Априлски бебчета 2022 - тема 6

  • 32 251
  • 743
# 90
А иначе, понеже бяхте говорили за коментари относно килата и как изглеждаме, аз вече свикнах с тоталната несъобразителност на хората и понякога даже ми става смешно, ама в началото много ме изнервяха разни включвания.

Откакто съм бременна, самата аз се стремя, като видя бременна жена, по-скоро да я окуража, че е супер и че всичко ще е ок или да си говорим за нещо положително, отколкото да и кажа нещо от сорта на МАЛЕ, СТАНАЛА СИ ОГРОМНА / КЪДЕ ТИ Е ИЗОБЩО КОРЕМЪТ? Или да започна да и обяснявам колко гадни неща да очаква и тн... ООО, НИЩО НЕ СИ ВИДЯЛА - ЧАКАЙ ДА ВИДИШ ОСМИ МЕСЕЦ КАКВО СТАВА... 🤯 Ама повечето хора никак не го мислят това.

Понеже принципно съм слабичка, а сега коремът ми е доста голям, и почти всеки, като ме види, има някакви ЛЕЛЕ-УАУ реакции.... Еее, ама ти много си пораснала. Леле, ама то яко расте. Мале, много голяма си станала. И то с една интонация 😂🙈 Знам, че не го правят от лошо, ама първото нещо, което казваш на някого, да е това - ми е странно просто. Няма здрасти, няма нищо - резко по същество. 😂😂😂

Направо се разбивам, особено мъжете ми приятели - те пък никакъв такт нямам (обичам си ги много, де) - ама са много сладки в реакциите си, които дори не се опитват да крият.

Братовчед ми например вески ден пуска шеги, че вече го гоня (той е към 120 кила), че съм ,,на тупан" - чак ви стана смешно сега, като го пиша. АМА на моменти ми идват малко 😁 дебелашки 😁 шегите.

Така че - дали някой ще коментира, че сме пораснали, или че изобщо не сме - винаги ще ги има тези включвания.

Аз за себе си съм избрала вече да не им се връзвам, че в началото много го мислех, и където мога, да съм обратното в реакциите за моите приятелки, които сега са бременни.

А вие - кое е най-нелепото, което сте чували В последно време?
Виж целия пост
# 91
Моят корем е малък, сигурно като за 6ти, а не за 8ми месец. + 5 кг съм и това е. Все се намира някой да изкоментира, ама като АГ ми е казал, че всичко е наред изобщо не обръщам вече внимание кой какво говори.

За нелепо не се сещам, но буквално съм чувала отрицателни мнения, които никога не бих си позволила аз да кажа на бременна жена.

Когато бях в 4ти месец една позната ме пита дали бебето се развива нормално, защото съм нямала корем.

Тъй като пряко работя с хора реших, че излизайки в болничен е нормално да ги уведомя лично, но една жена ми държа сметка как така съм излизала в болничен, ама до кога и сега какво щяло да стане, кой щял да завърши започнатата работа, а дори се бях погрижила и да имам заместник… Цял ден я мислих тази случка, не можех да повярвам какви хора има.
Виж целия пост
# 92
При мен последното е от свекърва ми, която по принцип е голям душичка и много я обичам, знам, че не го прави да ме стресира, а от загриженост, но половин час ме питаше на какви ехографи ме гледат и че в този малък за нея корем нямало как да има бебе 2.5кг. Нейният в шести месец бил такъв. Разказа ми за случаи как на ехографа мерят едно, а после се ражда друго и то с доста голямо отклонение, не 200-300 грама, и съответно на другия ден тичах на лекар панирана 😁 Дори накрая ме помоли да се снимам, че приятелките й не вярвали колко ми е малък корема и да ме показва за доказателство 😁 Аз започнах да се смея докато осъзная, че говори сериозно и съответно й отказах.

Иначе килограми съм си качила доволно, още в първите три месеца качих 6-7кг въпреки гаденето и повръщането, но аз бях 56кг на 1.81 ръст преди да забременея и АГ ме предупреди, че ще кача повечко. Основно съм натрупала в краката, ръцете и лицето 😫, но ще ги мисля след като родя.

И другото нелепо беше към 5-6 месец, когато една приятелка ми каза, че карам тежка бременност, защото съм ваксинирана и да се моля бебето да се роди нормално въпреки експерименталната ваксина?!? За мен ваксиниран или не си е личен избор и да вкарваш такива помисли особено на бременна е меко казано неадекватно.

А иначе, понеже бяхте говорили за коментари относно килата и как изглеждаме, аз вече свикнах с тоталната несъобразителност на хората и понякога даже ми става смешно, ама в началото много ме изнервяха разни включвания.

