Съпруг с наднормено тегло.

  • 3 545
  • 146
Здравейте! Имам нужда от съвети и помощ! Приемам и критика ако смятате, че аз греша.  Мъжът ми е с наднормено тегло. Проблема не е, че е качил повече от 70 кг от както се запознахме, а начина по който ги качва. Не е в депресия. Няма проблеми в работата, нито в семейството, но хора той буквално се тъпче с храна! Виждам го как не му стига въздух, диша тежко, поема въздух и продължава да яде! Говорила съм с него по този въпрос, но той ми се сърди. Чудя се дали има някакво заболяване свързано с това? Как може да се помогне на такъв човек? Ето няколко примера, за да ме разберете защо се дразня. Имаме 2 все още малки деца. Не искам и те като него да имат такива гадни навици. Най-новата случка: отиваме на море и избираме хотел с включени закуска и вечеря. Страхотно. Той дори казва "какво ни трябва повече?" Да, ама не. Всеки ден беше в ресторанта на хотела. Уж да ми помогне за децата. Децата хапват супичка, а той поръчва (не се шегувам) кюфтета, салата, пържени картофи, кашкавал пане, пърленка, лютеница и три коли. Дразни ме, че обикновено преди такава поръчка винаги кава "аз не съм много гладен". На третия ден не издържах и му вдигнах скандал. Той се опита да не яде, но му стана лошо и трябваше сама да отида с децата на плаж. После той отде уж за плодове но си купи и изяде два пакета с Чипс, две вафли и пакет фъстъци. Накрая даже се чудеше защо сме доплатили толкова много пари. Когато ходи до пекарната за закуски винаги си взима три баници и още нещо. Постоянно използва израза "кво искаш аз съм 100 кила мъж?" Постоянно си купува нови дрехи, които му умаляват, ако повдигна въпроса съм му брояла залъците! Дразня се, че не можем да го изхраним. Всяка вечер сам изяжда един хляб! Майка му в началото ми правеше напук, но после и тя започна да ме обвинява, че съм му позволила да стигне до тук. Брат му също. Той пък ми каза, че трябва да съм по-директна с него и го нарече свиня, което беше много грубо. Обичам мъжа си. Той е само на 34, а имам чувството, че нарочно се тъпче. Дразни ме. Още го обичам, но ме дразни. Винаги ако остане едно парче кашкавал например, той казва "Мм кашкавал" и го изяжда. Това важи за всичко на масата! Ако си поръчаме нещо и аз оставя моето за другия ден, той сън не спи, за да го изяде и ме пита по 100 пъти. На някои места където сяда къса или чупи повърхността и пак не вижда проблем даже се смее. Много ми е болно. Всички виждат, че има проблем, но никой нищо не му казва. Само веднъж един негов познат като го видя каза, че не могъл да го познае и даже си помислил, че съм с друг мъж. Ужасно е всичко това. Как да му помогна? Пиша тук, защото не знам какво да правя. Само веднъж споделих пред колежка и тя ми се изсмя. Каза, че по-добре така, от колкото да ходи на фитнес и да ми изневерява. Между другото той, когато усети, че съм тъжна винаги казва, че ще почне да тренира, но това е лъжа. Лошото е, че мисли и цигарите да спира и се надявам да не му дойде някой още по-голям апетит. Яде всичко и по много. Не удобно ми е и на гости да ходим, защото той винаги иска допълнително дори не забелязва, че нещо е свършило. Хората правят нормални порции не знам той какво очаква. Нямам представа и как ще свали всички тези килограми ако изобщо ги свали, но вече нямам сили и нерви! Наистина моля за помощ!
Виж целия пост
# 1
Да не би да взима някакво лекарство? Някои от лекарствата имат непрекъснато усещане за глад като страничен ефект. Например някои антидепресанти, някои противалергични и какви ли още не.
Виж целия пост
# 2
Наталия, не съм имала такъв проблем, но си го представих нагледно и ти съчувствам.

Има ли някакъв момент в миналото, който да можеш да идентифицираш, който е провокирал това безразборно ядене? Болест, някакви проблеми, да е оставал временно без работа? Изобщо някаква голяма промяна, която да му се е видяла много страшна и да му е подействала психически и един вид да е компенсирал с ядене, а после да му е останал лошия навик?

Ако има нещо такова може би консултация с психолог би помогнала. Но това само, ако намерите добър специалист и мъжа ти се навие да го посети.

Ако мислиш, че това не е вариант, дали би могла да говориш с майка му и брат му, с баща им, ако има такъв, да се организирате заедно и да говорите сериозно с него. Те няма какво да те обвиняват, ти не си отговорна за поведението на възрастен индивид. Става въпрос не само за неговия живот, това засяга всички ви в различна степен, но най-много тебе, защото ти в момента си най-потърпевша. Може да предложите да намерите диетолог и персонален треньор, който има опит с хора със затлъстяване. Едновременно да му се направи диета и програма, които той да следва. Ако добави и психолог би било идеално. Само временно, докато смени настройките.

Ако и това не проработи, аз на твое място щях да му поставя ултиматум - или аз, или плюскането и да му дам много кратък срок да се взима в ръце. Ако не го направи, аз съвсем честно бих помислила за раздяла. Аз не бих могла да живея с човек, който мисли само как да се натъпче.

Много съжалявам, че минаваш през това, отстрани е даже смешно както си го написала с чувство за хумор, но мога да си представя какво преживяваш. Дано намерите решение!
Виж целия пост
# 3
Това е ми звучи като здравословен проблем - психически и/или психически. Може би лекарство от типа на Оземпик ще помогне? То намалява апетита и импулсивното хранене
Виж целия пост
# 4
Човекът си има здравословен проблем, не морален. Консилиум от родата  и обиди на свиня явно няма да помогнат.  Това е като да си жаден или да ти се прави секс и някой да ти обяснява ,че то не е хубаво така. ЛЛ, ендокринолог, изследване на кръвна захар, инсулин, хормони на щитовидна. Може да има някои по екзотични мед. причини, които са по-редки. Каквато и да е причината, процесът ще е продължителен, изисква търпение, смислена стратегия, подкрепа и съчувствие. Ако е разтройство на метаболизма на глюкозата, диабет, висок инсулин, има нови модерни лекарства, с които може да отслабне, положението не е безнадеждно. И много е важен стилът и диетата в къщи не само за него, а за цялото семейство. Също важно е вие самата да се обучите , за да действате адекватно. Например, при такъв темп на наддаване защо до сега не е посетен ЛЛ? Трябва да внимавате да не ви пратят в седма глуха с изследванията- например, да се пусне само кр. захар на гладно и само от този показател да се правят изводи. Ендокринологът би могъл с направление да ви прати при други специалисти, а не да ви каже да яде по-малко и да се движи повече и хоп-готово. Ако сте от София мога да препоръчам ендокринолог.
Освен на лекар, на първо време се включете в теми за инсулинова резистентност и нисковъглеходратно-високопротеиново хранене. Защото така или иначе, това е диетата, която може да му намали вълчия глад. Да повторя, само вие можете да се образовате по темата, за да има подходящо хранене в семейството.
Движение- не съм спецът тук, но е очевидно, че трябва да има по-голям разход на енергия. Дали ще е фитнес, ходене или мотика, в началото с по-вечето кила ще е по-трудно, не се отчайвайте.
Пишете как се развиват нещата с мъжа ви.
Виж целия пост
# 5
Аз автоматично изключих физически проблем, защото предположих, че се правят ежегодни изследвания и ако имаше нещо, щяха да знаят и да вземат мерки.
Ако това не е така, естествено трябва оттам да се започне.

Но и това няма да стане, ако той не вижда проблем, смята, че всичко му е наред и не иска да ходи по лекари. По какъвто и път да поемат, той трябва да е кооперативен, а не да се противопоставя. Не съм казала някой да го обижда на свиня, а семейството да говорят с него като най-близки и загрижени за здравето и живота му.
Виж целия пост
# 6
Постът ми не е към теб.
Мъжът е с неконтролируем апетит и в защитна реакция. Той се нахранва обилно и достатъчно, но не получава чувство за ситост и не може да се спре. За това и се оправдава.  Без да се знае причината и да му се помогне с медикаменти, апетитът няма да се укроти. Той може да започва стотици пъти диета и тя да приключва в 11 часа на обед, защото вече му прилошава и причернява.
Виж целия пост
# 7
От кога започна всичко това, точно тогава нещо да е станало, загубил близък, стрес или загуба на работа, кучето да е починало? Задължително ендокринолог.
Съчувствам ви, ужасно звучи.
Виж целия пост
# 8
Според мен човекът е развил зависимост към храната. Нещо е отключило това и неусетно за него се е пристрастил към яденето като вид безобидно успокоение.
 Убедена съм, че среща с лекар и психолог ще помогнат да види, осъзнае и предприеме мерки за справяне.Късмет🍀
Виж целия пост
# 9
Първо - овладей си емоциите, не се карай и сърди, човекът има някакъв проблем и тъпченето е симптом.

Зависи от връзката ви, но седнете и проведете сериозен разговор. Накратко - страх те е, че сега е на 34, но някой хубав ден на 40 може да получи я инфаркт, в нещо друго от наднорменото тегло. 70кг са супер много. Мен ми ме било страх в прав текст, че от това ще умре.

Да си пусне изследвания, да отиде на лекар. Оземпик може да му предпишат.
Помислете да трансформирата храната на цялото семейство. Успех!
Виж целия пост
# 10
Авторке, разказът ти е все едно гледам епизод от предаването "Моето 200 килограмово тяло". Както са ти казали, само работа с психолог и лекар е спасението. Вече има доста начини за отслабване, важното е сам мъжът ти да го поиска и да осъзнае, че затлъстяването води до фатален изход. Нужно му е да се стресне и да повярва, че има живот и извън тъпченето с храна.
Виж целия пост
# 11
А как е със съня  мъжът ти? Хърка  ли? Извинявам се, ако има подробности, които не съм дочела.
Ако има сънна апнея няма да може да свали килограми дори и да не яде. Поинтересувай се, има теми и във форума. Обструктивната сънна апнея е причина за проблеми с метаболизма. Не хъркаш, защото си дебел, а си дебел, защото хъркаш.

Вече на трима човека, включително и моя мъж разрешаването на този проблем се оказа пътя към справянето с наднормено тегло и съпътстващите го опасности.
Виж целия пост
# 12
Според мен има и психологически, и физиологичен проблем. Трябва ви лекар. Бих препоръчала, стига да имате възможност, мъжът ти направо да посети ендокринолог, без да ходи първо при ЛЛ за направление. Задължително ходи с него на прегледи, поне докато си абсолютно убедена, че е разбрал, че има проблем и е предприел сериозни стъпки за решаването му.

Понеже сме в СО, а не в здравния, да пиша и по другия въпрос. Обратно на повечето, не бих препоръчала прекомерна проявя на съчувствие, търпение и разбиране. Човекът е на 34, не на 4. Длъжен е да разбира. Внимателен подбор на думи и поведение пред такива хора им действа като окуражаване да продължат с проблема. Ако не си достатъчно твърда, ако трябва - и на скандал - те интерпретират внимателното отношение като знак, че проблемът всъщност е твой и просто нещо там им се дразниш.
Виж целия пост
# 13
А той самият прави ли нещо да се промени положението? Или си се тъпче с кеф и не му пука за нищо друго, освен за неговия търбух?
И на твоя гръб децата, храната, домакинството, четене в интернет,търсене на решения и т.н.? И неговата рода пак теб обвинява, че как иначе, то златното непораснало надебеляло момченце не е виновно, сигурно много са му дошли отговорностите и компенсира папкайки.
Спри да се правиш на майка му! Постави му срок да отива по лекари за изследвания и да представи план по точки за справяне с проблема. Бъди готова да се глези и сърди, но трябва да си твърда и лоша, ако се налага.
Виж целия пост
# 14
Аз ще ти кажа нещо, което няма да ти хареса.
Звучиш адски дребнава в броенето кой какво изял, отвратително е! Какво си взела да му броиш залците на човека, не разбираш ли, че за него това е адски обидно, грозно и натъжаващо? Верно ли ти се свиди, че на почивка си е поръчал каквото му се яде? Той е възрастен човек, не поставен под запрещение и ти не си в позиция да му казваш какво и колко да яде, освен ако не е изцяло на твоя издръжка. Честно, като те четях ми се догади.

Като човек, който цял живот е на диета и бори този проблем, мога да ти кажа, че съпругът ти най-малкото има инсулинова резистентност, вероятно и метаболитен синдром. Трябва да отиде на лекар и да започне диета. НО! До този извод трябва да достигне сам. Като за начало - убеди го да си направи пълни изследвания, да идете на лекар и да се види дали е ИР или е диабет. Ако се окаже, че е нещо такова, съпругът ти трябва да почне да се лекува и ти трябва да го подкрепяш в това.

Аз, за разлика от останалите, знам, че ултиматумите не работят тук. При него има и психологичен проблем, чието преборване е много по-трудно от това да спре да яде. Трябва да се подходи с много любов и разбиране, защопто дори една дума казана накриво, може да го върне в началото. А свиня и прочее обиди трябва да изчезнат изобщо от речника ви. Затлъстяването е болест, а ако е гарнирано с ИР е направо мъчение. И последното, от което такъв човек има нужда е, да дойде някой да му брои залците и да го обижда. Помисли си хубаво, твърдиш, че го обичаш, помогни му, а не го закопавай още повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия