Мъжете и бракът

Вероятно това е резултата от живот по план-график.

Надежда винаги има...  или поне до момента, в който часовниците вече са с кукувица и последния влак не стига, че е последен, ами и машиниста и той го е изтървал.

Към кои жени с проблеми? Дай поименно.
Аз нямам трудово-правни отношения с форума, а тези жени тук, които се смятат обидени и провокирани нямат проблеми, а безмерно самочувствие.

Ти всичко, което чуеш някъде ли повтаряш безкритично, или само сега се опитваш да си оправдаеш опитите за провокация толкова елементарно?

А на собствено дете ще можеш ли да бъдеш родител, вместо приятел? Защото това е доста важно направление, по което да си неподготвен след определена възраст, в случай, че искаш да имаш деца, разбира се.

Доста е крийпи зрял мъж да се сравнява и оправдава с това, че и децата повтарят каквото чуят.

Дренка, ти имаш безмерно самочувствие на вечно права.
Поименно няма да изброявам, защото ще падна на твоето ниво, но изключително грубо нападаш 30+ жени, които са неомъжени и без деца.
Защо го правиш, какво ти носи това?

Предполагам, че не ги иска в своя кабинет, за да ги лекува от всичките пропуснати възможности.

Джереми, децата обикновено си имат родител (освен ако не е неизвестен или съвсем изчезнал, такива хипотези). Това да си приятел за детето звучи достатъчно добре. Чак "най-добрия" даже е амбициозно. Че то и биологичен родител невинаги се класира за такава титла (зависи от възрастта на детето особено).

Narcissistic supply

Жереми, една от грешките, които много често допускат новите партньори е, че си мислят, че трябва да са родители на детето на другия. Няма как да стане. Децата много добре знаят кой е майка, кой е баща. Дори когато отсъстващият родител да е ужасен, да го няма, да се държи зле, децата пак го знаят и го обичат. Можеш да си родител само на своите деца или на тези, които си осиновил. И приятел не можеш да бъдеш на чуждото дете, защото не си му връстник. Ти си партньор на майка му и се грижиш за детето и общуваш с него като такъв. Не си му баща, не си му приятел.
Колкото до собствените родители, няма как родител да е приятел с детето си. Децата приятели си имат и си намират. Те искат родител, а не приятел. Приятелството с детето, особено когато още не е зрял човек, е лъжовно и е по-скоро за галене на самолюбието на родителя колко е млад, печен и напредничав. За да са приятели родители и деца, трябва да са на един акъл, а ако родителят е зрял, това става и при зрялост на детето, да речем най-малко трябва да е пълнолетно. Който има големи деца тога го знае от собствен опит дори. Но пак децата си остават деца, а родителят има предимство изначално, защото познава детето от момента на раждането му, докато детето познава родителя си като голям човек.

Има го моментът, че от доста години започва с типа мислене при младите жени, че "време има". Е, да, ама време няма. Природата е поставила лимит на нещата доста преди да направи човешкия мозък по-голям, да не говорим колко преди съвременната философия на западата жена, че има власт над всичко. Няма власт, защото природата е прецакала нещата с времето по подразбиране - бременеенето и раждането е в много кратък времеви период от живота на съвременната жена и не я пита кога и колко ще търси подходящия. Рядко хората под 30 не са имали връзки, особено жените. Все до 30-тата година се е намерил поне един, който да става за женене и раждане от него. Твърде  силното центриране в себе си на доста съвременни жени накрая им играе лош номер, защото както са "аз, аз, аз, ааааааз", после става рев "какво да правя, вече остарях, другите имат ученици".

От моите партньори през годините мисля, че само един има дете, но не съм го засичала отдавна и не съм сигурна. За другите знам, че деца нямат (поне не и такива, за които да знаят) и не са женени, никога не са били. Мъже на 35-45 години. Със сигурност не са стояли сами. Те деца и брак не искат, затова жените до тях ги оставят.
Жена много рядко отлага брака и децата по лично и осъзнато решение, става въпрос за единици, дори форумът може да е представителна извадка и поименно да назова кои са тези жени тук. Отлагането в огромната част от случаите е, защото мъжът не иска.

Ето, точно това е много добре описано и е отговор на въпроса на Горджа за губенето на време. Винаги стигаме до едно и също - той и тя се събират, тя в един момент иска деца, той пее "още е рано, нека да си поживеем, нека да купим това, нямаме пари, не точно сега..." и докато я баламосва така тя вярва, а времето си минава. Много неприятно меко казано. Формално тя е възрастен човек, който съобразява и би трябвало да вземе решение, но реално е по-интуитивно тя да вярва и е възможно да има страх от изгубване на връзката, ако каже "така и така, искам дете или съм чао", и то още в самото начало или в момента, в който вече е поискала да бременее.

По мое време мъжете много се натискаха за брак и бързо предлагаха. Явно сега доста се е променило това.

Не знам за коя западна философия говорите. Въпреки, че процентът жени над 40, които раждат се увеличава с всяка година, още не можем да стигнем нивата отпреди 60те години (ако сега, да кажем, е една на 10, тогава е било една на 7-8). Въобще не е ново явление.
До 30тата си годишнина имах партньори, с които съм можела да направя семейство, АЗ не исках.

Анди, ти твърдиш, че жените не искали, което не е така.

Мисля, че има една дупка в поколенията - от наборите  '75-'90 в моето обкръжение почти няма мъж с жена и деца. Сещам се само за един в момента, който не се оженил и малко след раждането на дъщеричката му внезапно е решил, че не се разбира с майка ù.
Разбира се, чувала съм, че има и женени с деца в тези поколения, ама са ми като НЛО.