Мъжете и бракът

Разбира се. Самотен родител е много по-трудно да осинови дете, ама да се осемени не е никакъв проблем. Намерете грешката.

Ако забременееш случайно, няма умисъл. Ако осиновиш, му даваш един родител, вместо нула. Не казвам, че споделям мнението на Динчо, но разбирам какво иска да каже. Това си е нейната позиция, всеки си решава според собствения мироглед. И взимайки каквото и да е решение, трябва да е готов да се сблъска и с такива позиции, защото тях неминуемо ще ги има.

Изобщо не е така, в момента осиновяването от един родител е по- лесната процедура.
Питайте, ако не знаете.

Защо детето от епруветка да няма биологичен баща, нали някой е дал материал?Ами ако и той е наркоман, алкохолик или носи такъв ген? Сигурно в някакъв момент е проследимо.Много деца с известен баща растат без баща, защото той не се интересува от тях, или пък ако е починал.Какви гаранции има, че бащата създал децата ще присъства в живота им?

То и за майката няма гаранция. Въобще гаранции няма за нищо в този живот.

Бащата е този, който отглежда, а не - произвежда.

Детето от донор, мисля, че трябва да е последна опция за една жена, но в крайна сметка, стигне ли се до такова решение, не мисля, че някой има право да сочи с пръст и да осъжда.
Познавам достатъчно счупени и прецакани хора, които си имат и баща, и майка, и то това е било проблема... че имат.

Честит празник скъпи жени!

Защо си толкова цинична, злобна и осъдителна?
Децата на лесбийките/гейовете не са ли от епруветка? Имат си двама родители.

Намери си грешката в собственото поведение преди да сочиш по чуждото.

Гаранции няма, нито за баща, нито за майка. Огромната разлика между двете положения е, че детето, заченато с баща в картинката ще има, покрай него, комплект баба и дядо, евентуално лели, чичовци, братовчеди, които детето от дарител няма да има в детството си.

Имам далечни братовчеди, които израснаха сираци по баща. Момчето е било бебе когато бащата катастрофира и умира. Момичето има смътни спомени от него. От баща си имаха снимки, наследство, пенсии, лятна ваканция при родителите му, общуване с прабаби и дядовци, баба, дядо, леля, братовчеди. Наследиха къщи и земя като умряха родителите на бащща им. Майка им имаше помощ през ваканциите, някаква финансова помощ от родителите на бащата, на кого да разчита ако нещо се случи и с нея докато децата са малки. Ей това, всичкото, майката и детето от донор няма да го имат.

Израстнала съм почти без баща у дома, но имах връзка с него, семейната му и родова история, връзка с майка му и сестра му, запознанства с техни братовчеди. Братовчеди нямам от негова страна, защото сестра му няма деца, но и от страна на майка ми нямам. От общуването с тях съм получила различни, от тези на майка и семейството и, гледни точки, допир с различна култура. Майка ми получаваше издръжка, помощ с ваканции.

Дете от първия срещнат или от донор аз не бих родила и гледала. Видяла съм колко е тежко да се гледа дете сама, след развод, а съвсем сама е още по-тежко. Нямам брат или сестра, нямам и братовчеди и ако нещо се случи с мене, а оставя малко дете става страшно.

Раждането на дете без баща не е престъпление. Но раждането на дете с цел да си начешеш крастата е едно от най-гнусните престъпления. Безкрайно нередно и егоистично е да родиш дете, тропкайки с краче "Искам дете!" , без поне малко да помислиш на какъв живот ще обречеш това дете. А животът с истерична егоистка, която не се интересува от друго освен от собствените си желания, никак не е приятен.

Уиш, не можах да го напиша толкова ясно, благодаря.

Най-естественото нещо на света е една жена да иска дете. Природа, какво да направиш. Кои са трите признака, които трябва да съществуват едновременно, за да се приеме, че има живот - растеж, хранене и размножаване. Така че който ще да приказва високи работи за грехове, но желанието за дете и правенето на възможното и невъзможното за придобиването му е съвсем естествен процес, част от нормалното развитие. По отношение на греховете, определено няма нищо грешно в това жена да роди дете без непременно бащата да е наличен. Преди измислянето на инвитрото, жените са можели да разчитат само на това да се прежалят да легнат с някого само и само да забременеят. Това е по-неприятно в сравнение с донорски материал.

По- добре е една жена наближаваща 37-40 да има дете, пред възможността да няма въобще.
Но то е лесно да се пишат определения и заклеймявания на чуждия избор, когато той не стои пред теб.

А жена на 67 да роди от донорски яйцеклетка и сперматозоид пак ли е оправдано? Имаше вече такива случаи.