Фентъзи и фантастика - 23

приятна приказка за големи деца
https://chitanka.info/book/11408-momicheto-i-drakonyt
авторът е българин, не помня как попаднах на книгата
ще прегледам и другите му произведения
за феновете на пратчет - има много сериозна препратка

Ама това е книга на Теллалов - автор на “Да пробудиш драконче”, която четох преди доста време и много харесах (а не съм много любител на фентъзи, предпочитам научна фантастика). Според мен е много добър наш автор.

На Николай Телалов му четох четирологията да пробудиш драконче. Тогава не останах никак впечатлен. Книгата ми беше доста скучна, постоянно прехвърлях страници. Но ето че с тоя скандал напоследък, дето имало еротични елементи, а го учели деца от 5 клас като препоръчителна литература ми направиха гооооооляма реклама.

Чела съм го преди доста години, не помня вече даже преди колко, неподходящите текстове изобщо не съм запомнила, или са били малко, или не особено шокиращи пораснал вече читател, за да направят специално впечатление, но не съм и мислила, че може да се чете от деца - темата беше и за живота през 90-те, деца не биха разбрали от това нищо.
А и доколкото знам скандалът е донякъде изкуствено раздухан от чели-недочели възмутени родители, текстът не се учи в училище, а е бил препоръчан като литература за четене (от незнайно кой непрочел явно книгата мъдър служител нейде…)
Не ми остава време за тази книга да я препорчета, че да видя как бих я възприела в сегашното ни време.

Самият автор каза, че когато писал книгата очаквал нейният тартгет да са големи тийнове - по точно от 8 клас нагоре.. Главният герой е 27-29 годишен. Никога не е очаквал да я препоръчат за 5 клас. Самият Теллаов не се е представял никога като детски писател.

Има груб език и вулгаризми в книгите,  "Ти се събуди и ми го ***" но ако си по-голям няма да ти направи впечатление. Друг е въпросът че препоръчителната литература е важна. Аз във втори клас изчетох 7 от 8 книги, които бяха препоръчителна литература. Тук обаче вината е на тези които са проверявали книгата.

Според мен който писал книгата въобще не я е чел, а разсъждавал че щом е фентъзи значи е за деца. Което далеч не е истина има детско фентъзи като Хобит, и фентъзи като Конан където има доста секс и насилие. За Кралят-демон на Крис Бънч да не говорим, там бъка от сексуални моменти. А при Мартин и Абъркромби има поредица убийства и мъчения.


Като цяло голяма реклама му направиха на Теллалов.

Не знам всъщност доколко е предизвикан интерес към самия автор, нямам и преки наблюдения доколко децата четат препоръчителната (да се разграничи от задължителната) литература. Без всякакво съмнение е, че този, който е предложил книгата за петокласници определено е сбъркал възрастовата група - поради незнание на текста, поради непознаване на възрастовите особености в развитието или каквото и да е небрежно отношение в случая. Това е тревожното, че дават на децата да четат неподходящи за възрастта им книги, надявам се да са повече изключенията, отколкото лошите такива примери.

Аз харесах книгите на Телалов. На мен ми бяха приятни за четене с преплитането на нашата си митология. А така цитираните неподходящи текстове бяха супер преекспонирани. От личния ми контакт с моя четвъртокласник езикът в тази една страничка не е проблем. Но самата история се развива през 90-те и мисля че по скоро времето няма да разберат децата.

Да, това са книги, които по-големите биха разбрали, даже не съм сигурна тези, които не са били родени или нямат поне някакъв бегъл спомен за времето, в което се развива историята дали биха я възприели. На мен ми беше харесал като автор Теллалов, но погледнах от любопитство коментари в гуидрийдс и видях, че за някои читатели напр. използваният език звучи остаряло (визираха жаргонни думи в книгата). Затова ще ми е интересно да видя дали би ми изглеждала “остаряла” книгата, но няма да е скоро с моя дълъг списък книги, още не мога да стигна до “Фондацията” дори, но в спомените ми “Дракончето” е останало като книга, която наистина ми беше харесала много преди време.

Отново съм аз.
Прочетох "Силоз" на Хю Хеймън. (Адски тъпа книга. за мен Артлайн са направили грешка, че са я превели.). Съмнително е дали ще я погледна втори път.
Не знам какъв сериал са правили по нея, но подозирам, че доста са променили сюжета.

Първо - книгата е мнооооооооооого мудна. Шерифът и кмета решават да слязат на долните етажи, за да срещнат с Жулиет и да ѝ кажат, че е предоложена за нов шериф. Слизането надолу трае 156 страници. Тамън се случи разговора и героите потеглиха нагоре и те взеха че умряха.

Пряката реч, е някакво чудо неземно. Случват се пет-шест-седем-осем страници без пряка реч, с някакви технически описания. То не бяха кабели, не бе хидропоника, не бе охлаждане, не бяха проводници и водни помпи, не бяха предаватели не бе чудо. Тъкво дойде някоя и друга страничка с пряка реч (какво говоря, най-много половин страничка) и тя вземе че свърши и се завъртят още шест страници описания. Аз по принцип не съм против описанията, но това ми идва в повече.
Действието тече мудно. в първите страници научаваме, че ръководството извъшва цензура на историята и установява диктатура. И че е имало множество бунтове. И после чакаме 500 страници докато стане бунта, и още 170  страници развитие, докато го смажат. "Бунта" основно се състои в местене от един етаж на друг. Ако очаквате да четете нещо в стил "Априлско въстание" - в голямо заблуждение сте. Първо 50 страници бунтовниците набират армия, после почват да я придвижват нагоре; после са отблъснати в едно меле случило се в рамките на половина страничка; и накрая почват да се придвижват надолу в още 120 страници или някъде там.

Действията на главната героиня - Жулиет - са хаотични и нелогични. На всичко отгоре е ползван прийома на Мартин. Тъкмо ни покажат някой главен герой и го убият. Обявявам, че от сума ти време не съм чел такава скучна книга.  И това - като имате предвид, че съвсем наскоро четох книга, с бая локуми.

по шестобалната система  ѝ слагам слаб 2

Не съм чела трилогията на Глуховски - Метро. Хубава ли е?

Много. А "Бъдеще" и "Граничен пост" са още по-хубави.

Първата книга - да. Особено първата ѝ половина (финалът малко внезапен ми дойде.) ако те кефят книги като Небостъргачът на Балард - препоръчвам я.
Но лично аз харесвам дистопии. Харесаха ми как бяха разпределени по метростанции - фашисти, болшевики, белогвардейци, меншевики... реално и тук сме така. В кварталите Лозенец и Център (Баучер, Сердика) преобладаваме привържениците на "сините", докато в квартали като Суходол и Изгрев мнозинството са "червените"
Втората и третата за мен  лично не струваха.

Граничен пост съм го чел и смятам че е изключително слабо. Но - вкусове всякакви. Лично за мен това че няма някакъв изявен герой, някаква кауза за която да се бориш, че има сума ти страници с непряка реч, мудно действие и така нататък  за мен е страхотна слабост. На някои такива работи им харесват. Мен и Ериксън ме подразни, но пък тук масово се е харесал.

Е, не може само екшън.

Може,може.
Впрочем ако някой иска руски фантасти - препоръчвам Кир Буличов. Селцето.  Тука има доста повече пряка реч и много по-малко описания.

Метрото за мен беше непоносима.
Селцето по става, даже е направо  хубава