега като се гледам, добре наваксвам, но важното е да има за бебето, за да расте.

Същото с килата и корема, обаче забелязвам едно вариране на 600-800 гр в различните дни, така че явно задържам и течности, когато хапвам по-соленко. А не съм си променила храненето, още не ме гони зверски апетит.

Мале мами, не мога да ви изчета, запълнихте ми обедната почивка 🤣
Бях при Д-р Стратиева предната седмица в София, 180лв платих, диск не са ми давали, снимки имам. Беше много разговорлива, обясняваше, отговори на малкото въпроси, които имам. Много беше готина, накрая само ми повтаряше "ама много ти харесвам момиченцето, всичко му е наред, перфектно бебенце, много ми харесва" 😂

Тази бременност лети, та се къса, ей го другата седмица влизам в 6м, нищо не усетих. Всички чувства, които сте описали и мен ме терзаят - за справянето съм оптимист, не знам защо, но за това как ще се чувства каката и как ще обичам 2рото все още ми е трудно да го осмисля.
Но много исках да си има другарче, нямаше как детето ми да расте само. Аз имам брат-близнак и като малки сме били вечно двама заедно. А всичките ми приятелки са сами деца и виждам колко сме различни за някой неща в мисленето и постъпките си.

За бременността ми, никой не дава пет пари 😁 дори ММ едвам го навивам да си сложи ръката да усети бебето. Покрай първото дете съм меко казано пренебрегвана, което хем и хубаво (и за мен дъщеря ми (и мъжа ми) са целия свят) хем си развалих отношенията с хората, най-вече с майка ми.

В 22г.с. бебчо го усещам всеки ден, не се спира, първата ми бременност малката определено беше голям кротушко 😁 сега постоянно тичам до тоалетната, което преди ми се случи може би чак в 9м.
И дупето ме боли и бедрата, отново неща, които чак към финала ги имаше.

И аз вече съм +3 кг очаквано с моя апетит. Иначе аз имам сестра с 6 години по-малка и определено колкото и да са се старали нашите да ни гледат еднакво тя е много по-глезена, по-гледана, финансово до ден днешен и помагат, въпреки че е омъжена  (на 26 години е), докато при мен след магистъра си минах на собствени разноски (22 г). И като цяло нон стоп е с най-новия модел телефон или пък и дават пари нон стоп да си купува маркови дрехи и козметика. Вярно, че сега имат по-добра финансова стабилност от преди това, но от доста години усещам разлика чисто финансово. Иначе откъм любов и разбирателство никога не сме имали ревност или пък различия. Разчитали са, че аз съм по-умната и по-мъдрата, а при нея се  примириха сякаш, че не е особено ученолюбива и Т.н. Иначе слава богу това не е рефлектирало на отношенията ни с нея и много сме си помагали. Надявам се да нямам такива различия с моите деца. Нали човек се учи от родителите си и на добро и на лошо. Няма идеални родители и съм сигурна, че ще имаме грешки и ние, но дано не са големи.
Аз днес да помрънка имам болка във влагалището предполагам от спекулума вчера (

От неделя усещам някакво парене, но не при уриниране. Днес пуснах обикновена и стерилна урина. Сега обикновената излезе със следи от кръв... Очаквам бактерия да изолират и вероятно ще се наложи антибиотик. Веднага ли да тичам при доктора или да изчакам до вторник, когато ми е часът. Притеснява ме, че още в понеделник не пуснах изследване. Проблемът ми е и че съм алергична към някои антибиотици и в зависимост какво изпишат, ще трябва да го тествам... Момичета, до колко спешно трябва да се реагира? Склонна съм веднага като излезе посявката да търся лекаря си.