Фентъзи и фантастика - 23

Лий Бардуго и аз не я харесвам

А в другата тема за четенето бях споменала, че чета трилогията за магьосника Хоул (от Даян Уейн Джоунс), но за съжаление не отговори на очакванията ми. Книгите са детски, но това не е оправдание за многото недостатъци.
Първата горе-долу става, като изключим, че на моменти е скучна и главната героиня е глупава. Втората е зле (хареса ми атмосферата на ориенталска приказка, а и началото беше интересно - това са хубавите неща, които мога да напиша за нея), а третата още не съм дочела.
Тези книжки не са точно съвременни (т.е. не би трябвало да им е заложена либерална пропаганда) - от 90-те са; интересно е, че авторката винаги се стреми да вкара самостоятелна и решителна млада жена в сюжета, но и трите героини са смотанячки, които не могат да направят нищо, ако не дойде някой мъж да ги спаси.

Аз пък много го харесвам Бардуго. Сега съм подхванала поредицата за Алекс Галакси Стърн.

доколкото знам Лий Бардуго е жена. иначе поредицат аза Алекс Стърн и на мен ми хареса, ама там героите - за разлика от историята с Гриша и николай - не са толкова нелогични и непоследователни. При Гриша и Николай 1,2 героите винаги правят напук на правилата, напук на разума, изпадат в безумни ситуация и някак си им се получават нещата.
при това не можем да кажем че става дума, за някакви случайни авантюристи,; не, става дума за хора, които трябва да управляват държава.

Фактически според мен Николай взе само едно решение, което бе смислено и едновременно с това морално- да . Това трябваше да направи от самото начало.

Чета "Мамник" на Васил Попов и засега върви удивително добре.
Въпреки че мога около час поне да изреждам забележки за стила, езика и похватите на българските съвременни автори като цяло и на Попов в частност,  трябва да призная, че книгата върви много леко и увлекателно. Дори това, че доста от второстепенните герои говорят на трънски диалект (умерено е употребен, това също ми харесва), някак естествено се вписва в сюжета и прави връзката с традиционните вярвания и суеверия. Накратко, действието се развива по време на пандемията в едно трънско село до границата, където има старчески дом и изоставена мина. Там се появява някакво зло митично същество-птица (въпросният мамник) и почва да трепе подбрани хора, като постепенно поне до средата на книгата, докъдето съм стигнала, вече почват да се очертават някакви версии защо се е появил, кой го е призовал и как са свързани жертвите му. Един от главните герои пък е Лазар, възкръснал от мъртвите пак с някаква свързана с мамника цел. Абе, удивително добра амалгама от фентъзи върху родни фолклорни мотиви и крими-елементи в съвременен сетинг. Да му се не надяваш на Васил Попов.

Виж ти, това фентъзи ли било? Останах с впечатлението, че е някаква недоизфилософствана боза от типа на "Стопанката..."
Може да го погледна. Обичам бг фентъзи

Нищо общо няма със Стопанката.  И аз го препоръчвам Мамника, даже на места си има доста сериозни хорър елементи.

Ходих на Панаира на книгата, купих си Последният метал на Сандърсън и Силоз на Хю Хеймън. Споделям впечатления от първата книга

Последният метал е последна четвърта книга от втората епоха на "Мъглороден". Логично - не би трябвало да се изненадваме от стила на книгата и все пак  леееко ме подразни. Книгата е мудна и меланхолична. Ако я сравнявам с книга бих я сравнил със "Съдбата на убиеца" на Робин Хоб, а ако е с филм - със Смъртоносно оръжие 4. Героите вече са стари, изтощени, очукани живота и това ни се припомня на всяка крачка (което леко ме подразни). Това не е разказ за младите Уакс и Уейн, това е разказ за Уакс и Уейн в последните им години. Уакс е вече женен за Стерис, има дете и се е оттеглил. Душевните щети, които Хармония му нанесе в предната книга вече се усещат видимо . Уейн си има свои душевни проблеми. Мараси отдавна е преодоляла увлечението си към Уакс от първата /четвърта книга и в момента е констабъл, излизайки от неговата сянка. Заболя ме че Мелаан и Уейн се разделиха, но разбирам защо бе нужно това
  В същото време "Последният метал" готви един последен, окончателен сблъсък. Уакс иска обещание от Сейзед/Хармония, че той повече никога няма да го  използва. Изключително приятно ми стана, че видяхме Смърт/Марш, Оцелелия/Келсайър и Хармония/Сейзед отново в техните аватари - и то едновременно. Разговорът между Келсайър и Сейзед накрая ми хареса.
Епилозите са повече от добри но в цялата книга ми липсваше нещо. Нещо.
Може би ме подразни това че бе претрупана с божества и полубожества. Все едно чета Малазана.

Все пак  книгата ми хареса, макар че ѝ давам 4 по петобалната система.  Допълнително за мен плюс е, че , т.е. това е един окончателен КРАЙ НА ЕПОХА ВТОРА.

Като цяло считам, че  книгата  е чудесен предварителен подарък, за рождения ден.„


П.С. бързам да зарадвам всички почитатели на Сандърсън. Оттук нататък редакторката ще се освободи от ангажименти и ще се занимава само с Сандърсън. Така че са предвидени 4-5 книги на Сандърсън само до лятото на 1924, като най-първа трябва да излезе Defiant/Eскадра Дръзки 4 - ноември 1923

П.П.С. Цената на двете книги - Последния метал и Силоз - по 30 лева- Взех двете за 54 лева общо от Панаира.

Стерис е страхотен персонаж. Има ли я повече в тази книга?

Скоро се обсъждаше в темата Името на вятъра и Ротфус, който наистина е ужасен колкото Мартин 😀 Та скоро четох, че  това лято, 2023, ще бъде издадена The door of stone. Според статията все още няма официална дата... Някой по - запознат от мен дали е чел нещо по въпроса?
И още един въпрос. На български излезе само първата книга на Иан Макдоналд Луна-новолуние. Знаете ли дали се планира да бъдат издадени и другите от поредицата?

Ако сравняваме с Оковите на скръбта - една идея по-малко. Но пак ѝ е отделено достатъчно време.  Стерис остава сама със сина си, (Уакс, Уейн и Мараси са на мисия), попада в нестандартна ситуация, успява да планира правилните си действия, и накрая я оценяват по достойнство.

И аз я харесвам доста Стерис, въпреки че според мен Мараси щеше да е по-достойна партньорка на Уакс. Но това бе старият Уакс, новият е доста.... променен. Стерис също ми допада и то по повече от един начин.


Иначе Уакс е по-остарял. По-малко склонен към героичност. По-тежко понася умората. И може би - по-решителен.

За Ротфус от много години има дати, но никакво движение. Вебнъж уж беше публикувал целия ръкопис завършен, ама после се оказа, че било слаба работа.. общо взето псува хората, които го питат кога...
Имаше и спекулация, че друг е писал книгите.

И той е като Мартин

Блокирал е човекът. Не знае как да си продължи историята. Страх го е, че последната книга няма да е така добре приета като първите две. А те се считат за едни от най-добрите, ако не най-добрите книги във фентъзи жанра. Квоте (както грешно го пишат в българския превод) е сред любимите ми главни герои в литературата и киното въобще.

Ей затова толкова му се радвам на Сандърсън. Доста плодотворен се оказа, на година поне по една-две книги издава.

Аз подозирам, че има ghostwriter (може би повече от един). Не мога да си представя как човек може да пише с такава скорост. 🤯

Иначе ми е любимият писател.