Как решихте да имате дете?

  • 2 845
  • 32
Интересно ми е, понеже съм лаик така да се каже, в тази област ... как се решихте на тази стъпка ... аз винаги съм си мислел, че ще ми е много трудно да взема решението да имам дете ... винаги ще ми се върти в главата мисълта, че още не съм готов, че може да сгреша ... знам ли ... споделете:) newsm78
Виж целия пост
# 1
със сърцето решихме, не е от разума.
Виж целия пост
# 2
Ох, аз, да ти се оплача, хич не бях готова, нито решение бях взимала. Ама ходя си веднъж из градината сред зелето, навеждам се да взема една зелка за салата, а вътре - хоп! - бебе. Мое било. Ми кво да правя - взех го и на, сега съм майка. Mr. Green
Виж целия пост
# 3
Влюбих се Heart Eyes
Омъжих се  bowuu
мина година - прекрасна година Crazy
започна да ни липсва нещо и решихме , че е време Hug
Виж целия пост
# 4
И нас ни беше страх, съвсем нормално е, отлагахме, отлагахме и като си дадохме сметка, че идеалното (пари, време, жилище, спокойствие, кариера, осигуреност и готовност за дете) никога няма да ни сполети, като си дадохме сметка, че той е на 34, а аз на 30, решихме да не отлагаме повече и се гмурнахме  Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Ох, аз, да ти се оплача, хич не бях готова, нито решение бях взимала. Ама ходя си веднъж из градината сред зелето, навеждам се да взема една зелка за салата, а вътре - хоп! - бебе. Мое било. Ми кво да правя - взех го и на, сега съм майка. Mr. Green

Мерси, а аз питах сериозно Sad
Просто наистина ми е супер интересно ... и трудно ... и не знам Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Еее, не се разстройвай Mr. Green

Ако сериозно - от известно време преди да среща мъжа си си правех планове да имам дете едва след като си завърпа образованието. Тъй че така се наредиха нещата - мъж, семестриално завършила - бебе - диплома (последните две трябваше да са в обратен ред, ама...).
Защото професията ми е такава, че или трябваше да имам дете преди да почна работа, или няколко години поне да отхвърля, преди да имам дете.
Виж целия пост
# 7
Ами аз няколко пъти съм писала по въпроса. Не аз реших- мъжа ми реши и двата пъти.
Виж целия пост
# 8
Напий се. Това е един от пътищата.
Виж целия пост
# 9
Чрез семейно планиране.
Виж целия пост
# 10
Мъжът ми каза, дай да пробваме веднъж без презервиатив и аз с целия си акъл се навих  hahaha викам си, то от веднъж няма да стане Naughty не съжалявам  Blush
Виж целия пост
# 11
отлагахме, отлагахме и като си дадохме сметка, че идеалното (пари, време, жилище, спокойствие, кариера, осигуреност и готовност за дете) никога няма да ни сполети
Мда, тук съм много съгласна с Блонди.
Никога няма да имаш всички идеални фактори накуп.
Това да не ти е като в оная реклама на Blend-a-med, където с безгрижна усмивка отмятат 7те признака на здравите зъби Laughing
А за това дали си готов... Всички ние се учим в движение.
Едва ли някой тук би могъл да се похвали, че бил напълно подготвен и с готови отговори на всичките си питанки, когато е създал дете.
Важното е да има любов и желание.
Виж целия пост
# 12
Не сме отлагали, така се разбрахме още като се събрахме  Blush и за късмет всички стана...
По план график - желано и от двама ни Wink Grinning
Виж целия пост
# 13
Напий се. Това е един от пътищата.


Да, при нас точно така стана. Аз не бях решавала нищо.

Сега обаче даже се замислям за второ, то ще бъде малко по-планувано.
Виж целия пост
# 14
не съм решавала-то просто се появи baby_neutral
Виж целия пост
# 15
Първото дойде нечакано(непланувано), но желано. За второто ми отне около 2-3 години да убедя мъжа си, че няма за кога да чакаме.
Не чакай удобен момент, действай!  bouquet
Виж целия пост
# 16
При нас беше голямо планиране. Ама като решихме, веднага стана.
Виж целия пост
# 17
То желанието си идва естествено след любовта и създаването на семейство.
Виж целия пост
# 18
Още преди да срещна бъдещия си съпруг вече чувствах, че съм готова, че силно искам дете! А след като се запознахме едва след няколко месеца си разменихме реплики от сорта - "аз знам, че искам ти да бъдеш майката/бащата на моите деца".. и така след няма и една година вече бях бременна.. Мечтаем си за три деца.. дано ни се случи! Simple Smile
Има ли силна любов, спокойствие и взаимно желание - все някога нещата ще се получат!
Виж целия пост
# 19
Ами как... Никога не съм искала дете и не съм усещала биологичен часовник да ми цъка  Simple Smile Мъжът ми е този, който ме навиваше от момента, в който заживяхме заедно, аз пък се правех на ощипана  Blush
И така, един ден излязох да пуша в дворчето пред офиса ми и се зазяпах в децата от съседната детска градина. И както ги зяпах, изведнъж усетих... някаква празнота в корема, почувствах се като Али Макбийл и си казах "Ох, добре, айде" Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Ами никога не сме се замисляли,просто го направихме. newsm30
Виж целия пост
# 21
Как ли  newsm78 просто си дойде момента  Laughing поне аз така си мисля, че не само ние решаваме кога да имаме дете, а и детето решава кога да дойде при нас  Grinning
Виж целия пост
# 22
не съм решавала-то просто се появи baby_neutral
И се радвам,че така  стана, 'щото...кой знае иначе кога щях да се наканя (вече бях почнала да раждам,ама разправях на доктора,че не съм готова психически hahaha Joy
Виж целия пост
# 23
Ами как...лятото взехме решение да се оженим следващата година пролетта , да ама октомври вече бях бременна не планувано,пък и имах защита на дипломна работа....и януари вече бях госпожа в 5 месец.И сега човечето е вече на 5г.
Виж целия пост
# 24
И аз съм писала. На втората среща с мъжа ми заговорихме за деца, на петата ми предложи брак. Оженихме се и започнахме да го правим. Просто така. Ден преди да "тръгнем" бях много далеч от подобни мисли - сватби, деца, семейство - не знам как всичко се обърна на 180.
И нас малко ни е страх, но желанието е по-силно  Laughing Не знам, дали е биологичен часовник  newsm78 Но не ми е и минавало през ума да си мисля готова ли съм или не.
Иначе става като в приказката за патката... мислила, мислила...  Mr. Green
Виж целия пост
# 25
Не знам как стана, нито точно кога. Това не е най-важното. Сега съм горда майка обичам и съм обичана, а от това по-хубаво няма. Но те съветвам да не мислиш чак толкова много, защото ще започнат да ти идват разни въпроси Thinking дали си готов или не си гогов за родител. Има ли нещо, което човек със сигурност и на 100% да има отговор. Просто се реши и се наслади на момента - тогава се пръкват най-щастливите деца. Успех. Hug
Виж целия пост
# 26
След 7 години съвместен живот, което включваше завършване на гимназия, дипломиране, вземане на шофьорска книжка, един доста голям ремонт, сватба и хиляди невероятни мигове прекарани заедно решихме, че сме готови да си имаме прекрасно бебе! Т.е. някак си без да искам всичко си дойде по реда си - не ми се нравеше мисълта да съм студентка с бебе вкъщи и да се чудя от къде да я подхвана.
То като се позамисля, май е време да поработим и за второто вече  newsm78 че ще чукна 30-те след две години... пък искам да съм млада и хубава мама  Mr. Green
Виж целия пост
# 27
Винаги съм искала да имам дете! Когато срещнах и мъжът, когото търсех хич не се замислих. Нищо на света не може да се сравни с усмивката на детето ми Heart Eyes. Това е най-хубавото нещо, за което си заслужава да живееш. Сега съм щастлива и вярвам, че Господ ме обича!
Виж целия пост
# 28
Чак на мен ми се приисква да си имам едно малко дяволче в къщата ... но ми е прекалено рано ... все още не се чувствам никак ама никак готов за такова нещо.
Виж целия пост
# 29
Не сме го планували!Забременях с Постинор,дори като разбрахме се шокирахме малко.Сега съм много щастлива,но за друго бих се подготвила малко.
Виж целия пост
# 30
При нас всичко стана много бързо. Когато се запознах с приятеля ми, си казах "От него ще стане страхотен баща" и не сгреших. Той ме покани на гости в Швеция, заминах на 31 октомври и на 8 декември разбрах, че съм бременна. Резултатът е в подписа ми  Grinning
Виж целия пост
# 31
3 месеца работихме по въпроса, ама преди това ми беше казано:или се женим или край, точка, THE END. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 32
ние сега решаваме, ама мен хем ме сърби, хем ме болиииии!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия