Априлски бебчета 2022 - тема 6

На мен и тримата ми проследяващи ме лекари ми казаха да действам с инжекциите до 37-ма седмица и след това стоп до раждането (единият дори ме посъветва да ги спра още преди 10 дена, в 32-ра, и да се движа повече + упражнения и много течности). Това и ще направя, доверявам им се, плюс не ми е най-любимото, със сигурност.

Вече ми е много неприятно да ги бия, коремът е издут и не остава "мазно", където да бода 😂. Съответно гледам все по-встрани да ги слагам.

Иначе за изписването аз също много се чудя дали е ок отсега да предупредя роднините, че не искам после да правим големи (или никакви) събирания вкъщи (на новото място, което в момента ремонтираме - можете да си представите как и това ще ми е на главата да го мисля ок ли е всичко, подредено ли е, оправено ли е), или ще ги обидя, ако им кажа така.

Знам, че всички са супер ентусиазирани и не бих искала да им развалям кефа, но знам и как този ентусиазъм, пренесе ли се вкъщи, ще ме довърши. Защото освен еуфорията по бебето е вероятно да има и коментари за апартамента (в който повечето няма да са идвали) и е много вероятно да не ми е до това. 😂 Отделно се нахъсват да идват и приятелки, не знам... Вие как ще процедирате - снимки пред болницата и после кой откъдето е, или ще правите почерпка? И дали вкъщи с вас след изписването, или роднините отделно - без вас, някъде?

А относно присъствието на бащата - отдавна искам да питам какво мислите тук в групата за това.

Ние с мъжа ми сме вдъхновени той да дойде, а и там, където ще раждам, пускат бащите, така че това няма да е проблем. Аз си знам, че ще ми е много спокойно той да е с мен (за мен си), но отделно и не искам да се травмира от гледки 😂😂 или да се чувства неудобно, или знам ли и аз какво. Той е много грижовен и обичлив, но не знам дали има психиката да ме гледа как не съм в топ форма и да не може да направи кой знае колко, за да ми помогне. И като цяло не знам какво да очаквам при раждането, де. Това ми е филмът. 😂

Според вас дали е ок вариант, в който идва с мен до предродилна зала и после, на самото раждане на напъните, е някъде навън? 😁

Жирафче, ти спомена, че ще раждаш с Олга, как ти се струва такъв план за там? Или влезе ли с мен, няма излизане после? 😁

Аз съм ок и с двата варианта, просто го мисля него и затова още не мога да се определя.

Вчера точно го обсъждахме с мм - той предпочита да не присъства. Страхува се от това, че ще викам, а и от гледките. Той е от типа мъже, които са припадали докато им взимат кръв 😃
Честно казано в нашия случай не искам, защото знам, че дори да дойде, ще е заради мен и ще му е неприятно, няма да усети магията на раждането. А и за мен ще е притеснено, някак си като знам, че от виковете ми се чувства зле, подсъзнателно със сигурност ще опитвам да ги намаля, което не е хубаво. Аз съм ви казвала, но и за първото си раждане бях изобщо без упойки, практикувах видове дишане, следвах тялото си и неговия ритъм, имах свободата да се движа и да заемам различни пози, да "танцувам", да подскачам на топка, да клатя таза, да вляза под душа (където седят около 2 часа, точно преди напъните). И честно казано просто за нас варианта да не присъства той ще е по-добър. Разбира се това си е до човек - просто мм е такъв и в никакъв случай не искам да го травмирам 😊 Пък и си имам Олга, която седи неотлъчно до мен. Все се надявам да вляза само за последната фаза, транзицията, и бързо да родя. Товат по-голямата част от раждането да съм я прекарала вкъщи, където мм си е с мен, масажира ме по време на контракции и се грижи за мен (така беше с първото).
Но ако във вашия случай таткото има желание - благородно ви завиждам!

Относно изписването и събиране на роднини след това, ще им кажа, че предвид Ковид изобщо не е подходящо да се събираме където и да било. Доколкото знам в болницата все още не пускат за изписвания друг освен бащата, може само отвън, така че няма никакъв смисъл да идват нито до болницата, нито после да ми се изсипят 10 човека в нас.

За изписването ние ще сме 2те ни майки и братята ни. Няма начин да минем без тях, те вече се самопоканиха и обещаха да организират всичко - ще подредят вкъщи, ще приготвят храна, украса и ще ни посрещнат с бебето. Аз в началото се противих, защото не исках изписвания (имам лоши спомени от първото изписване), но ми обещаха, че този път ще се постараят да ни е комфортно. Уговорих свекърва ми (която живее в друг град) да спи у мама и общо взето ще ни вземат, ще се почерпим и кой от къде е. Мама на първото изписване беше болна и не можа да присъства и този път не иска да пропуска.

За присъстването на таткого в родилна зала - с първото решихме да не присъства и взехме много правилно решение 😀 аз само щях да го мисля добре ли е, как се държа, викам ли, притеснен ли е.. а то си е грозна гледка. Кръв, напъни, много лекари (акушери, аг, неонатолози, анестезиолози), пот, ти си изморен, напъваш със всички сили… абе, не е най-романтичният момент и ми беше по-добре без него.

За присъствието на таткото и двамата сме на мнение, че не му е там мястото. На мен със сигурност ще ми е по-спокойно (ако е възможно спокойствие въобще) с лекарите, силно се надявам да успея да се събера и да изпълнявам каквото ми се казва.
Относно изписването, най-вероятно само моите родители и брат ми ще дойдат, защото на ММ са много далече и няма смисъл. И аз съм на мнение че съборането на хора не е Ок с бебе на няколко дни, а и на самата мен си мисля че ще ми е достатъчно  “стресово” като се приберем у дома, но поне мама ще е с мен първите 2 седмици за кураж.

И аз имам две големи подути вени по двете срамни устни и доста съм притеснена заради тях.. И двете АГ ми казаха, че няма да пречат на раждането. Но все нещо не ми спокойно незнам.

BMR има ли болка при теб ако натиснеш тези вени или не?? Като ги натисна нямам болка аз иначе..Но при движение усещам болка точно между интимната област и бедрото.. Няма и съдов хирург където живея за да се консултирам 😐😐Побърках се вече

Някой знае ли как се изчислява термин не според прм, ами според овулацията или деня на зачеването?
Това, че на 20 март падат мерките нищо не значи, той вирусът няма да изчезне. Няма да са позволени присъствието на таткото в родилен дом. Според мен за години напред няма да е вече позволено. Хубавото на падането на мерките е, че примерно може да идеш до лафката да си купиш кафе и храна, защото по време на мерките не можеш да излизаш от аг отделението. Аз мисля да си взема в багажа всичко и да не разкарвам ММ да ми носи некви неща, достатъчно стрес ще бъде всичко. На изписването не искам никого, да не говорим за сбирки у дома, това ми изглежда лудост. Ако си в къща, да, окей, ама в апартамент никакъв шанс, с лаещо куче и т.н. Колкото по-малко хора, толкова по-добре. Аз даже не знам дали бих се наела 40 дни погача да правя, изглежда ми супер излишен стрес отново, ама ще видим, живот и здраве може да ми се преобърнат представите.

За изписването ние също ще сме с майките, бащите и сестрите ни, няма как без тях, но и аз съм спокойна, че поне ще помогнат с подреждане вкъщи, украса, почерпка. Ако мъжът ми трябва да го организира, не си представям как ще се случат нещата - има желание, но не е много по тази част 😁 Проблемът е, че и най-близките ми приятелки се самопоканиха и не знам как да им кажа, че няма да е окей, защото не са ме питали, а направо си казаха, че ще дойдат на изписването. С тях ще го мисля в последния момент, но и на мен ми се иска да избегна разглеждането на новия апартамент точно когато се прибираме за първи път с бебето, както и разточителни и шумни събирания - само ние с майките, бащите и сестрите ни сме 8 човека, ако дойдат и приятели, ще станем близо 15 😫

Относно присъствието на таткото - покрай Ковид мерките приех, че няма как и не съм му давала възможност за избор, но и не мисля, че има желание. От една страна ми е важна неговата подкрепа, той е най-близкият ми човек и много ме успокоява присъствието му, но от друга страна когато виждам как се притеснява за мен, не мисля, че ще ми е по-спокойно. А и един от най-близките му приятели присъства на раждането на сина си и след това му беше разказал в детайли и честно казано за напъните и да искаше да присъства, аз нямаше да му позволя 😁 Оказва се, че майката вижда доста по-малка част по време на същинското раждане от таткото. Така че ще стоим максимално много време вкъщи, където ще ми помага, и когато се наложи, ще тръгнем към болницата.

Гети, този калкулатор изчислява по дата на зачеване, не знам колко е точен, но ако си била с редовен цикъл, би следвало да е точен:

https://americanpregnancy.org/resources/pregnancy-calculator/

Казаха ми сини и меки вени е добре (макар и подути) . Червени и твърди - зле. Нямам болка при натиск, но усещам как се търкат в бельото докато ходя и ми създава дискомфорт, боли ме също точно както ти описваш и като поседя повече време започва да ме боли там. Аз ще ходя пак в понеделник на преглед да видим какво ще ми кажат.

За изписването не искам никой, само ММ и дъщеря ни, тя се пазари първа да докопа бебето

Гети, няма такова изчисление на ВТР, аз съм със ЗЕТ, знае се в кой ден е върнат ембриона, на колко дни е бил и т.н., но термин се изчислява само и единствено по ПРМ. За това всичко друго, което се мери са бул шит, защото аз и ти може да сме имали ову в един ден и да сме заченали в един и същи час, но имаме различен ген. Така въпреки всичко моето бебе да се роди 2800, а твоето 3900, например. За това се казва вероятен термин на раждане. Това е човешко тяло и всичко е за ориентир, не е точна наука.

Не са червени и твърди, но една консултация няма да е излишна.. Сега погледнах малко в нета, в определени дни идват съдови хирурзи от Пловдив. Ще се обадя и дано да мога да запазя час. Дойде време да раждам вече 😄преди да се случи ако може да се консултирам ще е супер.
 

Моят термин го изчислиха по дата на трансфер. Ембрионите бяха 5-дневни и се изчислява така: дата на трансфер минус пет дни. Ако трансферът е бил на 10-то число, датата на зачеване е 6-ти (5 дни по-рано). До ден днешен в Надежда терминът ми не се е променял. Док, при който ходя по ЗК го изчисли по ПРМ и така се водя в официалните документи, разликата е 3 дни.
За мен много по-верен е терминът, изчислен по дата на зачеване/трансфер. Точно поради тази причина понякога при жени с по-дълъг цикъл променят термина, заради късна овулация.

По датата на трансфер си правят изчисленията дали средно статистически се развива бебето както трябва, което пак не е Ок, защото гените на всички ни разлини. Човешкото тяло не е часовник да изхвърли бебето на 274 ден, например…за това се казва вероятен термин на раждане, а не точна дата за раждане.

Да, и аз мисля по ПРМ си е най-правилно. Щото ако е според размера на бебето, колко случаи има мерят ги 4 килограма, пък те излязат много по-малко или обратно. Да, ако бебето върви седмица назад, може да се предположи, че майката е била с късна овулация, за да няма повод за притеснение. И моят трансфер се знае кога е, но изчисляват по ПРМ.

За таткото изобщо не съм си помисляла да присъства. Брат ми присъства и на двете раждания на децата си и беше много въодушевен. Но това не е моето.

За изписването не мисля да правим събирания, вирусът не е изчезнал и с новородено бебче да кихат и кашлят хора около него, не мерси. Таткото и двете майки на изписването и това е.

Нашият бъдеш татко няма да присъства на раждането дори и да можеше. Аз съм против, не мисля, че всеки човек е подготвен да вижда подобни неща. Още повече, че при мен ще е секцио. То може и да не се вижда нищо, но понякога хората подсъзнателно си визуализират такива неща, че вземе да събере границите и да трябва и него да спасяваме. 😀 Ако наистина разхлабят мерките и позволят да ни види с бебето бих се радвала.

На изписването не ми се иска да идват роднините (само родителите), а да си се прибираме по бързата процедура. Знам, че много ще искат да видях бебето и бих се съгласила да дойдат вкъщи, но едва ли ще се ангажирам с приготвяне на разни неща. Давам им ключа и ако искат те да ни изненадат с нещо. 😀

Имате ли представа след кой ден бебето може да излиза на разходки, че още от сега усещам как бих полудяла вкъщи.