Несподелени чувства

  • 1 993
  • 28
Здравейте. Края на септември започнахме университет. Там се запознах с момиче. Дотук добре. Впоследствие се оказа, че тя си има приятел. Обаче ние през тези половин година досега, буквално се разбихме от чат, съответно се привързах страшно много. Последва другия кръг на ада, влюбването. Тя се придържаше да ни определя по-скоро като приятели. Но имаше доста закачки, намеци, които не бях въобще приятелски. Съответно и споделих, че не я гледам през призмата на приятелството и тя каза добре, но продължихме комуникацията със същите темпове. Обаче се случи най-лошото, в случая. След като си пописахме обстойно, тя сподели, че никога не би ми дала шанс, и реши да се отдръпне. Оттам нататък ясно. Нито мога да заспя, постоянно го мисля, плача от нищото. Реално съм като смазан. Въпроса ми, мислите ли, че реално е имала някакви поне минимални чувства на симпатия, знам ли.. Защото всичко стана от нищото, и с това никога затвори, като че ли вратата окончателно. Има ли смисъл да се надявам да е моментно, да не го мисли реално, и какво да правя с мислите? Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 1
Възползвала се е. Харесвало и е чуството  да кокетничи, да разбира че някой я харесва, четките. Хормоналния гъдел. И се е възпилзвала. Като някой, който обича да излезне, да се понапече на слънце и после да се прибере. Не дълбай изобщо толкова, да разсъждаваш и да вадиш телета под вола. Бързо и рязко смени начина на мислене, да не стане така, че заради тия емоции да ти тръгне всичко назад.
Виж целия пост
# 2
Не, че се заяждам, но как стигна до университет с този изказ?!?

По въпроса - приемай нещата по-леко, момичета много. Все още имаш много време и избор. Жените не харесват прекалено емоционални мъже, така че не прави драми, ами дерзай нататък...
Виж целия пост
# 3
Толкова ли се свършиха необвързаните студентки. Намери си друга.
Виж целия пост
# 4
Не се надявай, за твое добро е. Отдръпваш се тотално от нея, за да си дадеш шанс да я забравиш. Иначе може да изкараш месеци наред в агония и фалшиви надежди.
Няма нужда да я триеш или блокираш, просто спри да пишеш. Ако тя продължава да ти пише, без да се съобразява, казваш й в прав текст, че я виждаш и искаш в живота си като нещо повече от приятел и не можеш да й предложиш приятелски отношения.

При всички положения "лечението" е време, в което не общуваш с нея. Дай си това време и ще дойде момент, в който ще се почувстваш по-добре.
Виж целия пост
# 5
Че какво му е на изказа на момчето? Много интелигентно звучи даже и приятно за четене, грамотно написано. Евала, че има и такива млади хора.

По темата - поиграла си е, почесала си е егото и е била отбой. Може и да те харесва, но явно недостатъчно за да си зареже настоящата връзка. Ако ще те успокои, тя и на настоящата си връзка не държи щом си е писала с теб нон-стоп половин година.

Аз на твое място ще обърна дебелия край моментално. Ако ще да умирам и червата ми да се влачат по земята, ще си ги повдигна да не се спъвам, носа вирнат, гърба изпънат и ще я подминавам като малка гара без даже да я поглеждам. Имитирай безразличие, вкарай я във филм да се чуди дали наистин си мислел това, което си й казал.

Няма какво да плачеш и да се тръшкаш, жени - бол. Говори с други момичета, излизай, срещай се, прави го демонстративно. Полека-лека ще ти мине.
Само като дойде да ти се умилква пак, да не поддадеш! То дотогава сигурно ще ти е минало, но все пак внимавай. И по-гаден съвет мога да дам, ама айде от мене да мине, ще си замълча, жена съм все пак, малко солидарност да покажа.
Виж целия пост
# 6
Не искам да съм груба, но докато не споделиш какви конкретно закачки е имало, те виждам като лепчо, на когото много му се привиждат неща, дето ги няма. Съответно не си използвана жертва и девойчето не е виновно, ами ти нещо си се объркал, по всяка вероятност от неопитност (да не ползвам друга дума).
Виж целия пост
# 7
Едно не разбирам. Защо са тези упреци в отговорите, наистина..? Колкото до неопитност, имал съм взаимоотношения с момичета два пъти преди това. Няма да казвам за закачките, но ги имаше. Като цяло не съм момче, което ще прави демонстративни прояви пред нея. Още повече, имам чувства.
Виж целия пост
# 8
Дали е имало или нямало намеци и закачки от нейна страна, в момента е без значение. Искала, не искала, сега е казала, че "никога не би ти дала шанс". Думи, които аз лично никога не бих казала, звучат ми прекалено крайно, грубо и ненужно в тази ситуация. Дори приятелско не е от нейна страна, има доста по-мили и деликатни начини да откажеш. Та съм склонна да се съглася, че й е харесвало вниманието ти, но когато работата е станала дебела, е решила да бяга. Спри потока от енергия в нейна посока, ще ти трябва на теб.
Щом е никога, приемаш го, вярваш й, наистина това е по-добрият вариант.
Виж целия пост
# 9
Че какво му е на изказа на момчето? Много интелигентно звучи даже и приятно за четене, грамотно написано.

Ти харесваш изказа от първия пост?!?!

Здравейте. Края на септември започнахме университет. Там се запознах с момиче. Дотук добре. Впоследствие се оказа, че тя си има приятел. Обаче ние през тези половин година досега, буквално се разбихме от чат, съответно се привързах страшно много. Последва другия кръг на ада, влюбването. Тя се придържаше да ни определя по-скоро като приятели. Но имаше доста закачки, намеци, които не бях въобще приятелски. Съответно и споделих, че не я гледам през призмата на приятелството и тя каза добре, но продължихме комуникацията със същите темпове. Обаче се случи най-лошото, в случая. След като си пописахме обстойно, тя сподели, че никога не би ми дала шанс, и реши да се отдръпне. Оттам нататък ясно. Нито мога да заспя, постоянно го мисля, плача от нищото. Реално съм като смазан. Въпроса ми, мислите ли, че реално е имала някакви поне минимални чувства на симпатия, знам ли.. Защото всичко стана от нищото, и с това никога затвори, като че ли вратата окончателно. Има ли смисъл да се надявам да е моментно, да не го мисли реално, и какво да правя с мислите? Благодаря предварително.

Звучи ми като петокласник, не като студент.

А тази сълзлива история на несподелена любов......при това само от някакви си чатове. Явно девойката го е преценила добре.
Да не говорим, че се фръцва като госпожица от постове, които не му допадат.

Едно не разбирам. Защо са тези упреци в отговорите, наистина..? Колкото до неопитност, имал съм взаимоотношения с момичета два пъти преди това. Няма да казвам за закачките, но ги имаше. Като цяло не съм момче, което ще прави демонстративни прояви пред нея. Още повече, имам чувства.
Виж целия пост
# 10
И аз не виждам какъв е проблемът да се сподели естеството тези закачки. Особено когато авторът сам казва, че а/ момичето твърди, че има приятел; б/ предимно са си чатили; и особено в/ момичето определя отношенията като приятелски.
Останалите - не му давайте поводи да мисли, че една жена едно говори, ама друго мисли. Хич няма да се радвате, ако някое по-глуповатичко мъжле така реши да търси подтекст в думите и действията на ваша дъщеря и да не поема, че не означава не, уверявам ви.
Виж целия пост
# 11
Ти си нямаш идея какви неща могат да се кажат, докъде могат да стигнат някакви разговори и изведнъж пак да се каже "не". И тези неща дори не идват само от жени, мъжете също ги правят. Оставя те там да се чудиш и толкова. Или си намира някаква много важна причина и се хваща за нея. Mixed signals се нарича.
Аз не бих се изненадала дори да е имало свалки, но наистина в момента, за това момче, няма значение и би било мъчение да се хваща за каквато и да е надежда. Не е лесно, в никакъв случай, но най-малкото, контакта трябва да спре, поне за няколко месеца.
Виж целия пост
# 12
Тогава ще споделя. Снимки с например ,,Ти си следващата ми голяма грешка", устни и т.н., за чата. И разбира се, комуникацията ни не е била единствено чат, хахаха. Идеята ми е, че се привързах, а нямам особено такъв навик. Казах вече, имал съм две по-сериозни отношения, от които ми бе почти безразлично .
Виж целия пост
# 13
Аз съм общувала (обръщала внимание) с момчета от съжаление. Не ги харесвам, но знам, че те много ме харесват, добрички са, културни, интересни (не за мен, а по принцип) и съм се старала да не ги разкарвам, а напротив - да си имаме хубави отношения. Това е грешка, защото момчето мисленето си и намеренията към мен не променя с времето, а напротив - задълбочава ги и става много сложно. Винаги се е стигало до там, да приключим отношения, защото гледаме по различен начин на едни и същи отношения - аз като на приятел, с който от време на време мога да общувам, а той е общувал с мене, защото се е надявал с времето да го погледна и с други очи.
Нито един от тези контакти не се е запазил във времето. Не сме в лоши отношения. Ако се видим, ще се поздравим, но приятелството, което аз съм си въобразявала, че може да изградим и любовта, която те пък си е въобразявали, че може да се появи, ги няма.
От моята гледна точка някои мъже разчитат грешно доброто отношение и внимание, което получават от жената. Сигурно се случва така и в обратната ситуация - мъж се държи кавалерски и внимателно с жена, защото така е възпитан, а тя си мисли, че това са първи стъпки към нещо повече и се чуди защо не се случва нищо по-нататък.

Имаше една такава тема наскоро - момиче, което е в много добри и близки отношения с колега, тя се влюбва, а развитие от негова страна няма.
Виж целия пост
# 14
Два варианта - проучила те е чрез близко общуване и нещо си се провалил на тестовете. Или отначало не си имал шанс, ама всяка жена обича вниманието.
По-скоро първия. Ама не се огорчавай прекалено. Чака те следващата голяма любов. Дано тоя път да е споделена. Smirk
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия