Мъжете и бракът

  • 51 044
  • 1 609
# 165
Джерами, аз така разбирам, че ти пет години си се занимавал с това дело и там ти е отивало всичко припечелено и си живял с майка си.
До тук добре. Но ако решиш да се събереш с жена, все така ли ще смяташ, че ако се отделиш от майка си, значи я оставяш на произвола? Не те съдя, твоят живот - твоите решения. Само се чудя за твоята позиция в тази дискусия за мъжете и брака.
Ти доста се "бъзикаш", но ако сериозно си говорим, какъв е твоят избор? Нали си описваме ценностите. Това ли е идеята ти - да не изоставяш никога майка ти, която сама те е отгледала, което очевидно означава да живееш с нея в едно домакинство, винаги?
Виж целия пост
# 166
Нарциса, нищо и никой не оправдавам. Също съм от хората, които кухня и баня със свекърва не бих делила, така че човек може и да е доволен и на компромисен вариант, който беше при мен и ме удовлетворяваше за времето
Виж целия пост
# 167
Е, дойдохме си на думата - не е обич или друго такова, ами интерес. Няма лошо, ама... не е екскурзия.
Виж целия пост
# 168
Ха и ние живяхме около година със бившата свеки по неволя, ама накрая синът ѝ пръв напираше да се изнесем Wink
И да-за възрастен и болен родител няма как да го оставиш, обаче понеже минах през това-определено тогава не ти е до срещи, любов и прочие...тоест не си търсиш партньор, а вечер буквално се трупясваш.
Но да оставим настрана синчето и мама, на мен ми е най-много смешно каква драма е да си дете на разведени родители и как без баща не ставаш нормален човек (да уточня, че моето е всеки уикенд с баща си). Ами ако в едно нормално семейство бащата гушне букета-пак ли от детето не става нормален човек ?
Виж целия пост
# 169
Всеки има право на ниски критерии за партньора си, но не и да очаква желаният партньор да свали собствените си. Просто си търси някой с ниски критерии, за да може и той да се класира.

Ами, да, любовта си е любов, но границите са си граници! Той си казва, пък тя ако ще!

Да де, ама ако не ще, излиза лоша Wink
Виж целия пост
# 170
Ама пък като син да заместваш баща си, който липсва в семейството.... Има такава тема във форума - за емоционалния инцест. Да чете там, проблем си е, травма, отразява се на връзките и т. н.

О, и ние по неволя (или от интерес) бяхме принудени да поживеем със свекърите. Хем на различни етажи (ние на етажа на мъжа ми), но пак в една къща.
Точно на третия ден мъжът ми тръгна да търси квартира. Той не можеше да си изтърпи родителите, пък какво остава за мен.
Виж целия пост
# 171
Ха и ние живяхме около година със бившата свеки по неволя, ама накрая синът ѝ пръв напираше да се изнесем Wink
И да-за възрастен и болен родител няма как да го оставиш, обаче понеже минах през това-определено тогава не ти е до срещи, любов и прочие...тоест не си търсиш партньор, а вечер буквално се трупясваш.
Но да оставим настрана синчето и мама, на мен ми е най-много смешно каква драма е да си дете на разведени родители и как без баща не ставаш нормален човек (да уточня, че моето е всеки уикенд с баща си). Ами ако в едно нормално семейство бащата гушне букета-пак ли от детето не става нормален човек ?
Да, смешното е, че jerami сам си е вкарал автогол, като е писал, че е бил отгледан от самотна майка. И едновременно плюе онези жени, които избират да отглеждат сами своите деца, че последните израствали дефектни и не могат да създават стабилни семейства. Не ли е шизофренично?
Виж целия пост
# 172
в свекървата издържах точно месец...бях като пепеляшка, гости не можеше да каня, откачих..
сина ѝ обаче, не можа да преглътне самостоятелността, на която се опитах да го науча и си го върнах при мама...
сега всички сме щастливи... Joy
Виж целия пост
# 173
Именно! Важното е и двамата да пеят в един хор.
Ако имат нужда от родители, които да им гледат децата, ако родителите и на двамата се надпреварват кои да поемат внуците и се сърдат, когато не им ги дават, нека си живеят с родителите.
Аз живея сама и не мога да си представя  каква причина би ме вкарала оттук натакък в къщата на свекърва. Но светът е шарен и особено по малките градчета и села, дали къщата е съседна или е на долния етаж в същата, разликата не е съществена. Пак всеки ден ще е у нас и пак ще вика през оградата да се прибират децата, защото духа и ще настинат, че лампата на горния етаж сме я оставили да свети, че утре ще прави телешко и да ходим у тях да обядваме...
Виж целия пост
# 174
Анди, това ми напомня на нещо, което четох скоро. Бракът се изграждал в три етапа: опитът на съпруга да завладее властта в семейството, жестокият отпор на съпругата и накрая - компромис.
Ох, че романтично... Как да не се стреми всеки човек към тази идилия... Relaxed
Виж целия пост
# 175
Тук всички са умни, красиви, успешни и самостоятелни, но пропускат, че има и хора, за които е напълно ок да живеят с родителите, примерно със свекър и свекърва или тъста и тъщата. Дори познавам повече случаи, в които младите са наистина на далавера, отколкото старите да са на далавера. На практика младите са като пубери с деца - всичко им е на тепсия поднесено - и къщата, и битовите подробности, че и внуците има кой да гледа. На младите единственият им ангажимент е да ходят на работа и да щракат с пръсти след работа.

Всичко започва и свършва по фройдистки. Wink
Виж целия пост
# 176
Всеки има право на ниски критерии за партньора си, но не и да очаква желаният партньор да свали собствените си. Просто си търси някой с ниски критерии, за да може и той да се класира.

...

Да де, ама ако не ще, излиза лоша Wink
Е, айде сега, лоша излизала, какво се правите... Гледам, че е точно обратното - ако се съгласи, почти единодушно бива обявена за пълна неудачница с "ниски критерии".
Виж целия пост
# 177
На мен хич не ми се струва на далавера да пуберствам цял живот... на родителите живота това. Иначе всичко е ок, докато и двамата са щастливи с положението. Джеремито има право да си стои при майка си, но да си търси жена, която иска да стои при чужда майка, а не да обяснява колко не сме в правото си да очакваме мъжът до нас да е самостоятелен.
Виж целия пост
# 178
е то, добре, че не всички искат да живеят самостоятелно...няма жилища и къщи за всички поотделно.. Grinning
Виж целия пост
# 179
Зависи на каква възраст сме.
Ако сме на 20, кой знае каква самостоятелност и финансова независимост не се очаква. На 40 обаче да ми обяснява, че парите не са най-важното нещо и че човек може да е щастлив с 2 тениски и с 2 чифта чорапи, важното е да е с добра душа, няма кой да му ги слуша тези глупости.
Хич не обичам материално неориентираните мъже на такава възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия