Мъжете и бракът

То всеки може да не е баща, какъвто очакваш Или да бъде 5 години и да му се сменят приоритетите.

То всеки може да не е баща, какъвто очакваш Или да бъде 5 години и да му се сменят приоритетите.

Дренка, ти имаш безмерно самочувствие на вечно права.
Поименно няма да изброявам, защото ще падна на твоето ниво, но изключително грубо нападаш 30+ жени, които са неомъжени и без деца.
Защо го правиш, какво ти носи това?

Ти всичко, което чуеш някъде ли повтаряш безкритично, или само сега се опитваш да си оправдаеш опитите за провокация толкова елементарно?

А на собствено дете ще можеш ли да бъдеш родител, вместо приятел? Защото това е доста важно направление, по което да си неподготвен след определена възраст, в случай, че искаш да имаш деца, разбира се.

Джереми, децата обикновено си имат родител (освен ако не е неизвестен или съвсем изчезнал, такива хипотези). Това да си приятел за детето звучи достатъчно добре. Чак "най-добрия" даже е амбициозно. Че то и биологичен родител невинаги се класира за такава титла (зависи от възрастта на детето особено).

Жереми, една от грешките, които много често допускат новите партньори е, че си мислят, че трябва да са родители на детето на другия. Няма как да стане. Децата много добре знаят кой е майка, кой е баща. Дори когато отсъстващият родител да е ужасен, да го няма, да се държи зле, децата пак го знаят и го обичат. Можеш да си родител само на своите деца или на тези, които си осиновил. И приятел не можеш да бъдеш на чуждото дете, защото не си му връстник. Ти си партньор на майка му и се грижиш за детето и общуваш с него като такъв. Не си му баща, не си му приятел.
Колкото до собствените родители, няма как родител да е приятел с детето си. Децата приятели си имат и си намират. Те искат родител, а не приятел. Приятелството с детето, особено когато още не е зрял човек, е лъжовно и е по-скоро за галене на самолюбието на родителя колко е млад, печен и напредничъв. За да са приятели родители и деца, трябва да са на един акъл, а ако родителят е зрял, това става и при зрялост на детето, да речем най-малко трябва да е пълнолетно. Който има големи деца тога го знае от собствен опит дори. Но пак децата си остават деца, а родителят има предимство изначално, защото познава детето от момента на раждането му, докато детето познава родителя си като голям човек.

Има го моментът, че от доста години започва с типа мислене при младите жени, че "време има". Е, да, ама време няма. Природата е поставила лимит на нещата доста преди да направи човешкия мозък по-голям, да не говорим колко преди съвременната философия на западата жена, че има власт над всичко. Няма власт, защото природата е прецакала нещата с времето по подразбиране - бременеенето и раждането е в много кратък времеви период от живота на съвременната жена и не я пита кога и колко ще търси подходящия. Рядко хората под 30 не са имали връзки, особено жените. Все до 30-тата година се е намерил поне един, който да става за женене и раждане от него. Твърде  силното центриране в себе си на доста съвременни жени накрая им играе лош номер, защото както са "аз, аз, аз, ааааааз", после става рев "какво да правя, вече остарях, другите имат ученици".