Пенелопи Федърингтън е влюбена в брата на най-добрата си приятелка. Тя е прекарала половината си живот, наблюдавайки го отдалече, и смята, че знае всичко за него. Докато един ден не се натъква на най-дълбоката му тайна и разбира, че жестоко се е заблуждавала…
На Колин Бриджъртън му е омръзнало да бъде приеман за празноглав чаровник. Омръзнало му е и от обсебеността на висшето общество от клюкарския вестник на лейди Уисълдаун, която, изглежда, не може да публикува и един брой, в който да не споменава неговото име още в първия абзац. А когато Колин се завръща от поредното си пътуване в чужбина, установява, че нищо не е както преди. И най-вече Пенелопи Федърингтън – жената, която неусетно завладява сънищата му.
Но той скоро открива, че Пенелопи също има свои тайни и неуловимият ерген трябва да реши тя заплаха ли е за него или обещание за щастливо бъдеще…
Това, което не ми допадна е желанието за притежание и контрол, среща се в много любовни романи, сякаш насилието се е превърнало във фетиш.