Откакто съм бременна, самата аз се стремя, като видя бременна жена, по-скоро да я окуража, че е супер и че всичко ще е ок или да си говорим за нещо положително, отколкото да и кажа нещо от сорта на МАЛЕ, СТАНАЛА СИ ОГРОМНА / КЪДЕ ТИ Е ИЗОБЩО КОРЕМЪТ? Или да започна да и обяснявам колко гадни неща да очаква и тн... ООО, НИЩО НЕ СИ ВИДЯЛА - ЧАКАЙ ДА ВИДИШ ОСМИ МЕСЕЦ КАКВО СТАВА... 🤯 Ама повечето хора никак не го мислят това.

Понеже принципно съм слабичка, а сега коремът ми е доста голям, и почти всеки, като ме види, има някакви ЛЕЛЕ-УАУ реакции.... Еее, ама ти много си пораснала. Леле, ама то яко расте. Мале, много голяма си станала. И то с една интонация 😂🙈 Знам, че не го правят от лошо, ама първото нещо, което казваш на някого, да е това - ми е странно просто. Няма здрасти, няма нищо - резко по същество. 😂😂😂

Направо се разбивам, особено мъжете ми приятели - те пък никакъв такт нямам (обичам си ги много, де) - ама са много сладки в реакциите си, които дори не се опитват да крият.

Братовчед ми например вески ден пуска шеги, че вече го гоня (той е към 120 кила), че съм ,,на тупан" - чак ви стана смешно сега, като го пиша. АМА на моменти ми идват малко 😁 дебелашки 😁 шегите.

Така че - дали някой ще коментира, че сме пораснали, или че изобщо не сме - винаги ще ги има тези включвания.

Аз за себе си съм избрала вече да не им се връзвам, че в началото много го мислех, и където мога, да съм обратното в реакциите за моите приятелки, които сега са бременни.

А вие - кое е най-нелепото, което сте чували В последно време?
Виж целия пост
# 93
Момичета, каква температура ще поддържате в стаяата когато се роди бебето? Аз сега поддържам около 21 градуса, ако е повече много горещо ми става. Но за новородено сигурно е ниска тази температура🤔Иначе преди много студено ми ставаше и обичах по-топличко да е, но сега дали е от бременността незнам хич немога да понасям топлото..
Виж целия пост
# 94
fiffy91, същата съм и аз с корема ✌🏼Ама те водя по качени килограми- 7 съм качила до сега, който и да ме види не ми дава повече от 6-ти месец, но съм в 33 седмица вече.Преди да забременея бях 44 килограма.

Нямам много контакти с хора, освен най-близките ми, защото ми се наложи след 3-тия месец да спра работа и да лежа я по болници, я вкъщи. И все пак баба ми е изключително притеснена ям ли, имам ли апетит 😃 чак всеки път ми се направо отяжда като се интересуват от тези теми. Толкова мога..толкова ям.
Виж целия пост
# 95
Момичета, каква температура ще поддържате в стаяата когато се роди бебето? Аз сега поддържам около 21 градуса, ако е повече много горещо ми става. Но за новородено сигурно е ниска тази температура🤔Иначе преди много студено ми ставаше и обичах по-топличко да е, но сега дали е от бременността незнам хич немога да понасям топлото..
. Аз със синът ми повече от 22-23 градуса не съм държала. Роди се Ноември. Смятам , че тази температура е нормална за бебе.
Виж целия пост
# 96
Аз тъй като главно си лежа от началото на бременността с малко хора се срещам и честно да ви кажа ми е много добре.
Последната ми среща със свекървата получих същите коментари за корема - как можело да е толкова малък, бебето не се развивало добре.

 А от всичко най се дразня като се втурнат към корема ми без да ме попитат. ММ не си го позволява тъй като АГ предупреди да не го натискаме и галим заради контракциите, а виждам че много му се иска.
Аз съм с 10 кг нагоре вече.. Започнах бременността 51 кг при височина 177 см и АГ ми каза да очаквам повече да кача.
Виж целия пост
# 97
Аз засега съм качила 10кг в 31г.с. Не се стряскам от килограмите, но съм 156 и не ми харесва как изглеждам като буре Grinning Иначе за корема досега извън кръга на близки само една жена докато си развеждахме кучетата поиска да го пипне. Много ми е забавно как хората очакват като го пипнат и да го усетят я как рита, я как се движи. И чак им става тъжно като не усетят нищо, но аз все трябва да им обяснявам, че бебето не е активно нон стоп, за да ги успокоя.

За присъствието на таткото ние много искаме да се получи, но сега като ви изчетох мненията и се замислих колко слаба психика има и как се влияе от много малки неща и по цял ден е неадекватен понякога... та може би не е за него дори да е разрешено. Ще ми е по-спокойно обаче да го видя възможно най-бързо и да ме гушка, защото така се справям със стресови ситуации. А аз съм толкова стресирана за раждането, че кошмарите ги имам и в следобедната дрямка...

