С какво ви дразнят мъжете /тема №11/

  • 45 201
  • 761
# 615
Работата е там, че тя хем се в признала за единствен родител, хем си обещава да не го търси, хем го търси и се ядосва после. Баща е на сина си, който е на 18 и няма нужда мама да се меси, дори на бал, сватба или каквото щете, освен ако не си търси поводи да му звъни и вижда.
Аз ли? Ми аз не работя като съдия или  адвокат на мъжете.
Wink
Виж целия пост
# 616
Да, но той трябва да прояви инициатива и в сметката, а не тя да го кани, като гост.
Виж целия пост
# 617
В интерес на истината и аз на бившия ми не съм звъняла за завършването на детето, даже не мисля, че изобщо е имал представа кога се е случило събитието.
Но не знам дали съм била права, наистина не знам, че толкова категорично да сритам Рози, само защото й е хрумнала супер нормалната мисъл да провери дали родител 2 ще се мерне на бала.
Виж целия пост
# 618
Глупости… бил на 18 и мама нямала право да се меси. Ако ще и на 100 да е, майката е майка и съвсем разбираемо е сърцето ѝ да я боли за детето ѝ. Да е сватба, разбирам, но за абитуриентски бал -има право да се меси то много!
Виж целия пост
# 619
За съжаление много мъже развеждайки се със жена си си вземат сбогом не само с нея, но и с детето си от нея. И затова получават етикети като "боклук" например. Жената си остава майка за детето винаги. Тя има друга връзка с него, доживотна. Много рядко са жените, които не са така. Защо го казвам, защото мъжа-боклук е решил, че ще започне живота си на ново след развода. И занулява брояча - съпруги нула, деца нула. Ако има да плаща издръжка - това е разход, но не е връзка с детето. Да не казвам колко често мъжа-болкук няма търпение да му изтече "присъдата" и да не плаща повече. Така, че ако бившия ви съпруг е бил един от тези мъже-боклуци не очаквайте да се вълнува от "кога е рожденния ден на детето...  кога е абитюренската... кога е сватбата". И не очаквайте да "помъдрее" един ден. Може и да стане някога, но трябва да е останал някъде сам като галош, да го е наритал живота и един ден самия той да е разбрал, че е бил боклук.
Ако сте имали "късмета" бившия ви да е свестен човек, то той сам ще звънне когато трябва, сам ще дойде без да сте го поканили, ще бъде до детето си без дори да го забелязвате понякога.
Виж целия пост
# 620
"Адвокатствайки" откъм страната на детето: Рози, постъпила си много добре. Ако не се появи, поне си опитала. Ако се появи, детето няма да се е почувствало пренебрегнато и няма това да му тежи цял живот. Загубила си малко нерви, а детето ти може да спечели много.
Казвам "дете", макар вече да е мъж, защото в емоционално отношение, във връзката с бащата, това момче е уязвимо. То на 30, на 40 години човек е уязвим към болката от пренебрегването, какво остава на 18.
Честит ти абитурент, Рози! По трудния път към успеха, му желая щастие и радост. Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 621
И аз малко да се пооплача от моя мъж. Все му мрънкам, че никъде не ходим, не правим нищо различно. И двамата попринцип сме домошари, но скоро карахме ковид и бяхме заедно под карантина 10 дни, после той още не се чувствал добре, айде още 1 седмица почивка... аман.. все вкъщи, по цял ден на дивана, играе компютърни игри, с триста зора го измъквам навън. Когато резервираме почивки, винаги аз избирам хотели, къде да ходим, резервирам (вярно че съм капризна), ама понякога имам чувството, че аз съм мъжа в къщата. При вас така ли е? Ние сме вече 11 години заедно, нямаме деца, просто сме много как да кажа незрели може да се каже, нямаме и собствено жилище, живеем под наем, отделно и затова му мрънкам, но цените станаха толкова високи, че вече дори не можем да си позволим освен в някой краен и забутан квартал. Изобщо ми е писнало за всичко да го юркам и все аз да отварям теми за жилища и развитие.. той ако зависи от него ще си прекара живота от работа вкъщи и да играе фифа и да гледа мачове. Изобщо няма потребност за нещо повече... обичам си го и е много мил с мен, помага в домакинството, готви, пазарува, утешава ме, опора ми е в тежки моменти, но просто като мъж е много пасивен... все за всичко трябва да го побутваш Smile Confounded
Вашите мъже такива ли са?
Виж целия пост
# 622
Да, ММ е такъв. Все аз бутам.
Виж целия пост
# 623
Повечето мъже имат нужда от побутване, по мои наблюдения. Важното е да поддава на побутвания в правилната посока, че при някои и това не действа. Аз го приемам от гледаната точка, че ми е дал свободата да случа нещата, както искам. Дали ще е организиране на почивка, купуване на апартамент, обзавеждане и тн., имаш възможността да наклониш везните към решението, което ти искаш, т.е. да побутнеш правилно. А това е много добре, според мен Sunglasses
Виж целия пост
# 624
Не. Не мога да се занимавам да бутам възрастен човек.
Виж целия пост
# 625
Е, всеки с предпочитанията си. Свят шарен. Важното е двамата в двойката да си паснат.
Виж целия пост
# 626
И по мои наблюдения в повечето семейства жените са по-активните. То има и вицове на тази тема – кой за какво отговаря в семейството.
Важното е мъжете да вървят в посоката, в която ги побутват. Защото има и инати – ни се водят, ни се карат, сакън да не кажат аверите по чашка, че е мъж под чехъл. Там вече е зор.
Другото – това с почивки и вземане на решения – е бял кахър.
Виж целия пост
# 627
Не ги бутате, вдъхновявате ги. Уважамата дама, която се оплаква от мъжа си, всъщност  казва - нямаме деца, незрели сме. ЗАщо, тя нали е зряла и бута? Санким детето се гледа само в собствено жилище, под наем не дават отгоре.
За една година мъжът ми направи промени в живота и навиците си, каквито никой никога не си е помислял.
Не разбирам, какво толкоз не ви харесва да сте двигател на семейството.
Виж целия пост
# 628
Абе натежава след n години да се занимаваш с всичко.

Вече два месеца нямам фурна, защото казах, че този път няма да съм аз човекът, който да се занимава с техници, въобще с мъжките неща.
След поредното напомняне мъжът каза - ами значи няма да имаш фурна...
Виж целия пост
# 629
При нас ММ е двигател. Той в повечето случаи инициира промени, ремонти, пътувания. Не че аз съм съвсем пасивна, но определено той е по-активен.
 По темата - в момента ме дразни, защото е настинал, има хрема, кашлицата и леки болки в гърлото, но се държи така, все едно е тежко болен. Три дена вече ходи само по пижама, лежи завит на дивана, пие лекарства нон стоп и естествено нищо не пипва вкъщи. Най вече ме тормози сутрешната разходка на кучето, по принцип е негова отговорност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия