Фентъзи и фантастика - 23

Приключих с "Академия на проклятията" и започнах "Тъмната империя"/Е.Звездная/. Забавлението продължава.

Аз пък най-после почнах Сребърна приказка, дето тук ми я препоръчахте, на към 100 страници съм, доста ми харесва. 

Lady Brinne, имате страхотно позитивна група.
[/quote]

Супер! Много се радвам, че мислиш така и че се присъедини към нас!

Свърших Неприятната страна на мира на Абъркромби и засега е твърдо в списъка на най-доброто, прочетено през годината. Това е втората част на "Ерата на безумието" и - поне по личното ми мнение - много, много по-добра от "Малка омраза". Страхотно заплитане на интригите, граждански войни, израстване на Орсо като крал, разгръщане на образите на Лео, Риккъ и Савин в съвсем неочаквани посоки, абе истинско удоволствие ми беше за четене. Чакам с нетърпение превода на The Wisdom of Crowds.

Поръчах си я и нямам търпение. Прочетох първата трилогия на "Първия закон" и много искам да си я купя, но греда. Първата книга никъде я няма.

Ето тук виждам
и трите в комплект, но не съм поръчвала досега оттам. https://borsabolid.com/bg/komplekti-knigi/10187-pyrviqt-zakon-ko … t-ot-3-knigi.html Не виждам да пише, че няма наличност...

Благодаря, но не виждам как да я поръчам! Търсих я по групите и olx.

Свърших Летописите  на бурята - 4

Светът  на Сандърсън става все по-епичен и все по-епичен. "Стийлхейвън" ряпа да яде.  Любопитното е, че има пресечни точки и с други негови книги Тук ще видим Рисн (Епично-легенди на фентъзито), атриумни порти (явна препратка към Мъглороден), меча Нощна сянка (Спиращият войната)...уви светът на Летописите става все по-мащабен и вече ми е трудно да го обхвана. По своя замисъл Сандърсън може да се сравнява с Джордан или Ериксън, представя цели светове с най-различни раси.
Тук бяха представени огнени духчета, земни духчета, ветрени духчета, духчета на честта, духчета на бездната....Разнообразие в еднообразието. И това е само що се отнася до подрасите. Иначе имаме Слети, Сияйни,  Вестители, богове и какво ли  още не.

В сюжета основна роля както и преди играят Каладин, Шалан/Сийяна/ Воал, Далинар и Навани.
Честно казано искререно се забавлявах с Шалан и нейната хъм....шизофрения? До голяма степен личността й ми беше дежа ву спрямо "Легион" от Сандърсън.  С голям интерес наблюдавах интригите съпътващи тази героиня и как отделните й личности една друга се потискат. Поне едно време си помислих, че знам  какво ще направи Шалан...само да се се окаже че не знам. Сандърсън майсторски подвежда хората. Финалът бе...драматичен.

Каладин си е  Каладин. Ако някой иска епика -да чете за него. Пребит, изнемощял, с ограничени сили, с неработещо оръжие, но....никой не може да го победи. . Той побеждава. Отново.и отново.  и отново."О, Шипка три деня младите дружини"...не това бе от друг текст. Лично мен, обаче Каладин ме подразни. . По-интересно ми бе как Каладин ще реши противопоставянето на лекаря и войника в себе си...още повече че самият той трябва да се лекува.

Но ако Каладин ме подразни в някои моменти, Навани ме дразнеше през повечето време .Показа се хем ерудирана, хем невероятно тъпа. През половината време я водеха за носа. Финалът й ми дойде твърде възвишен, след всички глупости които натвори, а също и и до голяма степен - клиширан! И преобръщането на Рабониел от "злата" господарка в "сивата", която си има причини да воюва ме подразни отново. Хайде на всеки зъл персонажа да му намери причини да е зъл.


Казах, че Каладин си е Каладин, но и Далинар си е Далинар. той определено ме кефи. Изнесе трета книга на раменете си, и сега пак има сериозно присъствие. Далинар е човек който се стреми да бъде съвършен. И е добър пример за околните. А това го кара да има съмнения, колебания и прочие  т.е. той реално е представен като жив човек. Далинар ми харесваше, още когато бе генерал. Като Ковач на Единението  и Сияен ми допада дори повече. . Хареса ми също че видяхме повечко от Зло,в книгите на Мартин ми липсваше че твърде малко видяхме от Другите. Все пак финалната част със Зло
Адолин също се справи добре. Уж се мъчи да не е като баща си, уж го дава лежерен и хаймана, а успява в една от най-мъчните мисии - къде с късмет, къде с чужда помощ...не няма да издам каква е мисията му. Прочетете книгата.

Историята на Венли ми хареса. Може би защото самата Венли бе доста по-обикновен персонаж, спряво възвишен образи като Каладин или Далинар. Донякъде бих я нарекъл и трагичен образ. Егоистка, страхливка, предателка....но накрая успя да изживее своя катарзис. Историята й бе представена плавно, започвайки от това какво се е случило преди девет години, после преди седем години, после преди тринадесет месеца и т.н.

в книгата бяха разгърнати и редица по-незначителни персонажи като Тефт например.

С нетърпение ще очаквам петата част, която "затваря" първият цикъл в Летописите. Виждам че вече е почти готова така че тъкмо ще имам време да си препрочета предните три книги

П.С. И тук Артлайн са направили сума ти чудно красиви рисунки. Всяка глава започва с рисунки от скицника на Шалан.

Да, май не е налична и затова не може да се поръча. Съжалявам.

Miriel, ако електронна книга ви върши работа, в Хеликон предлагат.

Не, книжна си търся. Иначе ги прочетох електронно. Писах на издателството дали има шанс за ново издание, но надали ще ми отговорят.

Първата част е готова и е тук:

Докато повечето от нас са погълнати от ежедневни битовиэми и борба да осигурят насъщния , някак си войната в Украйна остава на эаден план . Энаем , че е блиэо , че съществува но тя все още е някъде там далеч от нас . Покрай всичко това , реших да представя едно поэабравено четиво , но доста откровенно и истинско . Книгата вечната война е эа всички , които са отбивали военна служба или служат по един или друг начин в редиците на армията ни . Тя е эа старите кучета научени на военни нрави и порядки , а не эа това съвременно иэнежено поколение от млади хора . Книгата не случайно е оприличена като параграф 22 на фантастиката . Главния герой Мандела ( няма нищо общо с оня Мандела ) , води своята война срещу вечния враг на хората тауранците . Эапочвайки кариерата си като прост редник , той се иэдига до майор , което не е никак малко . Но това си има цена . Пътуването му преэ черните дупки му отнемат месеци и години , но эаради теорията на относителността преэ това време на Эемята са минали векове. И всеки път той намира на Эемята едно ново общество  , в което никога не може да се впише . И эа да раэбере един ден , че эемните жители до един са станали хомосексуалисти , а войната всъщност е била недораэумение . А книгата ни раэкрива една жестока истина прикрита эад страниците , че хората прекарали голяма част от  живота си като военни , са негодни эа живот иэвън армията  .

а четивото е?

Вечната война - https://chitanka.info/text/441-vechnata-vojna