Аблация на сърцето - 11

Първо трябва холтер. По това, което описвате никак не ми се струва неврологично(само). Имате болка, задух и аритмия, не се бавете с консултация при кардиолозите!

На същото мнение съм. Според мен не е неврологично. Холтер и консултация с електрофизиолог. И ЕКГ по време на такива пристъпи, ако имате.

Аз също смятам, че е от сърцето, колкото и да не ми си иска да е така.
През последния месец съм ходила на 5 различни кардиолога, след всеки пристъп, непосредствено след пристъпа. Като единия от тях го посещавам вече за трети път и ми е нещо като личен вече. Всеки път ми се прави ЕКГ, което е в норма и без аритмии. Аз докато отида при тях, вече съм в норма. А има и случаи, при които съм направила острата болка, без аритмия. Така че, те не могат да кажат от какво е била тя.
Холтери да искате от мен. За последните 17 г. имам стотици, като последно проф. Йовчев, преди 1.5 г. след втория ми Ковид, ми прегледа всички и каза, че не съм за ЕФИ. Тъкмо се зарадвах, а минута след това ме спря и каза, че от всичките холтери, правени ми през годините, току що е открил един единствен кратък епизод на нещо си там, което било наистина притеснително и вече имал основание за изследването. Аз обаче, предпочетох да направя още една консултация със Шалганов. Той каза, че за един единствен такъв епизод, не би ми направил ЕФИ, че след Ковид не е желателно и че не са достатъчни данните, за да ми влиза в сърцето без да е напълно убеден, че трябва, цитирам: "Влизането в сърцето не е шага. Сериозно е и крие своите опасности, не само ползи".
   Останалите холтери след това, за 1.5 г. са ми нормални. Лошото е, че аз имам чувството, че психологически си въздействам като ми сложат холтер да нямам тези епизоди, за които ви споменах - на сърцебиене, аритмия, паузичките и т.н... Просто явно се стягам за тоя един ден и се представям фалшиво добре на записа. Последните два холтера са ми: един от преди два месеца и един от преди 1 месец. Двата са добри.
Просто не знам какво да правя.

Психологически може да се вдигне пулса, кръвното(примерно), да предположим, че и болката е психогенна, но такива аритмми и прескачанията психиката няма как да провокира толкова регулярно. Трябва Ви не обикновен кардиолог, а електрофизиолог. Да, влизането в сърцето не е шега работа, но съм убедена, че много от тук с аблациите, щяхме да пишем от царството небесно без нея, а какво да кажем за хората с по две-три аблации, здрави , долкото е възможно, прави, работят, живи са. Казвате, че имате обремененост(по ми харесва да не вярвам в нея) за тромби и аритмии, евентуална аблация е песен пред инсулт или животозастрашаваща аритмия. Търсете мения от други електрофизиолози, поне не са толкова много.

Още нещо искам да ви попитам. Не го правя, зя да дразня някого, а за да ми го изящните.
Четейки в темата, виждам, че много хора след аблацията, не са се подобрили и симптомите им са се завърнали в даден период, на някои дори пак са им включени лекарства, а други се оплакват, че са станали по-зле.
Бихте ли ми казали, какъв тогава е смисълът от това изследване, ако клед него човек няма да се излекува и ако има риск от рецидив? Тоест, нали затова човек се подлага, за да се излекува, или поне да не става по-зле. Защото аз сега както съм зле, просто не искам да си представям още по-зле... Доктора ми каза, че се прави, за да може да няма повече риск от внезапна трагедия, но ако след нея на човек пак му се появяват симптомите, тогава не съществува ли пак същия риск да се случи фатален инцидент?

Никоя операция в никоя област не дава 100% успеваемост. Рецидиви има. Един тук се е оплакал, че е станал по-зле. Статистически успеваемостта е по-голяма от рецидивите. Болниците имат такива данни и са обществено достояние, аз съм ги чела. Пациентът е информиран и решението е негово.

За съжаление никой не може да даде 100 процента гаранция за нищо, защото в медицината 2+2 не е 4. Всеки си преценява дали си струва риска и се надява на най-доброто. Не всичко зависи и от лекарите. Получава се и малко изкривяване във впечатленията, защото само за 2022 година според регистъра са направени около 1500 аблации в България, а в тази тема пишат 10-15 човека макс, обикновено които продължават да го мислят и имат проблеми. Всички останали или поне голяма част от тях се предполага, че си живеят живота нормално и нямат време за форуми. Затова и на мен ми казваха да не влизам да чета в бг мама, за да не се отчайвам.

За никакви фатални инциденти не съм мислила. Пречеше ми, че много ми зачестиха пристъпите и станаха дълги, поради което се налагаше да се овладяват в спешното. Не обичам да ми е дискомфортно и затова се реших много бързо. Тази година ще отбележа 10 години от аблацията. Това, че имам епизодични екстрасистоли, които вече знам как да туширам, не може изобщо да се сравнява с предишното ми състояние.

Здравейте.
Понеже в интернет не открих случай като моя, реших да попитам вас.
При много силна емоция , независимо лоша или хубава или при вдигане на адреналина, мн често имам чувството , че ще ми спре сърцето направо.Пулса ми НЕ СЕ ускорява, а се забавя мнооого и имам чувството че направо ще спре, силни , тежки но много бавни удъри, така мога да го опиша.
Продължава по 1-2 мин. или поне толкова го усещам най- страшно - докато се опитвам да контролирам дишането си с цел да вкарам сърцето в по бързи/нормални удъри...
Направо нямам обяснение защо ми става така.
Обикновенно в такива ситуации на хората им се вдига пулса , а при мен обратното!? Някой друг да е така?Или да знае нещо по въпроса?

Измервали ли сте пулса си в такива случаи?

Ох, привет! Да питам и тук, макар че прерових нета и няма друг с оплаквания като моите. Имам прекаран инфаркт преди 2 години. Кардиолозите казват, че щетите са минимални. А миналата пролет започнаха редки единични прескачания. Докато един слънчев ден не излязох от ритъм. Приеха ме отново в болница, вкараха ме в ритъм медикаментозно и ме изписаха с Кордарон + Конкор.
Бях сравнително добре, не изчезнаха тези прескоци на 100%, но бяха единични, през дни. Понякога по цели седмици нямах. Но Кордарон ми казаха да не пия повече от 6 месеца, тъй като вреди. Наскоро го спрях и минах на Сотахексал 2х1. Конкор също спрях... И от тогава някои дни нямам нито едно прескачане, но други дни са доста. И най-странното в случая... Става ми само следобяд, само след покой. В смисъл... Сутрините нямам нито веднъж. Ако се движа, обикалям през деня навън, пак нито веднъж. Но ако полегна, макар и за 20 мин... По обяд и следобяд и ако стана след това, с първата крачка и почват.
В покой нямам никога, само след покой и ставане. Разбира се, не ставам рязко, а бавничко... Но почват. И ако повървя 2-3 минутки и изчезват. Побърква ме точно тази нетипичност. Чета мнения на много хора с оплаквания, при повечето е тотално хаотично, по всяко време и при всякаква дейност. А при мен е след покой и при ставане.
А също така и при качване на стълби (на 4ти етаж съм, без асансьор). Излишно е да казвам, че стълбите от страх ги качвам умишлено мнооого бавно. А в същото време ако отида в парка и ходя нормално темпо 1 час, нямам нито един прескок.
До момента имам 3 правени холтера... Първите два не хванаха нищо. Но те бяха в периода, в който пиех Кордарон и прескоците ми бяха много редки. Последния холтер е от преди 2 седмици и хвана доста камерни и надкамерни. Но според кардиолозите трябва да си пия Сотахексала и това е.
Някой друг с прескачания само следобяд и само след покой? Имам чувството, че буквално нещо механично ги активира... Но пак имам дни, в които нямам нито една екстрасистола.

Здравейте, всичко, което описвате си е типично за екстрасистолите, появяват се в определени моменти и определени дни, общо взето когато си искат, но при всеки човек си има някаква тенденция, например при мен са най-много сутрин. Механично ги активира отделянето на определени хормони през деня, както и вагусовият нерв. Не е толкова важно точно кога се появяват, а че ги има и че ви пречат. Засега има два познати метода на лечение - лекарствен и аблация, като с лекарствения почти никога няма пълно изчезване, дори с Кордарон, той само потиска. Аблацията също не е подходяща във всеки случай, например при малко на брой екстрасистоли. Общо взето това е, няма много избор, според кардиолозите трябва да си ги търпим, понеже нямало да ни убият ...

Аз,да чукна на дърво,откакто ми добавиха Амаритон-а към Конкор кор-а, не съм имала проблеми! Нито един! Дано и за напред да нямам!

Аз имах обратния вариант. Цял ден нямам, или не ги усещам, като легна да спя и се почва. Но тогава нищо не пиех, надявах се да се оправят сами след аблацията.
И аз в крайна сметка с Амаритон ги оправих. Сотахексал пиех преди аблацията, въобще не ми помагаше. След аблацията пак пробвах с него, от 400 станаха 1000+ и окончателно го зарязах.

Мерси за отговорите! Но в моя случай (с прекаран инфаркт) не мога да приемам всякви антиаритмици. Те са по някви класове (клас I, II, III) и например Ритмонорм не е окей да пия... Та мисля, че този Амаритон май не е за мен.