Аблация на сърцето - 11

А знаете ли дали има някой с повече от 2 аблации?Защото на мен със сигурност ми предстои трета.И така до кога не знам .Отчайващо е вече .

Не знам дали има, но ти пожелавам да се разминеш с трета аблация!

Привет! Има немалко пациенти с повече от 2 аблации. Пожелавам Ви третата да е успешна и последна!

Да попитам възрастните,защото детето няма как да ми обясни-какво е усещането при тахикардии с пулс над 220,освен ясното блъскане ,което усещате,има ли други неразположения.
При възрастните пак ли се лежи по клинична пътека след нормализиране на пулса. Колко време чакате с висок пулс преди да отидете в болница ?

Никакво друго усещане нямах, до 240 съм стигала.
Отивам в спешното, вкарват ме в ритъм и  си тръгвам. Не оставам в болницата.
Ако до 10 минути не се оправя си виках такси и отивах.
Детето на колко години е?

Аз по време на пулс съм усещала едни бодежи, ама все едно с нож те режат и въздух не можех да поема, но съм минавала над 240 пулс. И след такива аритмии, после съм била като парцал, без сили. Дъщеря ми е в същото състояние, но при нея засега с лекарства владеем положението. Доктора се надява да спре, защото мина пубертета, сега намаляваме дозировката и да видим.
Аз съм с две аблации, и пак казвам наложи ли се и за трета ще вляза, иначе е кошмар. Но моите са отдавна, имам ритъмни нарушения, след стрес и преумора. След втората аблация ми трябваше почти година и на лекарства, за да падна под 100 пулс.

Сега е на 7,от три години има пристъпи,официално диагностициран от две.
Успяеал е да излезе от пристъпи ,понякога до 30 мин с методите,които се прилагат,най-дългия е бил почти два часа. Два пъти не успя сам и в болница влизахме,там само с прием вливат лекартсвата и задължителна клинична пътека.
Чакаме да порасне за термооблация,самите доктори препоръчват да порасне още,нямат консумативи за малките.
Didolinaaa при дъщеря ти кога почнаха,колко чести са. При синът ми има епизоди почти през 10-20 дни да прави, понякога два месеца нищо. На силно лекарство е за неговата възраст. От септември до сега има 6.

При нея започна по късно на 12, ама при нея стигаше до припадък, та започнаха с щитовидна, до епилепсия, та чак ни хвърлиха в музиката. Докато една ендокриноложка ни прати на кардиолог и тя обясни какво и как чувства, та влезе в болница и така най накрая установиха какво и е.
Има леки кризи в момента, но това е като прекали със фитнеса и от много притеснения и нерви. Да пита човек за какво се нервира ама... Веднъж в месеца са от почти година, затова ще намалим хапчетата с тенденция да ги спре. И ако продължават кризите не знам... Тя е много слаба и това също е проблем, висока е 163 и тежи 39 килограма 🥺, това също не е добре ама.

Тая надежда,че може да го израсне,каза ми го лекар,но не кардиолог,но съм се хванала като удавник за сламка,да има някаква надежда там.

Преди доста години (и тогава понякога получавах тахикардия понякога) бях решила, че имам проблеми със сърцето и едва ли не ще мра. Имах остра болка в областта на сърцето, даже при вдишване, при движение. Оказа се невралгия. Но все пак направете консултация и с кардиолог

И мен ме крепи тая надежда, при нас сега само времето ще покаже. При теб е по зле че е още по малко дете от моето, освен да ти дадем кураж друго не знам.

Здравейте и от мен. От няколко години ви чета. Има хора, които са доста активни и хора, които се появяват само да кажат мнение. Аз съм от вторите. Няма да навивам никой за нищо, само споделям опит.
След като родих получих първата си криза. На 4тия ден след раждането, обядвайки и бързайки от глад, усетих, че сърцето ми ще изхвръкне.. стреснах се много и получих силна паник криза. Аз имам проблем със сърцето. По време на бременността Чилингирова ме следеше. Аз се чувствах супер. Само един път съм усетила екстрасистула за цялата бременност. Но тя ми повтаряше само, ти ще видиш след като родиш.. така и не ми каза какво ще видя. държа да вметна, че бях анемична след раждането и показателите ми бяха сринати. Работих на 3 места по време на бременността и имах силно напрежение и бърн аут.. но го отдавах на хормоните.. След като усетих тупкането се сетих за нейните думи, че ще ми се случи нещо и изпаднах в паника. веднага се обадих на 112. Дойдоха едни лелки и беше истински кошмар.. даже и екг не ми направиха. Не можах да се кача в линейката, тъй като пристъпа ми на паника беше твърде силен и не можех да вляза в това пространство. Закараха ме в Щерев, там ми казаха, че ще ме оставят в болницата, но отказах, защото нямаха кардиология. За това отидох в Токуда и там пак ме вкараха в АГ.. защото пристъпът ми беше вече минал и не хванаха нищо на кардиограма. След 5 дни там, минах пак на кардиолог и този път ми хванаха пристъпа. Бях с 180 пулс. Мъждене и трептене и там още неща. Най-накрая ме вкараха в кардиология. Там ме следиха. Влизах в ритъм без лекарства. След това ми изписаха еквилис или там както се казва и кордарон. Казаха ми няма да кърмиш, но аз не приемах какво ми казват. Не знаех нищо за тези лекарства. Започнах да ги пия и се цедях, защото си мислях, че като ги спра и ще мога пак да кърмя, но се оказа , че Кордарона е много коварно лекарство и се натрупва. Трябваха ми 6 месеца да се изчистя от него. Но през това време се цедих и така на 6тия месец започнах да кърмя детето си. Имах силен стимул. През това време имах прескачания, но нямах излизания. Минаха още няколко месеца и излязох пак. Така започнаха пристъпи през месец за по 12-24ч. Приемах ги стоически. Научих се да заспивам с тях, за чистя, да готвя, да копая и да правя всичко. Станахме си дружки. Знаех, че ако ида на лекар ще ме наблъскат с лекарства и трябва да спра пак да кърмя. Така минаха 3 г. След силен стрес покрай връщането ми на работа и освобождаването ми. Кризите започнаха да стават през 10 дни. После през седмица. Плановете за второ дете останаха на заден план. Започнах да пия билки, добавки, какво ли не. Акупунктура, хомеопатия, аюрведа, пептиди. Само от последните имах леко подобрение. Но живота ми се превърна в ад. Постоянно ме беше страх дали няма да изляза извън ритъм. Силни безпокойство. Не можех да се отпусна. Спрях да ходя на танци, защото излизах извън ритъм. Животът ми беше непълноценен. По 12-24ч. Започнах режим на хранене септември. Започнах да ям само сурова храна. Но пристъпите станаха през ден. Докато един ден не получих 60 ч ПМ. Тогава си казах време е да пробвам с аблация. Бях решила при др Протич. Той ги правеше в Сити клиник по това време. Така моята крио аблация беше на 10.10.2023. Беше ужасно! Но екипа и хората в болница бяха много любезни. Болката при замразяване я усещах на различни места. 4 белодробни вени замразиха. Изписаха ме с Кордарон и ксарелто. Не можело друго. Съгласих се, за да може аблацията да е успешна. Но само след седмица беше първото ми излизане за 6 ч. Казаха ми, че е нормално. Бях болна от ангина, може би това е спомогнало. След няколко дни пак, после пак.. минаха 2 месеца от аблацията и съм излизала 5-6 пъти като последният ми пристъп беше 12 ч…Вземам си кордарончето, ала няма оправия. Днес бях в спешното на Сити клиник и ми предложиха нова аблация…

Та.. моят опит е неуспешен 😖 Сега пак ще пробвам с алтернативи… за да понасям по-лесно кризите си.

С пожелание, сърцата ви винаги да бият в ритъм 🤍
Поздрави,
S

Съжалявам за това, което сте преживели особено с бебче! За мен решението Ви за аблация е правилно. Нали знаете, че мъжденето е животозастрашаваща аритмия и може да се откъсне тромб. Пристъпите Ви са били много дълги и аз бях с такива, не просто час-два, няма живот с такова чудо. Операцията Ви е била скоро, може пак да имате рецидиви, но няма да е  същото чудо като преди нея. При ПМ и ПТ аблацията не е като при другите аритмии, ставаш и си здрав. Тук нещата са по-бавно, пием лекарства, после някой ги спираме. Имайте търпение докъм 6 тия месец и посещавайте д-р Протич, ако имате тревоги!

LigmaN, съжалявам за горчивия ти опит и неуспеха от процедурата. Аз съм с друга аритмия, но разбирам отлично постоянната паника и страха да правиш каквото и да е, така не се живее. От краткия ми престой в болницата дочух, че криоаблацията е по-щадящ метод, но и с по-ниска успеваемост от обикновената. Щом и кордарон не помага ако минат 6 месеца и нещата не се оправят може би трябва да обмислиш варианта, но трябва да видиш на кого да се довериш, тъй като д-р Протич за съжаление вече не е в София. Има едно момче в ютюб, което също споделя опита си с две аблации за ПМ, първата е и крио. Кураж и не спирай да търсиш изход!

Д-р Протич не е ли вече в Сити Клиник? Знаете ли къде се е преместил ?