На мен сега ми звучи много приятно да се видим с близките на изписването, но и ме е страх. Родителите ни са много болнави и за тях и за нас ще е по-добре да не идват, ама пък са и обидчиви и ако им кажа ами не идвайте ще е голяма драма. Приятелките е вероятно да не могат да дойдат, защото работят, въпреки че ми казаха, че ще си вземат отпуск. Не мислех, че ще ме притеснява да са там тогава, но наистина с бебе на няколко дни надали ще ми е до разговори за каквото и да е. Приориет ще ми е комфорта на бебето и най-вече запознанството с кучето... което се надявам да мине гладко и да се успокоя най-накрая.

Другата седмица мисля да започна с пране, подреждане, подготовка за багаж за родилното и основно чистене като ще включа и таткото и майка ми да помагат. В началото на месец април(дано се задържи до тогава) мисля да повторя процедурата пак особено с кученцето и да го заведем на грууминг, за да е представителен за новия член на семейството.

Момичета, понякога обхваща ли ви паника дали ще се справите? Не само с раждането, а с всичко. Та чак докато бебето стане самостоятелен човек и се изнесе от вкъщи... аз си казвам няма да го мисля, но вече се усетих, че почти всеки ден се панирам. Аз с някои неща от ежедневието ми е трудно да се справям понякога, пък камо ли да науча детенце как да се справи с всичко. Вероятно с раждането ще стана по-уверена в себе си и много по-готова за отглеждането, но в момента ми е много страшно и ми се иска да поговоря с някого за това, но роднините ще кажат, че ми е рано за дете и да съм мислила, а такива думи не са ми нужни сега... Съмнявам се всеки да се чувства винаги подготвен за всичко, но пък знам ли... Момичетатат, които за пръв път ще имате дете - изпитвате ли такива страхове? И майките, които вече имат опит - чувствахте ли се така при тази огромна промяна в живота ви?

п.с. Извинявам се за дългия пост, но приятеля ми е на работа в офиса днес и няма с кого да си говоря за страховете и притесненията ми и ми е кофти настроението.
Виж целия пост
# 98
И аз последно време много го мисля не знам дали са страхове или вълнения. Един ден много ми се иска вече да наближи и да си гушна бебчето, други дни искам да си седи на топличко още дълго.
Притеснявам се след това дълго лежане дали ще успея да се възстановя бързо след секциото и дали ще се справя с грижите.
Много ми тежи и че у нас още текат ремонтни дейности и сега сме при нашите. Не мога да си оправя, почистя и всичко да ми е готово за бебчето. Както се очертава няма да се свърши скоро и може и да се наложи да останем за кратко и след появата на бебето.
Виж целия пост
# 99
Лина, на колко години си? Не го мисли, че ще ти кажат че ти е рано, според мен човек и на 50 да е като му се случва нещо за първи път пак е неподготвен, така че това с възрастта са глупости. Затова се казва не питай старило питай патило, не е важно на колко е човек а какво му се е случило, т.е. какъв житейски опит има. И на нас ще ни е първо детенце и се притеснявам, но вярвам че ще справим Grinning Не мисли чак толкова напред докато се изнесе как ще бъде, мисли едно по едно, първо от деня на изписването да си имате всичко необходимо и как ще го къпете например. И така ще ти е по-лесно стъпка по стъпка 😉  И накрая понеже ние имахме куче, твърдо смятам че който е имал или има куче е по-подготвен защото си се справила с отглеждането на животинчето, което също не е лесно. Приятелките ми, които не са имали куче не говореха на децата си до 1 годинка все повтаряха то не разбира - е ти си свикнала да обясняваш на кучето и знаеш че те разбира, ще се справиш по-добре Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 100
Първо дете ми е, но не го мисля чак така. Чета, гледам клипове, интересувам се, но аз не обичам да си вкарвам излишни тревоги допълнително. Свикнала съм каквато трудност се изпречи на пътя ми да търся начин да се справя. В този ред на мисли не знам кое би ме затруднило, притеснило и т.н. за да го мисля отсега. Сигурно ще ми е стресирано и притеснено в началото, но реално нямам представа какво ще ми е. Едно по едно ще станат нещата. Нормално е човек да има страхове, но който не е имал желание, той не е отгледал детето си. Така че всеки ще се справи Simple Smile Малко след раждането ни чака и местене в ново жилище, та задачките са много, но каквото такова.
 
За корема и моят доскоро беше по-малък и хората дори не можеха да разберат, че съм бременна, затова не е имало коментари, да искат да ми пипнат корема и т.н. Близките ми, които знаят за бременността са много съобразителни.
Виж целия пост
# 101
Аз нямам страхове относно отглеждането честно казано.. на 23 години съм, първо и най-вероятно единствено детенце ще искам да ми е. По-скоро тези мисли ми минаваха преди да започнем опитите за бебе и сякаш вече всичко си слегна.

Особено когато в крайна сметка ми казаха, че ще е момиче се чувствам точно все едно ще си отглеждам приятелка на моя акъл и се вълнувам. Имах притеснения , когато в 3-ти месец имаха предположения за момче.. Там вече всичко ми се струваше много трудно откъм възпитание и на какво искам да го науча и как ще стане тая работа.. Защото знаете повечето днешните мъже, а аз си исках, ако е мъж да успея да го възпитам да е мъж.. Не както сега ми се лигавят. Дано не обидя някой с изказванията си, просто споделяме лични чувства тук.

За куценцата съм много съгласна, аз съм отрасна с куце и приятели ми в момента има една много добре възпитана и любвеобилна 25 килограмова питбулка 😁 Та и на него малко или много му имам доверие, че ще успеем заедно.
 
И баби имаме покрай нас и цял свят се е научил, та ние ли няма. Може би наистина и аз се надявам да влезна в кондиция по-бързо след секциото и след толкова месеци лежане 😕  Да са ни живички и здравички се моля за всички!
Виж целия пост
# 102
Мен изведнъж ме обзе страх в болницата след раждането на първото бебе. Докато бях бременна, някак си не реализирах какво се случва, приемах се за болна от нещо -  имах там някакъв Пришълец в корема и до там. Но след като се роди и видях, че ми връчиха истинско бебе с всичките му крайници и органи, което те гледа, мърда, яде и реве, си дадох сметка до каква степен съм отговорна за друго човешко същество за години напред - доста страшничко беше това осъзнаване. Бебето беше напълно безпомощно и ВСИЧКО свързано с него зависеше от мен. Гледах го с часове и бях като ударена с мокър парцал по главата - не можех да повярвам как от нищото в корема ми е растяло едно напълно истинско бебе - къде в тоя малък корем, как така си има абсолютно всичко! Странно чувство, не мога да го опиша.

С второто бебе вече не бях толкова шашардисана. Не я гледах като извънземно. Знаех, че ще се оправя.

Сега с третото отглеждането също не ме притеснява, някак си съм притръпнала и знам, че ще се справим. Нямаме баби и дядовци на разположение, сами се грижим за децата.
Виж целия пост
# 103
Аз честно казано не се притеснявам. И с първото не се притеснявах. Най-големите ми притеснения са били единствено когато хората ме плашеха "Спи, защото после няма да можеш", "Трябваше да си поживеете с мъжа ти още, да попътувате", "Ти повтаряш, че искаш много деца, сега като се роди и вече няма да искаш". Ми да ви кажа, нищо от това не се сбъдна 😃 Не сме имали нито една "безсънна нощ", да, разбира се, че е имало такива, в които по-често се будим, като му растат зъби или е болничък нещо, но като цяло винаги си е спял добре. За пътуването - беше на 5 месеца като отидохме барабар с бебето на едномесечно пътуване в Щатите, обиколихме доста, и си изкарахме страхотно, изобщо не съжаляваме, че бяхме с него. А относно децата - все още искам 4, както винаги съм искала 😃 Сега се опитват да ме плашат, че 2 деца било много по-трудно от 1 и вече със сигурност няма да искам повече... ми да видим 😁 Дотук не бяха прави за нищо 😃 Моят съвет е да не се филмирате предварително, независимо какво ви казват. Всичко минава, бебенцата растаъ много бързо, даже прекалено, така че им се наслаждавайте максимално 😊❤
Виж целия пост
# 104
Ох, да виж за това и мен от всички страни ме плашат, едва ли не свършва се с живота ми 😁 Как няма да се наспивам, как няма да имам време за себе си. Да ви кажа като минават годинките и на човек му се иска да има смисъл в живота си, а не хей така да си минават дните. При нас нали с години не се получаваше и вместо да се депресираме с мъжа ми го ударихме на живот, доста се поглезихме, много пътувахме и т.н. Определено се чувствам готова да вложа времето и усилията си в нещо толкова смислено. Пък за спането, аз винаги съм имала проблем със съня, трудно заспивам, често се будя, та си мисля че съм тренирана 😁. Ще видим де, едва ли някой е подготвен първия път, но каквото такова.

Брин разсмя ме с Пришълеца, моят мъж така го нарича, като вземе да се движи и да мести корема и всеки път опулва очите 😳😄 То наистина е много странно, едно голямо чудо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия