Мъжете и бракът

  • 51 223
  • 1 609
# 720
...
Но е факт, че много хора се оплакват от децата си и ги считат за досаден товар, който им е спрял хубавия живот.
...
В този форум имам сигурно стотина поста с оплаквания. Joy

Бюти Heart
Виж целия пост
# 721
Едва ли има родители, които не са се оплаквали. Деца се гледат лесно само, ако ги гледа друг. По природа децата са упорити в търсенето на внимание до досаждане, защото трябва да оцелеят. Представяте ли си как ще оцелее дете с пасивна и флегматична майка, ако то е кротко и мълчаливо? Ще умре от глад или от травма и болест. Затова по-добре оплакване от досаждащо дете, отколкото апатично дете. Но това човек го разбира доста късно, гогато вече наполовина  го е отгледал.
Виж целия пост
# 722
Андриел нали пак опираме до въпроса, че не е само да го "възпроизведеш" това дете и да се тръшкаш и ревеш как ти е опропастило живота докато друг го гледа, а от това дете да стане човек без трайни травми. За това говорим. Вие си биете на едно и също място, като грамофонна плоча, че само "произвеждането" е важно - другото не, чак толкова. Не, напротив ако си неспособен да възпитаваш и отглеждаш по-добре да не раждаш - и  да самотна майка която съзнателно оставя едно дете без баща защото "биологичният й часовник тиктакал" за мен не е добра майка.
Виж целия пост
# 723
Кой определя дали си способен, че и да определя дали да раждаш? Биологията го е решила вече - който може- ражда лолкото може или колкото иска. Нататък е късмет дали родителите ще отгледат и как ще отгледат. Теб те има на белия свят и пишеш сега да се жалваш, нали? А ако някой беше казал на майка ти да не ражда, ти къде щеше да си?
Виж целия пост
# 724
Андриел нали пак опираме до въпроса, че не е само да го "възпроизведеш" това дете и да се тръшкаш и ревеш как ти е опропастило живота докато друг го гледа, а от това дете да стане човек без трайни травми. За това говорим. Вие си биете на едно и също място, като грамофонна плоча, че само "произвеждането" е важно - другото не, чак толкова. Не, напротив ако си неспособен да възпитаваш и отглеждаш по-добре да не раждаш - и  да самотна майка която съзнателно оставя едно дете без баща защото "биологичният й часовник тиктакал" за мен не е добра майка.
Като си дете с трайни травми, причинени от твоите родители, ти как смяташ, че си способна да бъдеш добра майка на твоето бъдещо дете?
Виж целия пост
# 725
Кой определя дали си способен, че и да определя дали да раждаш? Биологията го е решила вече - който може- ражда лолкото може или колкото иска. Нататък е късмет дали родителите ще отгледат и как ще отгледат. Теб те има на белия свят и пишеш сега да се жалваш, нали? А ако някой беше казал на майка ти да не ражда, ти къде щеше да си?

Изключително цинично и тъпо мнение. Много такива като мен много често са обмисляли самоубийство.
И знаеш ли боли страшно много когато виждаш деца израснали в нормални и щастливи семейства, а ти се питаш що са се отнасяли с тебе като ненужна вещ? Къде си сбъркал?
Като възрастен имаш много повече проблеми в създаване на връзки, приятелства, паникатаки и чести срещи с чичко психолог.
Супер живот Андриел. Препоръчвам силно!
Виж целия пост
# 726
Ариел, пак теоретизираш. И пак от частния си случай обобщаваш.
Една жена преди да роди първото си дете няма как да знае дали става за майка или не. Ставаш майка с отглеждането, а не с раждането на дете. Първо раждаш. После ставаш родител. Това е последователността.
А е друг въпрос, че има и хора, които поради собствените си травми не осъзнават, че и те нанасят травми. Да, не го осъзнават, имат се за добри родители.
Виж целия пост
# 727
А може би не ти трябва психолог да ти припява колко си ощетена от майка си, а да се стегнеш и да престанеш да мрънкаш. Радвай се, че си жива и здрава и благодарна, че има къде да мрънкаш. Възрастен човек си. Природата ти е дала шанс да живееш - възползвай се! Ако искаш, може да прекараш времето си в мрънкане и оплакване. Какво избираш? Ето ти един безплатен професионален съвет. Зациклила си и ти е изгодно да се жалваш и да обвиняваш всеки, който не ти ходи по ролята на онеправданото дете. Вече си голяма жена, нямаш нужда психолог да ти държи ръката като 2-годишно.
Виж целия пост
# 728
Ариел, пак теоретизираш. И пак от частния си случай обобщаваш.
Една жена преди да роди първото си дете няма как да знае дали става за майка или не. Ставаш майка с отглеждането, а не с раждането на дете. Първо раждаш. После ставаш родител. Това е последователността.
А е друг въпрос, че има и хора, които поради собствените си травми не осъзнават, че и те нанасят травми. Да, не го осъзнават, имат се за добри родители.
Не съм съгласна,Айда.Много жени,дори както казах моята свекърва,раждат защото така трябва.Още от преди забременяването знаят,че детето е поради еди какви си причини,а не защото искат дете.Малко ли са тези,които искат деца,за да ги гледат на старини или пък защото мъжът много искал или пък за да задържат мъж?Това е страшното.Не говорим за нормалния страх ''Дали ще се справя''.
И пак,в България,има вариант за аборт,което аз подкрепям когато детето иначе би се родило в ужасни условия или порсто защото жената не иска да бъде майка.
А ако едно дете не се появи при една майка,ще се появи другаде.
Виж целия пост
# 729
Не напротив, родителите ми осъзнават поведението си - дори веднъж проведох много обширен разговор с майка ми  по темата. Самата тя идва от токсично семейство.
Казах на баща ми, че докато нямам финансите да осигуря нормален живот на едно бебе, то аз няма да го създам.
Няма да допусна да яде боклуци и да не яде прясна храна, няма да допусна и да не мога да си позволя елементарни неща като да му купя ново яке. Като няма любов плюс липса на финанси няма как да стане. А забравих, не веднъж ми е казвано как съм им "съсипала живота" все едно съм молила да ме раждат. Ми аборт, презервативче, това онова? Като нямаш акъл за две стотинки ми не раждаш толкоз.
Виж целия пост
# 730
Ами, не Анди, не съм съгласна. Напротив, такива като нея трябва задължително да си лекуват разстройствата. Гледай как са способни да отровят всяка тема, където се появят, сред анонимни и непознати хора... Само мога да съжалявам реалните хора около тях... И съвсем добронамерено съветвам да се лекуват, моля да не се приема като заяждане или като подигравка.

BeautifulM, мнението ми с нищо не противоречи на твоето.... Не разбрах с кое не си съгласна?! Аз с теб съм съгласна, да, има и такива.
Виж целия пост
# 731
Такива като нея в един момент се усещат, че им е доста изгодно да си живеят с травмите - винаги има кой да им припява, да ги съжалява и да ги извинява. Превръщат се в експлоататори и манипулатори и нямат никакво намерение да ги преодоляват. Много са си добре за себе си, но другите да му мислят.

Ето, потребителката така говори, че няма да ражда, все едно ще направи великото благоволение, ако роди. Едновременно обвинява и изнудва емоционално  като поставя условия. Ако ще да ражда, не  е задължително.
Виж целия пост
# 732
Смятам, че ако някой е ама наистина толкова зле, ще се хвърли от най-близкия мост.
От друга страна, да казваш на някого колко е хубаво, че го има, когато той не е щастлив от това, изобщо не е ок.
Виж целия пост
# 733
Не напротив, родителите ми осъзнават поведението си - дори веднъж проведох много обширен разговор с майка ми  по темата. Самата тя идва от токсично семейство.
Казах на баща ми, че докато нямам финансите да осигуря нормален живот на едно бебе, то аз няма да го създам.
Няма да допусна да яде боклуци и да не яде прясна храна, няма да допусна и да не мога да си позволя елементарни неща като да му купя ново яке. Като няма любов плюс липса на финанси няма как да стане. А забравих, не веднъж ми е казвано как съм им "съсипала живота" все едно съм молила да ме раждат. Ми аборт, презервативче, това онова? Като нямаш акъл за две стотинки ми не раждаш толкоз.

Мъжкото оправдание на не искам е няма как да осигуря нормален живот.
Вчера замълчах по въпроса с “токсичните родители”, но - отношенията родител-дете са динамични и детето, превръщайки се в голям човек постепенно, може да влияе на родителите си благотворно. Иначе цял живот обвиняваме.
Виж целия пост
# 734
Фикс идея не ми е брака, а детето ми да е обичано, щастливо и уверено.
Важно е детето да е обичано, но много по-важно е то самото да се чувства обичано, защото понякога представата на майката за обич към децата ѝ е истинско чудовище. Справка, свекървенската тема.
Смятам, че ако някой е ама наистина толкова зле, ще се хвърли от най-близкия мост.
Не, по-скоро ще живее с мисълта "Страх ме е да умра, но предпочитам да не се бях раждала".

Не мисля, че Ариел трови темата.

И междувпрочем, струва ми се, че повечето майки в темата пишат за раждането на дете от тяхната перспектива, но не и от перспективата на детето, което те довеждат на този свят, без то да ги е молило за това.

Дори няма да коментирам безкрайната глупост на идеята за детето като продължител на гените на майката, защото е близко до ума, че детето е продължител на гените на двама, а не репликация на майчините такива. Да не говорим, че по логиката за ценността на детето като продължител на гените, току що изключихме осиновителите от правото да бъдат наричани баща и майка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия